Идеята
да се контролира качеството на медицинската дейност, да бъде показател на
базата, на която да се осъществяват голяма част от плащанията, е чудесна сама
по себе си. Но тя предполага търпение от всички участници в системата, тъй като
в рамките на една година няма как да се случи.
Здравната
система сега работи по най-лесния административен принцип. Единственото, което
се отчита, е дали са извършени дадени дейности и по този начин се заплащат. На
този етап никой няма капацитета да осъществи достатъчен контрол върху това
какъв е резултатът от свършеното. Не мога да кажа каква точно е причината, но
мога да онагледя. Известно е колко пари са похарчени за някои видове
изследвания в профилактичните дейности или диспансеризацията. Но никой не е
отчел срещу тези похарчени пари какво се е случило. Например: колко болни са открити
и в какъв стадий, колко са излекувани. Нещо, което не е трудно да се направи и
е въпрос по-скоро на желание. В системата е заложено 100-процентова
резултативност, което означава, че се плаща за всяка отчетена дейност.
Нормално, всеки се стреми да отчете повече дейности. Състезанието кой колко
повече пациенти ще привлече стана трудно за приемане от всички страни - и от
страна на пациентите, и от страна на лекарите. Непрекъснато се говори за
нарастване на разходите и стремеж да бъдат намалени заради ограничените
възможности на държавата.
За
участието на пациентите в оценката на качеството ще кажа, че българските
пациенти показват изключително неумение да ползват здравни услуги. Това
означава, че очакваното от тях не е това, което е добро и нужно. Много често
конфликтът, който възниква между лекаря и пациента, е свързан с абсолютно
нереалистични очаквания. Същевременно с това, когато интересът му е очевидно
накърнен, пасивно преглъща случващото се, тихомълком търси друг лекар да му
реши проблема. Ако погледнем жалбите, ще установим, че в 90 процента са оценени
като неоснователни. И не се отнасят до това, което лекарят е задължен да
свърши. Пациентът може да прецени дали е доволен. Да сътрудничи или не. По
някакъв начин да бъде ангажиран като страна.
За следващата
година не очаквам новости и е по-разумно да не се стремим към тях. Ако приемем,
че това ще бъде годината за функциониране на нови правила в системата, че
новият рамков договор ще бъде последният в тоя си вид, че цялата действаща
нормативна уредба ще претърпи сериозно прекрояване, за мен е по-добре 2015-а да
мине като последните две години. Защото едновременно да се подготвят и правят
промени, носи риск да се повиши конфликтността в системата. Неудовлетвореността
на хората, че трябва да доплащат много според мен е свързана и с факта, че
вноските ни са много малко. И с тях Здравната каса не покрива всичко, което е
нужно. На политиците им стана навик да повтарят колко е лошо това, което
заварват. Вероятно защото така е по-лесно да каже, че е направил нещо, или да
си спести обвиненията, че той самият се е провалил. Всички говорят колко е лоша
системата. По всички показатели с Европа ние сме очевидно най-зле. Но е добре
да се погледне, че у нас последните 15 години тези показатели са с трайна
тенденция за подобряване. Не са толкова черни нещата.
В. „Марица”, Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар