сряда, 7 май 2014 г.

Д-р Христо Куруджиев: Увеличават се лекарите, които правят опити за самоубийство!



Oтношението към българските пациенти е вид национално предателство


 
Д-р Христо Куруджиев е роден през 1955 г. в Ямбол. Завършил е с отличен успех първия випуск на ямболската математическа гимназия “Николай Лобачевски”. След това следва медицина в София. През 1983 г. взима специалността „Неврология”, през 2003 г. – „Психиатрия”, през 2007 г. – „Съдебна психиатрия”. Работил е по разпределение 4 години в Ямбол, след това в Първа градска болница в столицата, а от 30 години работи в „Пирогов”. 

- Д-р Куруджиев, пак една стара и отдавна изтъркана тема - кои са основните проблеми в здравеопазването днес?
- Основният проблем е, че има диспропорция на т.нар. асиметрично здравеопазване. В София има претрупване на твърде много легла и болници, докато в провинцията се оказва, че има недостиг от тях. В цели отделения няма специалисти. Закриват се болници. В същото време министърът на здравеопазването заяви, че трябва да подкрепят 51 общински болници.
- Кои са тези отделения, в които има толкова критичен недостиг на специалисти? 
- В благоевградската болница например работят 120 сестри. Има недостиг не само на лекари, но и на сестри. Лекарите напускат България, а по-възрастните доктори са пред пенсия. И какво става? Цялата здравна система потъва. Предложението за увеличаване на пенсионната възраст, с това темпо, още повече ще влоши нещата. Ще могат ли да работят лекарите качествено до 65 и 70 години? Те и сега поемат много често ангажименти над капацитета на собствените си възможности. Не може да работиш на 3 места и да си с еднакъв коефициент на полезно действие.
- Почти 80 на сто от лекарите работят така, доколкото ми е известно?
- Да, но те имат ограничени ресурси, както и всеки човек.
- Кой трябва да ги ограничи?
- Както контролират шофьорите след осем часа работа задължително да почиват, би трябвало да има такъв начин на контрол и при лекарите. Този човек влиза в операционната, работи там и средно за седмицата трябва да има определен брой отработени часове. Значи, шофьорите може да ги контролираме, докторите – не! Освен това всички доктори са учили хигиена на труда. И ако са забравили, нека си припомнят, че когато човек работи 10-12 години една и съща професия, има риск от т.нар. професионални заболявания. Затова зачестява напоследък и т.нар. синдром на изпепеляването, на прегарянето. Този лекар става рисков за себе си и за околните. Проявява се недооценъчност, некритичност и преумора, която носи след себе си сериозни последствия.
- Това означава, че 90 на сто от нашите лекари трябва да са болни от този синдром вече?
- Ако не са болни, ще се разболеят... Освен това групата на лекарите, които правят опити за самоубийство, също нараства, като не са малко процентите на успешните опити. Когато човек изпада в стрес и преумора, се прави такава методика на диагностика, наречена уъркшоп. Някой трябва да контролира у нас психичното състояние и мотивацията на лекаря. В България нямаме такава практика на уъркшоп при доктори. Нямаме контрол и на часовете, които се заработват от един специалист за месец. В същото време никой не прави дебрийфинг - методика на психотерапия при хора, които работят в стрес. Ако един лекар трябва да се пенсионира на 65 или на 70 г., с 40 години трудов стаж, той не може да работи през цялото време с едно и също темпо и качество, защото преумората е много сериозен фактор. И вече стигаме до темата за т.нар. допълнителни материални стимули и еднодневни операции. Това предполага, че трябва да се контролира този процес. По-логично е да се увеличат заплатите на докторите, а не допълнителните добавки, за да могат в рамките на работното време да бъдат в добра кондиция и същевременно да получават добри доходи, а не да работят на 3 или 5 места, и да поемат ангажименти над капацитета на възможностите си, с произтичащи от това рискове за качеството на извършваната от тях работа.
- Това ли е причината при тези еднодневни или т.нар. миниинвазивни процедури да има вече и смъртни случаи? Наскоро почина момиче при такава операция.
- Когато един човек работи повече от часовете, които му се полагат, той натрупва хронична преумора, която го прави недооценъчен и некритичен в някои ситуации с произтичащи от това рискове за качеството на услугата и съответно за здравето и живота на пациента. Това е много важен момент. Не може да се говори, че трябва да се правят много операции, при положение че ти, като човешко същество, имаш ограничен ресурс. Във физиологията има крива, където след всеки връх на максималните възможности идва и техният спад. Този спад засяга вниманието, зрението, слуха, финеса на работа и оценката за кондицията и за състоянието на болния, както и оценка на ситуацията, в която е пациентът. Тези случки се наричат „смърт по непредпазливост” в Наказателния кодекс. Което е много съществен момент. Реално ние нямаме такъв контрол. Т.нар. служби „Хигиена на труда” се приватизираха и не знам доколко могат да упражнят ефективен контрол върху часовото натоварване за седмица на един доктор, без значение каква специалност е – хирургична или нехирургична.
- Не ни е известно досега някоя служба да е правила такава проверка.
- Не ви е известно, защото няма такъв контрол. А жизненоважно както за самите лекари, така и за пациентите им, е съответният ръководител на ДКЦ или на болница да бъде информиран: „Вашият човек вместо по 160 часа на месец, работи по 500 часа…” 
- Нали всеки лекар е длъжен да изпрати в Здравната каса информация за работното си време? Не е толкова трудно натовареността на един лекар да бъде засечена... 
- Графикът и престоят в операционна не знам доколко могат да се засекат ефективно. Явно и там има някаква „гимнастика”, но реално виждам последствията от това свръхнатоварване при лекарите: колеги правят инфаркти, инсулти в млада възраст, получават отлепване на ретината... - Това масово ли е? 
- Има такава тенденция. В същото време д-р Тотко Найденов писа много пъти за високата смъртност сред лекарите. Защото проблемът е много сериозен и ще нараства лавинообразно. Тук има и нещо друго. Проблемите идват и от това, че няма приемственост. Младите колеги напускат, емигрират от България, защото сред тях има демотивация да останат тук. А ние, старите доктори, си отиваме и ще се окаже, че колегите, които остават след нас, ще трябва да поемат твърде много ангажименти над капацитета на своите възможности. Но увеличаването на пенсионната възраст не може да реши проблема. Може ли тя да расте неограничено? Как ще стане тази работа!? 
- Кой ще довери живота си на възрастен лекар, който не е в кондиция да упражнява ефективно задълженията си?
- То всичко е възможно, отнемай къде. Чувам, че имало лекари, които и на 80 години и повече работят, защото трябва да се представи график, че това отделение функционира и е окомплектовано с необходимите специалисти. Имайте предвид, че първият спад в кръвоснабдяването на мозъка е около 50-годишна възраст, вторият – около 70-годишна възраст. Значи ние след 50 години имаме спад във възможностите на мозъка. Тогава човек работи по инерция, със стари стереотипи, няма креативност, невинаги може да прояви творчество и съответно при преумора нараства рискът от грешки – дори до застрашаване живота на болния. Освен това никой не говори за здравната карта. Тя си остана задължително, но неосъществено мероприятие години наред от няколко поредни министерства. Наложително е да се уточни в даден град, община или област какво е населението по структура и заболеваемост, от какви и колко на брой легла има нужда, какви специалисти са необходими там.
- Как ще помогне тази информация за оптимизиране на системата?
- Това предполага вече гарантиран максимално бърз достъп на населението на тази община, град или област до специалисти. Сега извършваме национално предателство към населението на тези райони, области и градове, като ги лишаваме от максимално бърз достъп до съответни специалисти. Национално предателство е фактът, че детската смъртност извън София е от три до четири пъти по-висока, отколкото в столицата. Говорим за юнашка, жестока дискриминация в държава, която от седем години е в ЕС и в НАТО. Ние нямаме адекватно отношение към децата! Без значение на вероизповедание и народност. Това са български граждани. Това е национално предателство!
- Какво е отношението към психично болните в страната ни?
- Тук проблемите са много тежки. Нараства агресията и автоагресията – всеки ден се самоубива някой. Враца, Лясковец... Къде ли не? Няма пощадени места! Това означава, че държавата едва ли не е абдикирала от психиатричната помощ и на нея се гледа като на заден двор. Не се полагат адекватни грижи за пациентите с психични заболявания. А това говори, че обществото ни е паднало много ниско. Просто има деградация на обществото при такова отношение към болните с психични разстройства. Това е деградация и национално предателство. В този контекст ще кажа, че правим голямо проучване за самоубийствата. Оказа се, че атеистите се самоубиват 20 пъти по-често, християните 10 пъти по-често, а мюсюлманите много рядко. Ислямът, каквато и религия да е, оказва се, че по отношение на самоубийствата е много структуро-балансираща. Ако силиконът, колите, купоните са критериите за развитието на едно общество, много жалко...
- Увеличават ли се болните с психични разстройства?
- Разбира се! Когато дойдат колеги от различни фармацевтични фирми при мен, им казвам: „Вие сте на пазара с един качествен продукт. Но кой ще лекува болните с него? Какво ще правят пациентите, след като чувам всеки ден за колеги, които заминават в чужбина?”
- Какви ще са последствията от това?
- Това ще доведе до епидемия от шизофрении, депресии, самоубийства, алкохолизъм... И ние като държава се затриваме. Не обгрижваме децата си, неглижираме психично болните, което измъчва техните роднини. Те може да не го вербализират, да не го казват в обществото, но се измъчват. Това им товари психиката и ги прави неадекватни за обществото.
- Може ли и те да развият психично заболяване?
- Разбира се. Аз бих казал, че чувството за вина би ги смачкало и би ги направило непълноценни хора. Много е вероятно това да се случи… Трябва да има втора здравна каса „Ние нямаме и социална система. Изходът е във: втора здравна каса – нова, конкурентна, здравна карта, контрол над часовото натоварване за седмица на докторите. Темата да се печели от оборот, а не от гарантирано по-висока основна заплата, може и вече се превръща в голям проблем. По-добре е лекарите да работят в рамките на нормално работно време, да имат оптимално натоварване с минимални рискове за качеството на услугата. Принципът трябва да бъде: добро качество, справедлива цена при справедлива печалба, а не печалба с лошо качество. Аз съм в системата над 30 години и се вълнувам от този проблем, защото, живот и здраве, и аз остарявам и искам да имам някакво спокойствие. Какъв е смисълът някой да каже: еди кой си доктор направил допълнително материално стимулиране от еди колко си лева. Та той е преуморен, в един момент рухва, умирайки, не дай Боже, на работното си място или претупва болните с лошо качество, за да спечели повече пари”, коментира още д-р Куруджиев.  

www.blitz.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар