Translate

вторник, 28 януари 2014 г.

AstraZeneca инвестира в инфраструктурен проект и подобри сътрудничеството между три водещи болници у нас



AstraZeneca е пионер в генетичното тестиране на пациентите с рак на белия дроб в България


Фармацевтичната компания AstraZeneca e дарила апаратура в пет университетски онкологични болници в страната – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания София-град (СБАЛОЗ), УМБАЛ ,,Света Марина’’ Варна, КОЦ Пловдив и КОЦ Стара Загора. Съвременната техника и платформа за комуникация е на стойност 45 000 лв.
Благодарение на дарението онколозите в страната вече ще имат възможност, както да обсъждат сложни казуси помежду си, и със специалисти от водещи световни онкологични центрове, така и да обменят медицинска информация и образни изследвания. Видеоконферентната връзка ще улеснява и подпомага онлайн срещите при подготовката на предстоящи научни конференции и ще се използва и като начин на контакт между пациенти и лекуващи лекари. Така за в бъдеще пациентите ще могат да бъдат консултирани в реално време.
Представители на болниците „Св. Марина”, „ИСУЛ” и СБАЛОЗ София участваха във видео конференция, по време на която обсъдиха иновативни методи за борба с рака на белия дроб.
В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват около 3500 души
Ракът на белия дроб е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете и седмото по честота при жените в България. Представлява 18.9% от всички злокачествени заболявания при мъжете и 4.8% от тези при жените.
Белодробният карцином (дребноклетъчен и недребноклетъчен-в около 85% от случаите) е водеща причина за смърт сред пациенти със злокачествени болести.
По данни на Националния раков регистър у нас  всяка година от рак на белия дроб се разболяват около 3500 души.
Заболеваемостта се увеличава с напредване на възрастта при мъжете над
40 години и достига своя пик при 70-74 годишните. При жените също се наблюдава увеличение на заболеваемостта след 40-45 годишна възраст.
Заболеваемост от рак на белия дроб при мъжете е най-висока в областите Добрич и Хасково (над 60 на 100 000), при жените – в Хасково и София –град (над 11 на 100 000). Смъртността от рак на белия дроб при мъжете е най-висока в областите Пловдив, Плевен и Враца (над 50 на 100 000), при жените – в Перник, Велико Търново и Хасково (над 11 на 100 000).
Заболеваемостта и смъртността сред мъжете в България са по-високи от средните за Европа и са доста тревожни, докато при жените тези показатели са по-ниски в сравнение със средните за континента
В страната продължава да се задържа тенденцията заболяването да се диагностицира твърде късно, което го прави трудно лечимо – в напреднали ІІІБ и ІV стадий.
За ранните стадии петгодишната преживяемост е 15%, а за късните е едва 2%, алармираха участниците във видеосрещата – проф. Асен Дудов, д-р Борислав Димитров и доц. Димитър Калев.
Малка част (< 15 %) от страдащите могат да бъдат излекувани и да имат преживяемост над пет години при авансирал стадий по време на диагноза.
Средната продължителност на живот на пациентите след диагностицирането им е от 6 месеца до 5 години т. е. от 10 новозаболели-девет не доживяват година след установяване на заболяването.
През 2011 г. от рак на белия дроб са починали 3357 души, от които 80.6% са мъже.
Откриването на соматични мутации в EGFR (рецептор на епидермалния растежен фактор) при пациенти с рак на белия дроб е значителен напредък за молекулярна медицина.
При наличие на мутации на рецептор на епидермалния растежен фактор се провежда индивидуално генотипиране (генетично тестиране) и базирана на него персонализирана прицелна терапия при недребноклетъчния рак на белия дроб. Честотата на откриване на мутацията при eвропейската раса е между 10-15 %.
AstraZeneca е пионер в генетичното тестиране на пациентите с рак на белия дроб в България. От 2010 година фармацевтичната компания е инвестирала над 650 000 лева за осъществяване на генетичен анализ в Националната генетична лаборатория в страната, с цел определяне на подходящите пациенти за лечение с таргетна терапия.
За период от 4 години в Националната генетична лаборатория са изследвани 2021 пациенти. EGFR-мутацията е потвърдена при 186, която позволява прилагането на таргетна терапия- системна противотуморна терапия, при която се използват т.нар. биологически вещества-таргетни лекарства. Тя е по-ефективна, по-малко увреждаща нормалните клетки в сравнение с конвенционалните терапии и позволява пациентите да се лекуват в домашни условия без да се налага тяхното хоспитализиране. В резултат на нея се постигна по-добро качество на живот и преживяемост.
Таргетната (прицелната) терапия е бъдещето, защото по този начин се спестяват средства т.е. предотвратя се разпиляването им в здравеопазването. „AstraZeneca е компания, която непрекъснато инвестира в иновации, защото нашата основна мисия е да създаваме иновативни медикаменти, които носят добавена стойност за здравната система и общностите, в които работим. Затова и аз съм горда да кажа, че инвестициите на компанията допринесоха за едни толкова оптимистични резултати при лечението на болни от недребноклетъчен рак на белия дроб чрез индивидуалната терапия”, каза Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca България.