Translate

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Големият протест и малките БУНТОВЕ



Година след своето начало големият протест срещу правителството затихна в очакване кризата да бъде решена чрез избори. Но изборите отминаха, политическата криза се задълбочи, а големият протест бе изместен от малки и разнопосочни бунтове.
Старозагорци тръгнаха на бунт срещу безредието в своя град, след като 4-годишният Паоло бе прегазен от джип в пешеходна зона пред очите на родителите му. Насъбралата се тълпа напада шофьора, който се отървава от публичен линч заради бързата намеса на полицията. Следват дни на протести и подписки, както и обяснения от страна на полицията, колко много водачи били санкционирали за навлизането им в пешеходната зона. Каквото и да обясняват органите на реда, и без помощта на националната статистика е видно, че пешеходните зони в страната са мутризирани, че властта на органите на реда се огъва пред нелегитимната власт на мутри и бизнесмени.
Междувременно в Пловдив съученици и приятели на една деветокласничка се готвят за протест пред прокуратурата. Момичето е премазано на автобусна спирка от гръцки студент със спортен автомобил, който се отървал само с два шамара от вбесен очевидец. По-късно си заминал за Гърция, тъй като е пуснат под гаранция от 3000 лв., макар че се оказва познат участник в нелегални гонки и пътен рецидивист с шест неплатени глоби.
По същото време в София млада фотографка умира в „Надежда" в очакване на екипа на Бърза помощ, който бил дошъл без дефибрилатор с 50-минутно закъснение. Този път медицинският екип не е бил линчуван, което иначе често им се случва, но бащата на момичето заяви от ефира на една телевизия, че иска да погледне лекарите в очите и да ги удуши със собствените си ръце. Разследването на случая продължава, но паралелно с това шефът на службата в София бе отстранен, а работниците в Спешната помощ излязоха на протест.
Междувременно ромска група нахлула в панагюрската болница , където нанесла побой на доктор , майка и петмесечното й дете. Охраната на входа не ги е спряла, а на изхода побойниците се разминали с полицаите, които също не са ги задържали. Вместо да чака възмездие и справедливост, на следващия ден докторът просто подал молба за напускане, както между впрочем често правят и служителите на спешната медицинска помощ след подобни миникризи.
Случаят в Панагюрище много напомня Катуница, където органите на реда дълги години пренебрегваха ескалиращия конфликт между четата на Цар Киро и местното население, докато накрая се стигна до сблъсък с убити, ранени, пожари и тълпи, готови за линч.
Институциите са в отстъпление. Недоверието в тях расте. И бюджетът на МВР още от времето на Цветанов насам расте, престъпността също. Броят на жертвите за пет месеца изравни броя на депутатите. Според статистиката от началото на годината при пътнотранспортни произшествия у нас са загинали 240 души при 194 за същия период на миналата година. Време е за отговорност.
Отговорността на властта не е празна дума. Тя е същностна за относителното равновесие в социалния свят. Властта получава привилегии срещу ангажимента да предоставя относителен ред и справедливост, както и ангажимента да заплати със своето страдание за страданието на онези, които управлявлява. „България уби дете", написа вестник „Труд", когато в навечерието на едни избори през 2001 г. намериха удавено детето на един таксиметров шофьор. Вбесени, колегите му блокираха центъра на столицата, страната настръхна. По-късно следствието доказа, че престъплението е дело на психясалата майка на Пепи, но гневът по повод безсмислената смърт на невинната жертва беше гняв за нещо повече.
Тогава България бе много по-различна от сега. Страната се бе стабилизирала финансово и политически, но бе забравила за повелите на справедливостта. Ситуацията беше като цяло положителна и динамична, но участниците в динамиката бяха малък кръг хора, които участваха в процесите на приватизацията. Обменът между хората и властта вече не бе симетричен и резултатът не закъсня: ОДС загуби изборите и Иван Костов подаде оставка.
Сега е още по-зле. Управляващите за пореден път загубиха избори и за пореден път ни предлагат анализи вместо отговорност. И днес в България е убито дете, и днес българите живеят с усета за безвъзвратно загубената справедливост, под властта на едни институции, които вземат много и не дават почти нищо в замяна.
Ако това продължи, ситуацията може да стане неуправляема.
Защото избухващите уж от нищото и уж само от кръвна солидарност протести са местни и изолирани само на пръв поглед. Те са локални имплозии на статуквото. Насъбрано недоволство срещу всякакви власти и несправедливости. Малки бунтове срещу управлението от горе до долу. Пламващи изведнъж пожари на първична самоорганизация срещу начина, по който изобщо живеем заедно. Ако статуквото не се промени, управляващите ще се молят за голям структуриран протест, който всмуква в себе си малките недоволства, вместо да избухват серии малки стихийни и често ирационални бунтове. Които като при партизанска война удрят врага на най-различни и неочаквани места, без процесът на безкрайно изтощение да може да бъде управляван. Без дори да е ясно кога и кой непредвиден локален, но силно стихиен протест може да катурне цялата кола. Ако няма бърза промяна и мощно поемане на отговорност, сегашната политическа криза може да се развие по сценария на Мария Антоанета, което трябва силно да притеснява премиера и неговата съпруга. За да не се стига дотам, властта трябва да страда. Сега и веднага! Иначе страданието ще се превърне в структурен проблем за дълго време напред. И цялата политическа и институционална система трудно ще може да се ремонтира, преди да се срути до основи.


Васил Гарнизов
В.”Труд”




Няма коментари:

Публикуване на коментар