четвъртък, 19 февруари 2015 г.

29% от бременните жени и 26% от децата под 5 год. у нас страдат от недостиг на желязо



Това сочат данните от проучване, представено на дискусия "Как да се преборим с дефицитите в хранителния режим на децата в България " в общинска АГ-болница „Шейново”. Форумът е в
рамките на кампания "Първите 1000 дни... и след това", реализирана в България по инициатива и с подкрепата на Нестле България със съдействието на болници - партньори в цялата страна. .
Онлайн проучването е свързано с хранителните навици на семействата, както и с начина на хранене на децата им. То обхваща 500 мъже и жени в страната. Данните от него бяха съпоставени с тези на СЗО, които изследват дефицитите при бременни и малки деца (под 5 години) в световен мащаб.
"Основната причина за ниските нива на желязо при малките деца в България е ранното въвеждане на киселото мляко и предпочитането на пилешкото месо, вместо балансирането на менюто с умерен прием на разнообразни храни - телешко, риба, яйца, зеленолистни. Социалният статус на семейството е от голямо значение - недостигът на желязо е типичен за деца, чиито семейства имат по-малко възможности", коментира д-р Румен Велев, изпълнителен директор на болница „Шейново”.
По данни на СЗО 29% от бременните българки страдат от недостиг на желязо, докато във Франция и Германия процентът е около 12%, а в САЩ малко над 5%. Проблемът е общовалиден за страните от региона – сходни на нивата в България са тези в Сърбия, Румъния и Русия.
Лекарите съветват децата, подрастващите, бременните и кърмещите жени да приемат минимум 18 мг желязо на ден. Дефицитът на желязо особено по време на бременността влияе пряко върху здравето на новороденото, тъй като се увеличава рискът от развитие на анемия. В дългосрочен план железният дефицит води до отслабване на имунната система и чести боледувания. Съветът на лекарите е майките да кърмят максимално дълго децата си, да се грижат за приема на достатъчно телешко, жълтъци, боб, грах, леща, бадеми  Важно е да се знае, че децата, подрастващите, бременните жени и кърмачките не трябва да падат под 18 мг желязо на ден.
Данните от изследването показват също така, че над 18% от бременните жени страдат от недостиг на цинк. Този процент е сред най-високите в световен мащаб и е сравним единствено с Румъния. В държави като САЩ, Гърция и Испания делът е двойно по-нисък, а във Франция е едва 4%.
"Нивата на цинк влияят върху нервната система на зародиша и развитието на мозъка, като дефицитът на минерала може да доведе до по-слабо развитие на мозъка и забавени мозъчни процеси. Липсата на цинк води до чести настинки и инфекции, потиснат апетит, депресия, затруднен растеж при деца”, подчерта доц. Христо Мумджиев, специалист по детски болести. За да си го набавяме е важно да консумираме много бобови култури, семена, ядки и морски продукти, пълнозърнести храни.
Съгласно изследването зелен боб и грах консумират едва 19% от българите, пълнозърнест хляб -39%, а бял предпочитат 47.5% от анкетираните.
Белият хляб, бялата захар и оризът продължават да преобладават и да бъдат традиционно предпочитание за българите, сочат още данните от проучването.
Друг ключов недостиг за населението у нас е този на Витамин D, който е от съществено значение за развитието на костната система. Той повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните количества на витамина в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип. Недостиг на витамин D при деца води до слаби кости с недостатъчно минерализирана тъкан и деформации-до по-чести остеопорозни фрактури. Основният проблем в този случай идва от недостатъчния прием на риба (Омега 3) и от липсата на храни и млека, обогатени с витамин D.
Омега 3  мастни киселини оказват влияние при бебетата не само върху развитието на зрителните им органи, мозъкът, но и намаляват рискът от алергични заболяваня. 
Според данните от проучването веднъж седмично риба консумират само 16% от запитаните. Това е крайно недостатъчно, тъй като рибата е важен елемент в хранителния режим на подрастващите, наред с правилния прием на зеленчуци, млечни произведения, пълнозърнени храни.
Сред най-тревожните резултати от проучването е изключително високият процент на хората, които не практикуват никакъв спорт – близо 60%. Само 2-3 пъти в месеца спортуват допълнителни 7% от запитаните. Всеки ден практикуват малко над 5%, а 2 до 3 пъти седмично – малко над 12% от населението.

Няма коментари:

Публикуване на коментар