Във форума,
организиран от Висшия и от Софийския адвокатски съвети, участват близо 130
български адвокати, а лекторите са от Белгия, Франция, Израел и България.
У нас няма легална
дефиниция на понятието „лекарска (медицинска)” грешка, а липсата на специална
нормативна уредба категорично налага преди да бъде създадена такава, да се
пристъпи към широк и задълбочен обществен дебат с участието на всички
заинтересовани страни.
Адвокати припомниха,
че „лекарската (медицинската) грешка” е понятие, което не присъства в
Наказателния кодекс и това създава проблеми. Необходимо е точното й дефиниране-създаване
на точни регламенти какво е „лекарска (медицинска) грешка” и класифициране. Когато
тя е институционална, например, това предпоставя нейните две страни: Системна -
когато системата на здравеопазване, доставчик на медицински услуги, е избрала
неподходящ начин за тяхното практическо прилагане и това касае нейните структури
независимо от собствеността и мястото на прилагане – болнична, доболнична или
СМ. Лична - когато отделният лекар е избрал неподходящ начин за тяхното
практическо прилагане независимо и в противоречие с установените правила.
Националният омбудсман
Константин Пенчев бе категоричен, че е необходимо да бъде създаден регистър на „лекарските
(медицински) грешки” в България. Той поясни, че регистърът няма да има за цел
да очерня лекарското съсловие, а да посочва типичните грешки при работа, за да
не се допускат те отново. Според него много добра е идеята за създаването на
фонд за обезщетяване на пациентите, какъвто от няколко години предлагат
пациентски организации.
Бившият евродепутат
д-р Антония Първанова коментира че трябва да се направи ясно разграничение
между случаите, когато вина носят лекарите и тези, при които проблемът е
свързан с организационен дефицит и лош мениджмънт на лечебното заведение.
„Забавянето на
предоставяне на медицинска помощ също е в този кръг от грешки. Това да няма
равнопоставен достъп, също. Това е организационен проблем, който води до
увреждане на здравето на пациента”, каза тя и продължи, че у нас, когато
медицинско лице при вземане на кръв спука вена, казва на пациента: “Ами тънки
са вените ви, това е” и допълва, че в европейските страни това се смята за
грешка на медицинското лице. Според нея, след като бъде дефинирано понятието
“лекарска (медицинска)” грешка, то трябва да бъде включено в Закона за здравето
с препратки към други закони.
По отношение на
промените в съдебната система, засягащи лекарската грешка, д-р Първанова заяви,
че ще се наложи обучение на съдебни състави, за да могат правилно да преценяват
нещата. В момента в България няма точно определение какво представлява
медицинската грешка, но по груби изчисления годишно се допускат около 1500 -
1600 пропуска в лечението и пациентите се чувстват увредени след това. Няма
точна статистика на заведените дела за медицински грешки. В момента съществуват
21 определения за нежелани ефекти, 13 определения за медицински грешки, 11
определения за нежелана реакция в резултат на употреба на лекарства и осем
определения за near miss (близо до грешката), коментира д-р Петър Загорчев,
председател на Централната комисия по професионална етика към БЛС. Във
френската медицинска литература грешката е виновно действие или бездействие на
лекаря, противоречащо на закона, довело до накърняване на живота или здравето
на пациента. В България в повечето случаи става въпрос за бездействие на
медицинските специалисти, а не за грешно действие. "Те не извършват
необходимите диагностично-лечебни дейности навреме и в достатъчен обем. Чест пропуск
е липсата на комплексна диагностика, което води до недостатъчно, ненавременно
или неадекватно поведение спрямо пациента", коментира докторът по правни
науки Олга Томова-Куцарова. Тя допълна още, че друг чест пропуск, който води до
неблагоприятни резултати от лечението, е липсата на точна и подробно водена
документация, включително и на нейното подправяне. Освен това липсват точни и
ясни вътрешни правила за работа в клиниките и отделенията на лечебните
заведения и точни алгоритми за работа, особено при спешни случаи. Според д-р
Куцарова липсата на добро отношение от страна на специалистите провокира
пациентите да предполагат, че лечението им не е извършено достатъчно добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар