Translate

вторник, 1 юли 2014 г.

Защо живеем 2 пъти по-зле от средния европеец



ПОТРЕБЛЕНИЕТО у нас е едва наполовина от средното в 28-те страни членки на ЕС. Това сочат предварителните оценки на Евростат за 2013 г.

Става дума за реалното индивидуално потребление - показател, който включва ползването на всички стоки и услуги, вкл. и на публични като образование или здравеопазване , независимо кой плаща за тях (самият потребител, държавата или частният сектор). Някои икономисти смятат, че потреблението е по-точен измерител на
благосъстоянието от брутния вътрешен продукт на човек от населението.

България и

Румъния са на опашката в ЕС, но това едва ли изненадва някого. По-ниското потребление у нас и в северната ни съседка е пряко следствие от по-ниския разполагаем доход на населението. Отчитайки разликите в ценовото равнище, през 2013 г. по БВП на човек от населението сме на 47% от средното за ЕС ниво. В същото време средностатистическият българин е потребил 49% от европейското потребление. С други думи, изоставането при потреблението в България е по-малко от изоставането при доходите.

В Чехия и Унгария например домакинствата потребяват по-малко, отколкото им позволяват доходите. Разликите между доходи и потребление се обясняват най-вече с различния достъп до субсидирани публични услуги и други видове социални мерки. Гърците например потребяват 82% от средното равнище за ЕС, а изработват едва 75% от средното ниво на изработен доход. Разликата идва именно от достъпа на гърците до услуги, за които те не заплащат пряко, а плаща някой друг - държавата, фондации или в някои случаи частни фирми. Франция, която често е посочвана като еталон за модерна социална държава, също има щедър публичен сектор. Статистиката показва, че французите потребяват 113% от средното европейско ниво, а изработват само 108%. Социалните мерки във Франция водят до по-голяма сигурност и „изглаждане" на потреблението във времето, но имат и своята цена с времето се натрупва значителен държавен дълг, който трябва да финансира привидно безплатния достъп до обществени услуги. По-високият държавен дълг води до финансова нестабилност и намалява конкурентоспособността в дългосрочен план. Само в рамките на 15 г. делът на Франция в световния износ се е стопил близо 2 пъти.

В България по-високото потребление спрямо доходите се дължи на

„ИНДЪСТРИ УОЧ" публичните услуги и най-вече на здравеопазването и образованието. Здравният сектор в България не се характеризира с високо качество на обслужване, но достъпът до рутинни здравни услуги е относително евтин в сравнение с другите европейски държави. Не случайно в България има поток от „медицински" туристи от Запад. Българските университети също не се намират на върха на европейските класации за бакалавърски или магистърски програми. Напротив, непрекъснато се говори за лошото качество на българското средно и висше образование. Получаването на бакалавърска степен в България обаче е сравнително достъпно спрямо други европейски страни, отчитайки относително ниските такси и евтините общежития у нас. За разлика от много западноевропейци българските студенти обикновено завършват, без да взимат студентски заеми и започват професионалната си кариера „на чисто", без дългове.

Реалното индивидуално потребление на домакинствата зависи и от склонността към спестяване. В периода след избухването на кризата, уплашени от възможността да загубят работата си, много българи натрупаха спестявания. В момента банковите депозити на домакинствата доближават 50% от брутния вътрешен продукт на страната.

Спестяването на практика означава въздържане от харчене в момента и отлагане на потреблението във времето. В годините след кризата рязко спаднаха покупките на дълготрайни стоки като мебели, битова техника и потребителска електроника, а българите харчеха основно за стоки от първа необходимост като храни и лекарства . Когато заетостта започне трайно да расте, домакинствата ще придобият увереност и потреблението ще започне да се повишава изпреварващо, което ще позволи да се скъси разликата със средноевропейския потребител. Този процес обаче ще отнеме поне няколко години, ако съдим от прогнозите на Министерството на финансите и Международния валутен фонд, които не очакват значителен спад на безработицата в следващите 2 години.

Макар и да отразява икономическата реалност, ниското ниво на потребление в България спрямо ЕС е негативен индикатор. Благосъстоянието на домакинствата в България, измерено през реалния достъп до стоки и услуги, е видимо по-ниско от европейското, което означава по-лошо качество на живот у нас. Това на свой ред увеличава стимулите за емиграция на младите българи към други европейски страни.

От значение за качеството на живот е и нивото на услугите в публичния и частния сектор, а не само тяхната цена. Последните няколко правителства така и не успяват да довършват дълго планираните и отлагани реформи в здравеопазването и образованието. Пенсионното осигуряване също е важен фактор за потреблението в дългосрочен план. Имайки предвид отрицателните демографски тенденции и проблемите на българското обществено осигуряване, вероятно в бъдеще българите ще трябва да спестяват още повече, за да си осигурят достатъчен доход като пенсионери.

В крайна сметка изравняването на българския с европейския потребител е част от по-широкия въпрос за догонването на доходите. В дългосрочен план няма как да достигнем европейския стандарт на живот, без да има устойчиво увеличение на доходите на човек от населението.



Красен Йотов

В.”24 часа”

Няма коментари:

Публикуване на коментар