вторник, 22 юли 2014 г.

Д-р Семерджиев: Не избирайте политически хора, които удрят България в стената




Разговорът за дефицита в бюджета на НЗОК не бива да става истеричен, тъй като има механизми, които могат да го покрият. Това заяви пред БНР създателят и първи директор на НЗОК д-р Илко Семерджиев. Той отбеляза, че в Закона за държавния бюджет, където се третира бюджетът на МЗ, има заложен буфер в размер на 194 млн. лв. като максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от
министъра за 2014 г. По думите на д-р Семерджиев, един от вариантите е МЗ да предостави заем за тази сума на здравната каса , който да бъде връщан постепенно през 2015 г. Другият вариант пък е министерството да увеличи капитала на дружествата с държавно участие и по този начин да покрие техните задължения. Д-р Семерджиев, като и множество други участници в системата, също припомни, че дефицитът бе заложен в Бюджет 2014 още при формирането му. „За миналата година специално размерът на болничните плащания бяха в порядъка 1.183 млрд. лв., а планираният бюджет за 2014 година за болници е само в размер на 988 млн. лв.“, отбеляза той. Върна се и по-назад, при прехвърлянето на лекарствата от МЗ към здравната каса : „Тогава се случи нещо недопустимо. Предупреждавахме още през самата 2011 и 2012 г включително. Министерство на здравеопазването си позволи на първо място да децентрализира доставките на онколекарства до 83 болници, т.е. единен търг, който се провеждаше в Министерство на здравеопазването на практика се разпредели на 83 други възложители. В резултат на това естествено административните разходи нарастват много, но се получи и много драстичен ценови скок. Този ценови скок в измерение на някои от лекарствата достигна 400%. След това второ действие имаше, втори акт, тези средства бяха прехвърлени като задължение на НЗОК , но при постигнати повишени цени НЗОК на практика наследи един кошмарен бюджет, който така или иначе беше нереалистичен и това е само заради лошото управленско решение на тогавашния министър на здравеопазването“, коментира той. Д-р Семерджиев припомни и данните, според които през 2008 г НЗОК е разходвала за лекарства 19% от бюджета си, а миналата година – 29%. „Това е 10% ръст, който е огромен. Но нека да го кажа и в абсолютни числа, за да ви стане ясно за какви точно мащаби говорим. 2011-а общата сума на бюджетни разходи на НЗОК за лекарства е 391 млн. лв., а 2014-а е 556 млн. лв.“, отбеляза той и припомни, че от момента на прехвърлянето до миналата година касата нямаше право да договаря цени на лекарства с производители и дистрибутори. Бившият здравен министър даде и статистика на ОИСР, според която разходите за здраве като цяло на страните-членки нарастват, но тези за лекарства намаляват. „Нека да се знае, че НЗОК не е една голяма аптека. Тя финансира медицинска дейност, естествено към тази дейност има лекарства... Но тази квота на лекарстволечението не бива така безконтролно да нараства, докато в ОИСР намаляват, при нас растат и то с 10%“, коментира той. По отношение на болниците той даде следните данни: „От общо регистрирани в България 339 болнични лечебни заведения – но разбира се, касата е сключила договор за болнична помощ с повече – от тях 43 болници консумират 70% от общия бюджет на НЗОК .“ И коментира: „В крайна сметка болниците са собственост на държавата или общините. Освен това към МЗ има Агенция „Медицински одит“. Тя трябва да даде детайлен отговор – какво се случва всъщност. И ако има проблеми някъде, или да даде препоръки за отстраняването им, или директно да се пристъпи към санкциониране.“ Д-р Илко Семерджиев се спря и на промените в самата НЗОК , довели с годините до настоящите проблеми. При създаването на осигурителната институция тя беше обществена организация, припомни той. Касата имаше Събрание на представителите, състоящо се от 58 члена, то избираше Управителен съвет, а той от своя страна избираше директор – с конкурс. Отделно институцията имаше и Контролен съвет. Сега НЗОК има само Надзорен съвет, назначаван от правителството, и управител, който се назначава от парламента. „Виждате, че абсолютно държавно управление се практикува върху една заложена, направена обществена институция“, констатира той. Спря се и на четири фундаментални принципа, заложени при създаването на касата, които, по думите му, днес са потъпкани. „Заложихме основни принципи, това са солидарност, справедливост, универсалност и баланс. Какво означава солидарност? Че всички плащаме, а ползват болните. В случая обаче ще ви направя само още една илюстрация. Миналата година НАП отчете, че има, давам точно число, цитирам, 2 045 549 неосигурени лица в България. А за 2014 година в самия закон за бюджета на НЗОК е планирала над 800 000 лица, от които няма да събира здравноосигурителни вноски. Тя е планирала само 6,4 милиона човека задължени за осигуряване, а не 7,218. Това показва, че събираемостта е никаква. Не може да има солидарност при несъбираемост на здравните вноски. Второ, не може да има справедливост, защото тези, които не си плащат здравните вноски, продължават да ползват здравна помощ на гърба на тези, които са си ги платили. Два фундаментални принципа вече са тотално сгазени и нарушени“, посочи той. И още: „Касата беше планирана и тя и досега работи с универсално покритие на здравните услуги. Но балансите й вече, и то финансовите баланси са нарушени. Защо? Цитираните числа го показват. Имаме планирани дефицити, имаме планирани неосигурени. Освен това имаме и оперативни дефицити, които се получават в хода на изпълнението на бюджета, има и оперативно неосигурени. Така че никакви баланси вече в системата не съществуват, а това я разколебава значително неприятно, както за лечебните заведения, за лекарите, още по-неприятно за пациентите.“ В обобщение на ситуацията около наболелите проблеми на здравната система д-р Семерджиев посочи: „Всичко това стана възможно именно, защото се одържави НЗОК “ и заяви: „Решението е само политическо. Аз още веднъж казвам – не избирайте хора, политически хора, които удрят България в стената, които правят от едни добри практики на практика кошмар.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар