Независимо кой как
приема д-р Антония Първанова, не може да й се отрече, че тя е „навътре" в
здравната материя, законодателството и проблемите на сектора. Напоследък
лидерът на НДСВ на няколко пъти съвсем преднамерено „захапа"
парламентарната здравна комисия. В дебата на
При други свои
разсъждения по темата Първанова каза, че медиците в законотворческия орган
трябвало да защитават интересите на съсловието, но се оказва, че те по-скоро го
ощетяват, защото се водят само от собствените си икономически интереси. Според
нея „през годините в здравната комисия закони са правили в свой интерес хора с
частни аптеки, частни болници, частни лаборатории, частни поликлиники и са се
опитвали винаги да се включат в договорни отношения с касата. Излиза, че цялото
съсловие е прецакано от собствените си колеги, а това е уникален пример в
Европа".
На фона на тези
изказвания е интересно да проследим какви са „служебните" връзки на
сегашните здравни законотворци и могат ли те да бъдат пример за класически
конфликт на интереси? Фактите са достъпни и всеки може да ги тълкува от
„собствената си камбанария". Във визитката си 12 от 20-те членове на
комисията, включително и председателят - д-р Нигяр Джафер, са заявили, че са
лекари по професия. Двама са юристи, има по един бизнесмен, икономист, управител
и преподавател, а двама не са посочили с какво се занимават. Сред тях системно
в конфликт на интереси е обвиняван „управителят" Семир Абумелих. Депутатът
от ГЕРБ и бивш общински съветник в Бургас е сред най-успешните частни
инвеститори в здравния сектор. През 2002-ра заедно с баща си Хусеин Абумелих
откриват медицинския център „Света София", а седем години по-късно отваря
врати и най-голямата тогава частна многопрофилна болница по Черноморието -
„Дева Мария". В портфолиото на семейния бизнес влизат още медицинският
център „Съни бийч медикал кеър", компанията за недвижими имоти „Света
София билдинг", както и фирмата „Ел Семир" ООД, която се занимава с
търговска и с всякаква незабранена от закона дейност.
След влизането си в
парламента Семир Абумелих прехвърли дружествените си дялове на съпругата си
Кемал. Той неведнъж е заявявал, че атаките срещу него са инициирани от хора,
които имат интерес от запазването на монопола на Националната
здравноосигурителна каса.
Прави впечатление, че
болниците на Абумелих се справят доста добре финансово на фона на стагнацията в
здравния пазар. МБАЛ „Дева Мария" има приходи от 5.78 млн. лв. за 2011-а
срещу 9.78 млн. лв. през 2012-а. Разходите й обаче също са скочили, особено
заплатите на персонала, в резултат на което печалбата не надхвърля 357 хил.
лева.
Още по-положителни
резултати отчита центърът „Света София", който между 2011 -а и 2012-а
удвоява постъпленията си - от 8.95 млн. на 18.06 млн. лева. Съответно и
печалбата му се вдига до 3.12 млн. лева. За 2012-а „Дева Мария" е получила
от здравната каса 7.18 млн. лв., а „Света София" едва 638 хил. лева,
показват отчетите на осигурителния фонд. Разбира се, по това време Абумелих все
още не беше депутат, а и човекът може би просто е добър здравен мениджър.
В края на 2013-а пред
Комисията за конфликт на интереси трябваше да се яви бившият здравен ми: нистър
Десислава Атанасова, която сега също е член на ресорната парламентарна комисия.
Причината бе в съмненията, че тя е лобирала за съпруга си Красимир Атанасов и
фирмата му „Декра -строй" да получи апетитни обществени поръчки за 1.14
млн. лв. от община Враца. Кметството там избира консорциума „ГБСД - 09", в
който влиза „Декра - строй", да построи защитено жилище в квартал
„Река Лева" с
договор за 407 593 лв. без ДДС и Център за настаняване от семеен тип в квартал
„Дъбника" с втори контракт за 543 979 лв. без ДДС. Двете поръчки на
Красимир Атанасов са по проекта „ИСКРА - Иновативен Социален Комплекс от
Резидентни Алтернативи", финансиран по оперативната програма „Регионално
развитие". Атанасова е общински съветник от ГЕРБ в Русе., когато през
2008-а „Декра строй" ЕО-ОД печели поръчка за преустройство на сградите на
Центъра за психично здраве и за изграждане на обществено-информационен център
за 156 408 лева. Тя е работела като юрисконсулт на психодиспансера между 2005-а
и 2007-а. През февруари 2010-а същата лечебница възлага обществена поръчка за
771 141 лв. на „ГБСД-09" по договор за ремонт, реновиране и модернизация
на три отделения. Естествено, конфликт на интереси в случая не бе доказан.
Друга знакова фигура от
здравната комисия, която има любопитен управленски опит, е бившият заместник
здравен министър Емил Райнов. През 2008-а, в качеството си на председател на
управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, той бе избран и за
шеф на комисията по прозрачност, където можеха да бъдат обжалвани решенията на
комисиите по цените на лекарствените продукти и на тази по позитивния
лекарствен списък. От опозицията скочиха, че това е класически конфликт на интереси,
тъй като Райнов на практика ще контролира сам себе си. Малко известен факт е,
че преди това Емил Райнов бе в борда на директорите на държавното дружество
„Експомед", чиято процедура за ликвидация се протака с години от здравното
ведомство. „Експомед" изпращаше на работа в чужбина медицински кадри, но
фалира след „либийския" скандал.
Правилникът на
парламента позволява на депутатите лекари да работят по специалността си, за да
не изгубят правата си. Но когато влизат в конфликт на интереси по някой закон,
те са длъжни да го обявят и да не участват в дискусиите и гласуванията. Досега
обаче това се е случило само веднъж през 2009-а, когато народният представител
д-р Атанас Щерев, в качеството си на собственик на болница „Д-р Щерев",
заяви конфликт на интереси и не участва в гласуването на закона за
трансплантациите.
От сегашните
„здравни" депутати, по данни на Търговския регистър, практиките си
поддържат Галина Георгиева, бившата шефка на здравната комисия Даниела
Дариткова, която е част и от ООД на общопрактикуващи лекари, Дарин Димитров,
Джема Грозданова, зъболекарят Иван Ибришимов и Кирил Добрев. Най-бизнес
ориентиран като че ли е депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев, който има или е
имал участие в няколко дружества, сред които веригите аптеки „Панацея". Освен
това е част от груповата практика за първична медицинска помощ „Медика-9".
Няколко от народните представители в комисията са били или са членове на
неправителствени организации. При положение че част от въпросните НПО-та са
здравно насочени, само по себе си това е немалка вратичка за прокарване на
лобистки интереси.
В.”Банкер”
Няма коментари:
Публикуване на коментар