След приключване на Втората световна война 1944-1945 г. и
активното участие на българския народ с 416 854 войници и офицери на страната
на демократичните сили за разгрома на фашизма, българският народ се зае да
възстановява разрушенията от бомбардировките, загубите от изразходваните
материални средства във военните действия и убитите 10 753 души.
Правителството на Отечествения фронт не виждаше друг
изход за възстановяване на тази разруха и укрепване на икономиката на страната,
освен в обединяване усилията на българския народ в прилагането на доброволен
безплатен труд.
Младежта първа се отзова на този повик и създаде младежко
бригадирско движение.
Бригадирското движение ми е скъп и незабравим спомен за
нашето градивно време на националните, околийските и местни обекти. Като
съвременник и участник в бригадирското движение след 9-ти септември 1944 г,
накратко ще се спра на моите лични, преки и косвени наблюдения, впечатления,
мнения и оценки за него.
Бригадирството като една от най-ценните прояви на нашата
младост, като масово движение на българската младеж за доброволно и безплатно
участие в усилията на народа за заличаване дълбоките рани, нанесени от най -
жестоката война, за изграждане на новото общество - социализма, има голямо
историческо значение.
По моите спомени бригадирското движение се създаде още
през 1945 г. за оказване помощ на мобилизираните, ранените и загинали бойци на
фронта, за подпомагане на техните семейства и неотложните селскостопански
дейности.
През първите години на народната власт в много селища,
които тънеха в мрак и нищета, тяхното електрифициране, водоснабдяване,
благоустрояване се извършваше и с помощта на бригадите.
В национален мащаб бригадирството възникна през 1946 г.
под ръководството на Централния комитет на Демократичната младеж, а след това
се оглавяваше от Съюза на Народната младеж и от ДКМС.
Първата строителна младежка бригада „П Димитров" се
създаде в началото на август 1946 г. в състав от 2000 души, на които бе
възложено да започне строителството на Хаинбоазкия проход, през който по
коларски пътища и кози пътеки преминава освободителният отряд на генерал Гурко
през декември 1877 г. Младежката национална бригада „Г Димитров" в състав
от 85680 души започва строителството на много национални обекти през 1947 г:
- Хаинбоазкия проход, жп линията Перник - Волуяк;
- язовирите „Росица" и „Копринка";
- далекопровода - Курило - София - Пловдив, жп линията
Ловеч - Троян;
- консервния комбинат „Минкова махала" край
Бойчиновци;
-ТЕЦ „Надежда" край София;
- корекция на река Бели Лом и други.
През 1948 г. над 250 000 бригадири работиха на пет
национални обекта:
- Димитровград - градът на младежта;
- язовир „Г. Димитров" - „Копринка";
- язовир „Ал.Стамболийски"( Росица);
- жп линията Ловеч - Троян;
- електропровода - Мездра - Плевен.
През 1949-1950 г. на същите и други обекти участваха 182
000 бригадири и 12 национални, 30 околийски и 1173 местни младежки бригади.
Нашата младеж със своя доброволен труд изпълни указанията на Георги Димитров и
правителството, че за двегодишния план 1947-1948 г. са необходими героични
усилия, голямо напрежение на сили и енергия за създаване на необходимите
ресурси. В разрешаването на производствените задачи участваха на помощ над 87
000 ентусиазирани бригадири.
През периода на двегодишния план бяха завършени 10
електроцентрали, построени 2550 км далекопроводи, изградиха се редица нови
индустриални предприятия. До края на
1948 г. бяха построени 8800 жилища на работници и
служители, много селскостопански сгради, нови училища и здравни домове, болници
и други обекти. Общата стойност на извършената работа от бригадирите само в
периода 19471949 г. възлиза на 3 милиарда и 189 милиона лева, от които чиста
икономия на държавата са 1 милиард и 373 милиона лева.
През 1958 г. младежта навлезе активно в строителството на
най-големите национални обекти:
- Кремиковския металургичен комбинат;
- ТЕЦ Марица-изток;
- АТЗ Стара Загора;
- нефтопреработвателният комбинат край Бургас;
- миннообогатителният комбинат „Медет" край Пирдоп и
други.
На тези обекти работиха над 20 000 бригадири.
За историческият прелом, който преобрази България през
1944-1989 г. и я нареди сред най-напредналите страни, заслуга има и младежкото
бригадирско движение. Всичко, създадено през тези години, е налице, то е
втъкано здраво в страниците на нашата най - нова история. Доказателство за това
са изградените 111 крупни строителни обекта и 25 значителни
социално-икономически и културни придобивки на социализма. Ярък пример за това
е Градът на младостта - Димитровград, който възникна през 1947 г. със
започването на големите промишлени строежи. Разположен край двата бряга на р.
Марица, той е един от центровете на тежката промишленост. В околностите му се
намира най-големия въглищен басейн в България, който системно започва да се
проучва и експлоатира.
През 1947 г. са изградени:
1. ТЕЦ Марица-1, Марица-3, ТЕЦ-„Вулкан";
2. Химическият комбинат за производство на азотни и
фосфорни торове, карбамид, азотна и сярна киселина и др. Към комбината са
изградени завод за гранулиран суперфосфат, фабрика за книжни торби, завод за
цимент, за азбестови тръби и плочи за вибробетонови изделия;
3. ДИП „Вародобив и кариера" и ДИП „Раковски"
за зеленчукови консерви и други.
От изложеното дотук, което е една хилядна от направеното
от българския народ за периода 1944-1989 г. за укрепването на икономиката на
страната, се вижда, че българският народ се е справил блестящо с тази задача,
но не без техническата помощ на Русия.
През 1989 г. по икономическо развитие на човек от
населението България се нарежда на 26-о място в света. От 1970 г. съгласно
нормативите на ООН българският народ се храни рационално. През 1975 г. селата
са електрифицирани, 96,74% са водоснабдени, 80% от ръководния персонал на село
са с висше образование, 5222 са детските градини, по една и повече във всяко
село. България се нарежда на 3-то място по производство и износ на мотокари и
електрокари след САЩ и Япония. Производителността на труда през 1975 г.
нараства на 636,6%. Произведената продукция през 1975 г. нараства спрямо 1939
г. на 243,8 % . България разполага със 177 милиарда долара активни
производствени фондове. Осигурена е работа на всеки жител на страната. Освен
това в промишлеността на страната работят и 300 000 виетнамци. Безработицата е
непозната. Безплатни са здравеопазването и образованието. Тези успехи не
се харесаха на хора, които работят за чужди интереси.
През 1990г. правителството на Андрей Луканов покани група
с над 40 души от САЩ и 29 български специалисти да разработят мероприятия за
внедряване на демократичния капитализъм в страната. Тези мероприятия и до днес
са скрити от българския народ.
По-късно правителството на СДС, начело с Филип Димитров,
Иван Костов и президентът Желю Желев се заеха с ликвидацията на промишлеността
и разрухата на селското стопанство. Промишлените предприятия бяха закрити и
продадени както „Кремиковци" за един долар, а за селското стопанство се
създадоха противозаконни ликвидационни съвети. Разтурени бяха ТКЗС-тата, а
машините и другият инвентар бяха продадени като скрап.
По-късно - през 2001 г, випускникът на американския
военен колеж Симеон Сакскобургготски става министър-председател. През негово
време започва масовата разпродажба на България. Той прокара закон за
реституцията, в резултат на който преоформи в своя собственост двореца във
Враня, близо до столицата, както и обширни земеделски землища. Всички основни
отрасли на българското стопанство попаднаха в чужди ръце - електроенергийните
мощности у американци и германци. Електроразпределителните мрежи бяха изкупени
от чешки, австрийски и немски компании. Водоснабдяването беше приватизирано от
френски компании.Добивната медна руда се падна на белгийците. Златният рудник
на Челопеч бе приватизиран от канадски компании за два милиона долара. Днес
страната получава 2% от добитото злато, но българското правителство не знае и
няма право да изясни колко именно злато се добива в българския рудник.
Ето и някои фрапиращи факти как електроразпределителите
по електроенергията ограбват страната. Така например чешката компания
всекидневно плаща на своята компания - майка по 4880 лв. за някакви услуги.
Същото важи и за EVN - по 1700 евро на ден. В крайна сметка става ясно, че от
страната ни са изнесени около 3 милиарда лева за различни консултантски услуги.
Тези суми, разбира се, стоят извън печалбата, която трите дружества получават
за разпределителната си дейност. Последните данни за печалбите на
електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, EVN и ЕОН през 2009 г. показват
печалба за 124,4 милиона лева. При така очерталата се ситуация става все
по-наложително да се обсъди въпросът дали не бива най-после да се отървем от
тези частни ЕРП-та и да създадем собствени държавни електроразпределителни
предприятия. Това се отнася и за другите дейности. Например спирането дейността
на двата блока на АЕЦ „Козлодуй", преди да изтече нормативния срок за
експлоатация 20 години, и то без всякакво законно основание, без да се
възстанови щетата на българската икономика.
В историята за закриване на АЕЦ „Козлодуй" има и откровено
издевателство. Послушните българи получиха нареждане от Брюксел да заменят АЕЦ
със слънчеви колектори и ВЕИта, а разчетът е към 2020 г. те да произвеждат 16%
от електроенергията на България. Днес затваряме АЕЦ, а недостигащата енергия
трябва да се вземе от ветроцентралите през 2020 г. Брюксел е решил да прави
експеримент с България, какъвто той у дома при тях не минава.
Или случая със строителството на АЕЦ „Белене".
Ръководството на Европейския съюз разпореди на ръководството на българското
правителство да спре строежа му, без да се съобразява с изразходваните средства
за неговата подготовка и икономическите интереси на българския народ. Вероятно
тези мероприятия за разгрома на българската икономика са в изпълнение на плана
Ран-Ът, т.е. в България да се построи демократичният капитализъм под
непосредственото ръководство на Европейския съюз. Днес 70% от българския народ
- някогашните бригадири, а днес беловласи старци пенсионери, ще водят
полугладно съществуване, а техните деца, внуци и правнуци независимо от висшето
си, полувисше и специално образование ще скитат по света за парче хляб, без да
подбират работата, даже и проституиране. България обезлюдя. Към днешна дата -
за 20 години са я напуснали цветът на младостта - 2 милиона, с тенденция след
още 20 години да достигнем броя на населението, когато България се е освободила
- 5 милиона души. Разбира се, за разрухата ръководството на държавата не носи
отговорност, те са учили само да ръководят.
Но в интерес на истината, за всичко това вина носим и
ние, българските граждани, защото, когато гласуваме, трябва да мислим за кого
да гласуваме, кой ще защитава интересите на обикновените работници, а не да
мисли за трупане на богатства и разходки по света. Мислете, мислете за бъдещето
на децата!
Георги Русагев-аграрикономист
В.”Земя”
Няма коментари:
Публикуване на коментар