Translate

понеделник, 2 юни 2014 г.

Пълният текст на жалбата на държавни, частни и общински болници внесена срещу твърдите лимити във Върховния административен съд

До Върховния административен съд

Ж А Л Б А

от Център за защита правата в здравеопазването, ЕИК 175372371, адрес гр. София, р-н Оборище, ул. Шипка №13, вх. А, ап. 3, тел. 02/8430415, представлявано от Стойчо Кацаров, Председател на УС
и
Сдружение „Национално сдружение на частните болници“, регистриран по ФД № 191/2013 г. в СГС, със седалище гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 115А, ет. 3, оф. 18, телефон 024034359, факс 024034220, email: zpashova@tokudabolnica.bg
и
Сдружение на общинските болници в България, регистрирано по ФД №71/2012 г. в Плевенски окръжен съд, със седалище гр. Плевен ул. „Княз Александър Батенберг І” №7, ЕИК176307088, Email: sobb@mail.bg
и
Национална асоциация на работодателите от здравеопазването в РБългария, регистрирано с ФД№10626/2000 г. в СГС със седалище и адрес гр. София, ул. Д. Моллов №1, представлявано от д-р Димитър Димитров – председател на УС
срещу чл. 17, ал. 13, т. 6 от Приложение 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014(ПМС)
Правно основание чл. 185 и чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК

Уважаеми Върховни съдии,
ПМС № 94/24.04.2014,обнародвано в ДВ бр. 37/29.04.2014, е подзаконов нормативен акт и подлежи на съдебен контрол по силата на чл 120 от Конституцията на Република България и чл. 185 от АПК.
Сдружение Център за защита правата в здравеопазването е неправителствена организация, регистрирана в СГС по ФД № 14322/2007. В качеството си на неправителствена организация, създадена за обществена полза и регистрирана по ЗЮЛНЦ в Регистъра на Министерството на правосъдието считаме, че с оглед целите на сдружението, отразени в Устава, а именно „Защита на индивидуални и колективни права на граждани и организации в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални дейности, произтичащи от нормативните актове и международните споразумения, подписани от Република България” и предмета на дейност, а именно „Представителство и защита на правата на физически и юридически лица, организации и сдружения в сферата на здравеопазването и свързаните с него социални и други дейности, произтичащи от нормативните актове и международните договори“,  за нас е налице  правен интерес да подадем настоящата жалба. Това е така, защото оспорените с нея текстове от цитираното по-горе Постановление на Министерския съвет, засягат пряко правата на лекарите и пациентите.
Сдружение „Национално сдружение на частните болници“ е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, което съгласно Устава има за свои основни цели:
1. Облекчаване достъпа на пациентите до качествена медицинска помощ;
2. Създаване на условия за подобряване на медицинското обслужване и квалификацията на лекарите чрез участие на сдружението във формите на следдипломно медицинско обучение;
3. Обединяване и подпомагане на членуващите в сдружението болници;
4. Защита на честната конкуренция между лечебните заведения и противодействие на всички практики за нарушаването й;
5. Защита на неприкосновеността на частната собственост и противодействие на всички опити за дискредитирането й;
6. Развитие на подходящи условия и среда за възникване на нови частни лечебни заведения и функциониране на съществуващите, в това число и посредством насърчаване приватизацията на лечебни заведения – държавна или общинска собственост;
7. Участие с предложения, становища, декларации, протести при формирането на националната здравна политика и преговорния процес по сключване на НРД;
8. Насърчаване и отстояване реалното участие на болниците в преговорния процес по сключване на НРД;
9. Изграждане на национален пазар на медицинските услуги, при защита на социално слабите членове на обществото;
10. Насърчаване и отстояване еднаквия достъп на лечебните заведения до публично финансиране, в т.ч. от европейските фондове и програми.
Предмет на дейност на сдружението е защита на интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицинските услуги. Средствата за постигане на целите на сдружението са въздействие и граждански контрол върху дейността на администрацията; анализ и изготвяне на предложения за промени в нормативната уредба; Предприемане на правни действия, в т.ч. завеждане и водене на дела пред национални и международни юрисдикции.
Това обуславя правния ни интерес от настоящето производство.
Сдружение на общинските болници в България е регистрирано, като юридичеко лице с нестопанска цел в обществена полза с основна цел:
Запазване и развитие на общинските болници; Повишаване достъпността на обслужваното население до по-високо ниво на специализирани медицински дейности; Обръщане на тенденцията на намаляване на дела на извършената дейност от общинските болници в рамките на областите в частност и за страната като цяло;
Предмет на дейността на сдружението е всестранно подпомагане на общинските болници с цел подобряване медицинското обслужването на пациентите и населението,
което обуславя правния ни интерес от настоящето производство.
ПМС № 94, нормативен акт по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за нормативните актове,  е издадено на основание чл. 55е, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
С текста на ПМС се създава правно основание за отхвърляне на заплащането на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, ако тази дейност е над предварително определените от НЗОК стойности(лимити).
В чл. 17, ал. 13, т. 6 от Приложение 2Б към чл. 2 се постановява, че „Основания за отхвърляне от заплащане“ е „дейност, надвишаваща стойността по чл. 22.
В чл. 22, ал. 1 е указано, че „Стойността по финансовоотчетните документи по чл. 19, 20 и 21 не следва да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя на БМП по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2014 г., определени в приложение № 2 към индивидуалния договор на изпълнителя на БМП с НЗОК.“
В ал. 4 се посочва, че „Отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия и лекарствени продукти на основание чл. 17, ал. 13, т. 6, посочена в месечното известие по чл. 17, ал. 11, т. 2, се заплаща от НЗОК с решение на Надзорния съвет на НЗОК по ред и критерии, определени в правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2014 г.“
В следващата ал. 5, обаче се посочва, че такова заплащане може да има само, ако „е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2014 г.“
От това следва, че дейността над „определените стойности към индивидуалните договори“, може да бъде заплатена, но ако не надхвърля бюджета на НЗОК за болнична помощ. Като съберем „определените стойности към индивидуалните договори“ на болниците ще получим размера на бюджета на НЗОК за болнична помощ. На практика излиза, че всяка отчетена дейност над „определените стойности към индивидуалните договори“ по дефиниция ще бъде извън „рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2014 г.“,което означава, че няма да бъде платена, тъй като в противен случай самата НЗОК би нарушила ПМС № 94. Това ни мотивира да подадем настоящата жалба.
Считаме, че ПМС № 94 е издадено в нарушение на административно-процесуални норми, а текстът на чл. 17, ал. 13, т. 6 на Приложение 2Б противоречи на нормативни актове от по-висок ранг и е в несъответствие с целта на закона. При издаването му, Министерският съвет е превишил своята компетенция, като е разширил неговия обхват, в нарушение на дадената му законова делегация.
Съображенията ни в подкрепа на изложеното са следните :Нарушения на административно-процесуалните правила:
В Доклада към проекта на ПМС № 94 не са посочени какви са очакваните финансови резултати за лечебните заведения и за пациентите от прилагането на нормативния акт, което е СЪЩЕСТВЕНО нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА. Съгласно ал. 3 на същия член при такова нарушение(неизпълнение), нормативният акт изобщо не се разглежда от компетентния по издаването му орган – МС. Това води до нищожност на нормативния акт.
Противоречие с нормативни актове от по-висок ранг.
Принципът на правовата държава, съдържащ се в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, означава, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и за всички правни субекти. Намесата в частноправните отношения, каквито са тези между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ, е в нарушение и на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, който утвърждава принципа на свободната стопанска инициатива и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност.
Актът на намеса на държавата по начина, предвиден в обжалваното ПМС, надхвърля пределите, установени от Конституцията, защото съставлява намеса в правоотношение между равнопоставени субекти, в които държавата едновременно се включва и регулира по начин, който тя счита за целесъобразен.
От особено съществено значение в настоящия случай е фактът, че според нормативната уредба не се допуска лекар (лечебно заведение) да откаже медицинска помощ, като при спешните случаи, задължението е императивно заложено (чл. 85 и чл. 100 от Закона за здравето). В този случай възниква въпросът кой ще плаща, ако оказаната медицинска помощ е надлимитна ?
Според ПМС съществува възможност, оказаната медицинска помощ да не бъде заплатена на стопанските субекти. Това безусловно е в тяхна вреда, водеща до икономически загуби и накърняване на интересите им. Подобна дейност води до непосредствено засягане от страна на държавата на правото на собственост и свободата на договаряне на стопанските субекти, каквито в случая са лечебните заведения в качеството си търговски дружества.
Ако се приеме, че лечебните заведения за болнична помощ спазват стриктно обжалваното постановление и оказват медицинска помощ само до определения им размер на плащанията, то част от пациентите ще бъдат лишени от осигурен свободен достъп до безплатна медицинска помощ. Това ще доведе до накърняване на правото им по чл. 52 от Конституцията, според което имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъп на медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Именно поради това противоречието на ПМС с чл. 52 на Конституцията не е само по отношение накърняване правото на достъп до медицинска помощ, но и в това, че редът и условията за този достъп може да бъде определян само със закон, а не с Постановление на Министерския съвет, както е в конкретния случай. Следователно е нарушен и принципа за правовата държава прокламиран с чл. 4 от Конституцията.
Според нас цялото Постановление в т.ч.оспорвания текст, представлява административно регулиране на стопанска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 3 на ЗОАРАКСД и като такова считаме,че е прието в противоречие с изискванията на чл. 3 от същия закон.
Постановлението е в противоречие и с чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, според който НЗОК заплаща извършената от лечебните заведения медицинска дейност. Законът не поставя ограничение, каквото е наложено с ПМС.
Налице е и противоречие на ПМС с чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията.
Лечебните заведения се регистрират като търговски дружества или кооперации (чл. 3 от ЗЛЗ). Макар и с някои ограничения по ЗЛЗ, те извършват стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон.
Лечебните заведения представляват предприятия по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и по смисъла на правото на ЕС. Това се потвърждава и от Решение № 1193/2013 на КЗК.
Законът за здравното осигуряване предвижда два възможни начина на осигуряване – задължително и доброволно. По отношение на задължителното здравно осигуряване, НЗОК има монополно положение по силата на закона. Въведените с ПМС ограничения на плащанията са в пряко противоречие със забраната на чл. 21 в т. 1 и т. 2.
Несъответствие с целта на закона
Считаме, че въведеното ограничение за заплащане на медицинската дейност с ПМС неизбежно води до ограничаване на достъпа на пациенти до медицинска помощ и ограничаване на техния избор до тези лечебни заведения, които към момента на заболяването все още не са изпълнили, определения им от НЗОК лимит. Това не съответства на целта на Закона за здравното осигуряване, определена с чл. 4, а именно да гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. В ал. 2 на същия член се забранява правото на избор да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
Излизане извън делегацията на закона
С чл. 55е от ЗЗО се възлага на Министерския съвет да приеме Методика за остойностяване и заплащане на отделните видове медицинската помощ. Терминът Методика не е дефиниран с Допълнителните разпоредби на ЗЗО, нито е посочен като акт в ЗНА. Тълковният речник на думите в българския език сочи, че методика е „съвкупност от действия за практическо извършване на нещо“. Следователно на Министерския съвет е възложено да опише определена последователност от практически действия за:
-остойностяване на всяка една медицинска дейност, което в някаква степен е направено в ПМС
-заплащане на отделните видове медицинска дейност, което означава извършване на определени като вид и последователност действия, за да се заплати извършената дейност, например определяне на формата на отчета, сроковете за заплащане, използването на електронни и/или хартиени носители, начина на превода на сумите и пр.
Считаме, че текстът на чл. 55е не дава право на Министерския съвет да въвежда ограничения в заплащането на медицинската помощ, каквото ограничение представлява оспорвания от нас текст на чл. 17, ал. 13, т. 6 и това лимитиране излиза извън делегираното му право да приеме Методика. Министерският съвет е излязъл от законовата делегация, превишил е правата, дадени му от закона и е приел незаконосъобразен текст, в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗНА.
Компетентността на органа, издаващ подзаконов нормативен акт не е неограничена, а само в рамките на дадената му от закона делегация. Разпореждането извън тази компетентност води до нищожност на приетите норми.
Уважаеми върховни съдии,
Молим като вземете предвид изложеното и допълнителните съображения, които ще развием в съдебно заседание на основание чл 12 и чл. 15 от ЗНА, чл. 146, точки 3, 4 и 5 от АПК да отмените чл. 17, ал. 13, т. 6 от Приложение 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014.
Алтернативно, на основание чл. 146, ал. 1 от АПК, молим да прогласите нищожност на чл. 17, ал. 13, т. 6 от Приложение 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014.
 Особено искане: Молим на основание чл. 190 от АПК във връзка с чл. 166,ал. 2 от АПК да спрете изпълнението на чл. 17, ал. 13, т. 6 от Приложение 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014., до окончателното произнасяне.
Основанията ни за това са следните:
Отхвърлянето на плащане над предварително определените стойности по същество е административно лимитиране на дейността на болниците. Определените стойности към договорите с лечебните заведения за 2014 година са средно с 30-40% по-малки от отчетените и заплатени дейности през предишната 2013 година, видно от приложените сравнителни таблици. Прилагането на ПМС № 94 означава, че лечебните заведения ще намалят прима на пациенти приблизително със същия процент. Така въведените лимити ще доведе до: нарастване на дълговете, фалити и закриване на част от болници; ограничаване на конкуренцията между лечебните заведения; още по-тежки регионални диспропорции в предлагането на медицински услуги, поради преимуществено засягане на малките и отдалечени общински болници; влошаване на качеството на медицинската помощ, в резултат на ограничената конкуренция; ограничаване на достъпа на пациентите до безплатна медицинска помощ; увеличаване на плащанията от страна на пациентите за медицинска помощ; ограничаване на правото на избор кой къде да се лекува създаване на риск за живота и здравето за неопределен брой пациенти.
Приложения:
Квитанция за платена държавна такса
Заверено копие на УАС
Сравнителна таблица на изплатени средства по месеци за 2013 година и определени стойности за 2014.
С уважение,

.......................                                  ...........................                        ..............................
Кацаров                                           Дренски                                     Тотев


...................
Димитров

Няма коментари:

Публикуване на коментар