Translate

вторник, 1 юли 2014 г.

Луковите глави и европлющялките



Пак ни изплющяха европейските чичковци. Ама този път по-силничко, че да го помним
поне още година. Най-малко толкова ще се проточи агонията със старта на новия програмен период, след като и вторият вариант на Споразумението за партньорство с Брюксел (онзи документ, дето разрешава плащанията до 2020-а) бе оценен с двойка.
Както се казва, като не слушаме и не си учим уроците, ще ни наказват. Същото беше и през 2007-а, когато пак не ни пуснаха оперативните програми. Но уж тогава бяхме неопитни зайци в Европейския съюз, а сега имаме седемгодишен стаж... Точно затова се питаме дали няма нещо друго зад строгостта на западняците? Чак пък толкоз да не ставаме за нищо, някак си не е за вярване.
В коментарите по изпратеното от нашите управници споразумение Еврокомисията ни критикува за една дузина области, сред които здравеопазване , води, отпадъци, качество на въздуха, интеграция на ромите и т.н. Все проблеми, известни отдавна и нерешими за ден или дори година. От Брюксел обаче искат да се справим с всички тези неща, за да ни пуснат парите. Е, как да стане това, като страната ни не разполага с необходимите средства? То, ако можехме сами, за какво ни е Европа? Нали уж еврофондовете трябваше да спомогнат именно за догонване на стандарта на останалите държави членки? Излиза, че е така само на думи и „партньорите ни" май добре си служат с двойния аршин.
Ама и ние като сме „лукови глави", ще си го отнесем. Вместо политиците ни да заявят ясно и категорично, че преди да започне да мисли за екологията и иновациите, България първо трябва да изгради базисна инфраструктура като междуградски пътища, жп линии и канализации, те мънкат и подсмърчат като сополанковци. Сякаш ние не правим вноски в общия бюджет и изобщо нямаме думата в Европа. А всъщност над 900 млн. лв. от данъците ни отиват в Брюксел всяка година. Толкова, че да покрием бюджетния си дефицит за годината и да останат милиони за някои спешни социални дейности.
Както знаем, тези средства носят и допълнителни приходи, най-малкото от лихви. То и затова „корифеят" Симеон Дянков задържаше парите на фирмите, майките и пенсионерите, за да изкара .някой лев отгоре.
Защо тогава да плащаме на Европа, след като и през 2014-а, и през 2015-а едва ли ще получим нещо от новите оперативни програми? Не е ли абсурдно да си плащаме, за да ни лепят периодично брюкселските чиновници шамари?

Ивайло Станчев
В.”Банкер”

Няма коментари:

Публикуване на коментар