вторник, 16 декември 2014 г.

Крайно време е да отпадне монополът на касата



Още със създаването си през 1999 г. НЗОК бе закована като монополист, а българското здравеопазване бе разрушено с още един удар: извънболничната помощ изцяло бе приватизирана. Най-странното бе, че парите, събирани от задължителните здравни вноски,
отиваха не в отделен фонд "Здравеопазване", а в НОИ, където им се губеха следите и можеха да бъдат (както и стана по-късно) използвани за строеж на магистрали и изплащане на пенсии. Баш-реформаторите тогава твърдяха, че това са най-разумните решения, защото здравето, видите ли, било стока; и много колеги бяха съгласни с тях. Така пациентът се превърна в портмоне, а лекарят, оставен без малката, но сигурна заплата от поликлиниките и болниците, бе принуден да наднича в него, защото и той (вероятно за учудване на част от обществото) трябва да яде и да храни, отглежда и изучава деца.
Безспорно, с тези 3-4 изречения съвсем не може да се изчерпи характеристиката на здравната "реформа", разлюляла цялото българско общество и вече 15 години безуспешно "пререформирана". Крахът й бе предопределен от самото начало (само 0,1% от анкетираните в едно социологическо проучване твърдят, че са доволни от нашето здравеопазване), защото - за кой ли път трябва да го казвам: не бяха изпълнени 2 най-важни елемента - остойностяване на лекарските дейности и въвеждане на информационна система. Така, "на око" се определяха (и продължават да се определят) стойностите им, а аферата "Аремисофт" я провали напълно. Корупцията, за потрес на всички пациенти, придоби чудовищни размери. На много места милосърдието - този неотменен и задължителен атрибут на Медицината, просто изчезна. Грубостта, високомерието, недостъпността, меркантилността не са черти, присъщи на Лекаря, но, ето, че и те започнаха да се срещат - изписвам го с огромна болка. Вярно е: в Хипократовата клетва никъде не се казва, че лекарят е длъжен да работи безплатно, но огорчените и обезверени пациенти отчаяно се позовават на нея, без да са я чели. В същото време обществото започва да мрази лекарите си; впрочем, неприязънта е взаимна. Десетилетия наред социализмът ги мачкаше, забраняваше им частната практика и им подхвърляше най-мизерните заплати. Сега е почти същото, като към това неприязнено отношение към лечителите се включиха медиите, които радостно захапват и най-малките им прегрешения, за да ги раздухат на първите си страници. Като добавим и взаимното недоверие (а то е съществена част от добрата профилактично-диагностично-лечебна дейност), както и почти масовото емигриране (500 лекари ежегодно напускат Родината си), плюс стремглаво застаряващото население (почти всеки над 65-годишен човек има поне 3 хронични заболявания) и недостига на средства, перспективата пред родното здравеопазване е повече от песимистична.
Нашето скромно предложение, което съвсем не искаме да натрапваме, е: разбиване монопола на НЗОК чрез отмяна на задължителното солидарно, т. е. социалистическо здравно осигуряване и насърчаване на личното здравно застраховане. Така, както е с гражданската отговорност на автомобилите: всеки избира къде да застрахова личната си кола и тази застраховка важи само за нея, на и за останалите, независимо колко са пострадали. Относно електронното здравеопазване две мнения няма: то, както обеща и министър Москов, трябва да бъде непременно въведено. За съжаление, всичко е безнадеждно закъсняло, поне на нас така ни се струва.
Затова всеки трябва да носи личната си отговорност не само във финансово, но и в поведенческо отношение, защото "Кой каквото прави, за себе си го прави", както гласи поговорката. Имам предвид избягване на 7-те здравни гряха, които съм си позволил да обособя, а именно: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици.
Никакви Кръгли маси няма да разплетат, още по-малко - да решат проблема. Защото досега се проведоха десетки Кръгли маси, допитвания до общественото мнение, анкети и пр., но нищо съществено не е направено. НЗОК, тромава и ленива, е пълна с оядени чиновници, които неистово не желаят промените. Сега ред е на депутатите, които ясно виждат недъзите й, но нямат мотиви (а вероятно - и желание), да ги поправят. Лекарите все някак се оправят. А пациентите - вълци ги яли...
Сп."Български лекар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар