Translate

сряда, 3 декември 2014 г.

Частните дружества за здравно застраховане настояват държавата ясно да разграничи какво плащат лечебните заведения и какво пациентите



НЗОК и частните здравни застрахователни дружества са категорични, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ трябва да се промени, тъй като широкото и тълкуване създава редица проблеми. Така напр. в Наредбата се съдържа
определението “и други услуги", което позволява на болничните лечебни заведения да записват различни неща и понякога се получава така, че дейности, които частните застрахователи са заплатили, се отчитат и към касата.
От НЗОК и частните здравни застрахователни дружества обвиниха болничните лечебни заведения, че желанието им да приберат пари едновременно от пациентите и финансиращите институции е излязло извън всякакъв контрол и добива чудовищни размери.
Според застрахователите, финансово се натоварват лицата, които веднъж са осигурени задължително, второ - имат здравна застраховка и накрая плащат от джоба си - най-често нерегламентирано.
Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова обяви, че тя и колегите й от частните дружества предлагат помощ на здравния министър д-р Петър Москов, за да се справят заедно с порочните практики, за да не се сгромоляса моделът.
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните дружества за здравно застраховане, подчерта, че се натъквате на изключително тежки деформации, които натоварват хората. От пациенти, приети по клинични пътеки се искат допълнително пари за анестезия, която е включена и в цената, поета от касата, болниците имат различни цени за едни и същи консумативи. Пакетната цена за наблюдение на бременност в някои болници достигала дори до 1000 лв., въпреки че 80% от прегледите и изследванията се покриват по програмата "Майчино и детско здравеопазване" на здравната каса и са безплатни.  и т. н.
И въпреки здравното осигуряване и застраховане пациентите се натоварват с 48% от стойността на лечението.
„Нашите клиенти задават логичния въпрос - защо платих задължителна вноска, защо на вас ви платих здравна застраховка, когато, отивайки в болницата, трябва да платя пакет допълнително поискани услуги, пакет комфорт-лукс или медицински изделия, цените на които в две съседни болници са различни. И не е ясно в коя клинична пътека какви медицински изделия не се заплащат. Творчеството от страна на лечебните заведения да си прибират нерегламентирани пари, особено в последните две години, вече надмина всякакви наши възможности да регулираме тези процеси. И когато ние кажем на застрахованото лице, че това са незаконно взети пари, обикновено другата гледна точка е – вие не желаете да заплатите”, обясни д-р Виткова.
"Не може да се плащат 330 лв. за ползване на стая с едно легло. В кой хотел в България цената на легло е 330 лева? Не може да дават за три дни престой 980 лв. за интернет и телевизия и още 450 лв. за самостоятелна стая. Нашето дружество заплати 10 000 лева за раждане, а в същото време болницата има договор и с касата и черпи обществен ресурс", посочи тя.
Д-р Виткова обяви, че през последните години лошите практики се множат в геометрична прогресия и когато застрахователите подадат сигнал в НЗОК или дори в прокуратурата, след извършването на проверката лечебните заведения просто прекратяват договора си с компаниите, които са се оплакали.
1% е пазарът на здравното застраховане и едва 51% от лечението се покрива от държавата и здравната каса. "Няма такава система в Европа, дори и в САЩ", бе категорична тя.
Д-р Тодорова добави, че е абсурдно болниците да таксуват като допълнителна услуга настаняването в "реновирана стая".
Зам. председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова съобщи, че застрахователните дружества оперират на пазара от една година и са изумени от некоректните практики.
"Това не е пазар. Това е шок и ужас. Това не е бизнес.Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", подчерта тя.
Частните здравни застрахователни дружества настояват държавата да сложи ред в системата и ясно да разпише за какво лечебниците могат да искат пари и за какво - не. Те искат от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ да отпадне текстът, според който лечебните заведения могат да събират пари за други услуги освен медицинските, да се опише ясно за какво може да образуват цени, а в клиничните пътеки на НЗОК пък да се опише кои медицински изделия не плаща касата.
Според д-р Тодорова при тези свободни цени нито един застраховател няма да иска да работи с болниците и това ще провали здравния министър. Тя подчерта, че за да може да се въведе модел с по-голям обхват на допълнителното осигуряване, първо трябва да се въведе по-строг контрол и яснота кой фонд какво плаща, в противен случай системата ще се сгромоляса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар