Translate

петък, 6 юни 2014 г.

Проф. Цекомир Воденичаров - декан на факултет „Обществено здраве” при Медицински университет в София: Парамедиците са само козметично решение на проблемите в Спешната помощ






Ако бях на мястото на д-р Гелев, сам щях да се оттегля. Реалната реформа в здравеопазването тепърва предстои.Младите ни лекари бягат, в Германия са на 2300 евро стартова заплата

Роден е на 18.03.1949 г. в гр. София.През 1973 г. завършва с пълно отличие Медицинския
факултет на Медицински университет - София.Носител на наградата „Златен Хипократ”.Преминал през множество специализации и курсове в чужбина (Франция, Холандия, Испания, Германия, Белгия и др.). През 2001 г. проф. Ц. Воденичаров е избран за декан на създадения от него Факултет по обществено здраве към МУ – София.
- Проф. Воденичаров, протестите в Спешната помощ продължават. Има ли изход от кризата според вас?
- Според мен мерките, които се прилагат, могат да имат краткосрочен ефект. Наистина професионалистите към ключовите болници у нас би трябвало да се включат. И такава беше идеята преди години. Но е крайно време в здравеопазването да започнем да мислим дългосрочно и да имаме добре изведени приоритети. Здравната политика на ведомствата трябва да бъде основана на доказателства и да се предприемат мерки, които ще са насочени към дългосрочно оздравяване на системата. Необходимо е да се направи реална реформа, а не да има имитация на такива, каквито бяха правени през последните 15 години. Това са само частични действия, които уж биха били панацея за оптимизиране на нашето здравеопазване . А то е тежко болно и затова са необходими дългосрочни мерки. Само така ще имаме една добре действаща система, която ще осигурява достъп на по-голяма част от населението до по-качествени здравни услуги. На първо място трябва да се преосмисли т. нар. здравноосигурителен модел. Защото имаме една монополна структура като НЗОК, а в същото време плащаме по 8% вноски, които трябва да бъдат управлявани ефективно.
- Пресилена ли е според вас реакцията на работещите в Спешната помощ във връзка със защитата на д-р Гелев? Как си обяснявате това?
- Мисля си, че няма нищо лошо в това да бъдат сменяни тези, които управляват определена система.
- Очевидно има проблеми в сектора, не е ли редно да се даде шанс на друг човек да покаже какво може и дали д-р Златанов може да се справи със ситуацията?
- Разбира се. Доказало се е, че има проблеми в Спешната помощ при управлението на д-р Гелев. Най-нормално е да се види дали някои промени могат да имат положителен ефект. Така че би следвало да се сменят хората. Не виждам никаква драма в това и ми се струва, че действията на колегите наистина са пресилени. Не мога да си обясня как с цената на всичко искат да съхранят своя началник. Д-р Гелев е приличен професионалист, но е явно, че през последните години при неговото управление има проблеми. Ако бях на неговото място, сам бих се оттеглил, за да дам възможност на други да реализират своите концепции. И обърнете внимание и на нещо друго - не е вярно, че само с увеличение на екипите или на заплатите, проблемите в сектора ще се решат.
- Но обикновено работещите изтъкват като аргумент ниските възнаграждения.
- Когато всички се оправдават, че заплатите са ниски, означава, че не искат да се потърси персонална отговорност. А отговорността в крайна сметка винаги трябва да бъде лична. Аз съм за това да бъдат увеличени заплатите, но мислите ли, ако възнагражденията се вдигнат със 100 лева, това ще реши проблемите. Тук трябва да се предприемат дългосрочни мерки, които биха вкарали допълнителни източници на финансиране на нашето здравеопазване , за да може по-адекватно да се финансира не само Спешната помощ, а и системата като цяло. Трябва да се изгради нов тип организационна култура и тези, които управляват финансовия ресурс, да го правят адекватно и в синхрон с изискванията и потребностите на системата.
- Как да стане обаче този сектор привлекателен за младите кадри? Ваш колега заяви преди няколко дни „линейки има, няма хора. Увеличете парите и тогава ще има кадри“.
- Какво обаче означава да направим сектора на Спешната помощ по-привлекателен, ако не реформираме изцяло системата. Затова казах, че трябва да променим механизма на финансиране в здравеопазването - да има една действаща структура, която управлява определен финансов ресурс, и успоредно с нея да има други структури под формата на застрахователни компании, които също управляват на базата на равнопоставеност. Парите ни за здраве трябва да се управляват по-ефективно, за да може системата да се промени.
- Преди няколко дни оповестихте притеснителни данни. Заявихте, че 9 от всеки 10 млади лекари, които завършват университета, напускат страната ни.
- Така е. Преди няколко години направихме такова проучване на младите хора, които получават дипломи и заминават да работят в чужбина. Тогава 5 от всеки 10 напускаха незабавно. Сега са 9 от 10 души. Какъв е изводът от тези притеснителни данни? Изводът е, че с козметични промени в системата на здравеопазването няма да задържим изтичането на кадровия потенциал. След време ние не само няма да можем да се обърнем към добър лекар , а няма да има въобще доктор , към когото да се обърнем. Същото положение е и с медицинските сестри. Там ситуацията е дори още по-драматична. Затова е крайно време да решим дали ще продължим да съхраняваме един негоден модел, при който и медицинското съсловие напуска страната, и пациентите търсят вариант да се лекуват на други места, или ще се реформираме, следвайки европейските принципи на солидарност, на равен шанс за достъп до по-добри медицински услуги. Според мен промяната на този модел минава през неговата либерализация. Необходимо е да децентрализираме и демонополизираме системата, да я демократизираме. Когато го направим, ние ще позволим на конкуренцията да постави приемливи цени за подобряване качеството на здравните услуги. Така всеки гражданин ще може да направи избор и да търси отговорност от съответната структура, ако не се справя и да я сменяме с друга.
- Знаете обаче, че има близо 2 милиона българи, които не плащат здравни вноски. Това не е ли също част от проблема?
- Първо, трябва да се види каква част от тези хора отказват наистина да плащат, защото според мен много от тези хора живеят в чужбина. Не можем да искаме да внасят осигуровки на две места. Нужен е и анализ на останалите - дали не са социално слаби, към които държавата има ангажимент. Така че не можем да кажем, че това блокира системата.
- А имате ли данни колко лекари пък се връщат у нас, след като са заминали извън граница? Има ли изобщо такива?
- За съжаление тези, които се реализират навън, не се връщат у нас. Младите лекари, които например постъпват на работа в Германия, започват с около 2300 евро заплата, като имат и бонуси за дежурства. И това е без да имат никаква специалност. Също така им се плаща да специализират. Как да се върне този човек у нас на 700 лева и без перспектива? Ако имаме конкуриращи се частни структури с НЗОК, тогава те ще са допълнителен източник на финансиране и към тези 700 лева ще се добавят още 1500, да речем. Така младият лекар ще има мотиви да остане в собствената си държава. Мога да дам още един пример. Мои познати на средна възраст заминаха на работа във Франция с общо възнаграждение от 7500 евро. Наемът, който плащаха, беше до 1000 евро, като разходите им за храна са също около 1000 евро. Мислите ли, че тези хора ще се върнат тук? Ако не променим нещата, ние сме обречени медицинското съсловие да ни напуска.
- Парамедиците решение ли са донякъде на проблема с недостига на кадри в Спешната помощ?
- Аз съм „за” парамедиците, но те са само козметично решение.
- Знаете, че за първи път ще се обучават студенти по тази специалност.
- Да и това е много добре. В много западни страни се използват парамедици. Но те могат да бъдат само допълнение към интелектуалния труд на лекаря. Защото ключът към този интелектуален труд е поставянето на диагноза. А парамедиците каква диагноза могат да поставят?
- Казахте, че в здравеопазването години наред се правят реформи на парче. Заради това ли проблемите в този сектор остават все нерешени?
- От 15 години за съжаление ние нямаме реформи в здравеопазването , а преди това са правени само експерименти. Затова според мен реалната реформа предстои. Дали ще се случи, зависи в известна степен и от нас самите.

В."Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар