Translate

четвъртък, 15 май 2014 г.

Д-р Румяна Тодорова, управител на здравната каса: Без спешни промени в законите здравната система ще рухне


Лични лекари ще дежурят в общински болници в районите с дефицит на специалисти

Родена е на 25 юни 1958 г. в София
Завършила е медицина в София. Има специалност „Кожни болести и венерология"
Работила е в районната болница в Сливница, в VIII и XXIV поликлиника в София и в Областния кожен диспансер. Негов директор е от 1995 до 2004 г.
От 2004 до 2009 г. работи в Националната здравноосигурителна каса
През 2006 г. оглавява касата до 2009 г.
На 10 юли 2013 г. отново е избрана за управител на НЗОК
- Д-р Тодорова, с какво е свързано напрежението в здравната система? За днес е обявен протест на Българския лекарски съюз (БЛС), още един може да има в края на месена.
- Парите свършват. Тази година проблемите, очертани през 2013 г., са се задълбочили и отпускането на пари не е достатъчно. Има организационна криза в здравеопазването, на всички нива. Ако не се преразгледа из основи нормативната база и говорим само за финансиране, ще рухне системата. Този хаос води и до по-големи разходи. Системата трябва да се подреди - структурно, като начин на финансиране и като законова база. Има законови текстове, които се бият.
- Ще дадете ли пример?
- Да, това е и най-големият проблем за нас. Законът за публичните финанси казва, че касата не може да поема задължения, които нарушават бюджетното салдо на държавата. Това значи, че не е редно да плащаме нищо извън бюджета на касата. Законът за здравното осигуряване обаче казва, че касата е длъжна да плати всички медицински дейности, които реално са извършени. Съдът винаги се опира на втория закон, като заключава, че пациентът е спасен или излекуван, не може да не се плати дейността, зад нея стоят лекарски труд, сестрински, консумативни лекарства и т.н.
Друг голям проблем е, че неограниченото откриване на болници продължава, както и разширяването на дейността. Здравната карта е важна не толкова, за да очертае пътя на пациента, а за да изясни необходимостите за всеки регион. Пренасищане на медицинска дейност има в София, Пловдив, Пазарджик, Сливен.
В останалите райони се очертава трагедия
Фалитът на общинските болници ще доведе до фалит и на областни.
- Каква е връзката?
- Частните лечебни заведения предлагат по-добри условия и заплати, изтеглят лекарите и се вижда недостиг на лекарски екипи в другите. Същевременно тежката патология отива основно в общинските и областните болници, а те остават без кадри и с много здравнонеосигурени пациенти.
Няма нищо лошо в пазара, но при здравните услуги той не е реален пазар. Логиката на пазара е да търси ниша за печалба. Тук държавата е абдикирала, останал е само пазарът и се търси печалба. Ето, нова тенденция са частните онкологии - много от старите частни болници разкриват такива клиники. Новите задължително имат онкологично отделение. Преди пък имаше бум за инвазивни кардиологии и очни центрове. В един момент пазарът се успокоява, но това води до залпово изтегляне на ресурс, който е можело да се изтегли по-плавно. И изведнъж няма пари, няма и резерв.
- Причината?
- Липса на регулация. Държавата трябва да каже как плавно да се развива дейността, така че да няма финансово страдащи. Пак тя трябва да определи и какво е спешност. От отчетите на болниците не мога да разбера, че има критерии за спешност. Само косвено можем да установим реална ли е тази спешност, и то след като е платена дейността. В райони, където областната болница е останала единствено лечебно заведение, се оплакват, че не откриват личните си лекари и отиват направо в спешното отделение. Защо трябва човек да ходи в най-скъпото звено, за да получи елементарна услуга?
- Какво ще промените?
- Подготвяме пакет от предложения. Дадохме си сметка, че здравеопазването е сложено в рамки и не позволяваме да има гъвкавост.
Най-близо до пациента трябва да е първичната помощ
Защо общопрактикуващият лекар да не бъде обвързан с общинската болница? Вместо да дава талон на възрастния пациент, който не знае къде да търси специалист или лаборатория, може да го насочи към специалистите в най-близката общинска болница. Възрастните имат нужда от интернист, невролог, кардиолог, ендокринолог - има ги в общинската болница. Болницата може да изпълнява и извънболнична помощ в райони, където има нужда. Друго предложение е личните лекари да дават дежурства в болницата. Има глад за специалисти. На джипито сме казали да дава 24-часово разположение. Добре, само че в болницата ще е много по-ефективен, отколкото на телефона си.
- По желание ли ще дежурят? А ако не искат?
- Няма лекар, който да не иска пациентите да почувстват, че нещо се прави за тях. Навсякъде в Европа малките болници, които са най-близо до населението, се занимават с хроничните заболявания. Там не е нужно да има последно ниво хирургия например.
Всички погрешни решения от последните години почват да рефлектират. Никой не изчисли риска, когато механично бяха прехвърлени дейности от МЗ към НЗОК. Не се запитахме можем ли да се справим например с редките болести, с интензивните грижи с наличната приходна част на бюджета. И за сметка на какво да стане това - на онкопрепаратите, на медицинските изделия, които и без това са малко с финансиране от касата.
Приходите не съответстват на разходите. Промените трябва да започнат спешно и всички институции трябва да бъдат ангажирани, защото ще има и недоволни. Трябва да заявим какво искаме да направим - нещо за хората или нещо за лобитата. Ако нещата' не се променят първо законово, максимално бързо, ще има много сериозни сътресения в системата.
- Болниците наистина ли няма да получат парите си за надлимитната дейност, както се тълкува едно правителствено постановление? Това е и един от поводите за лекарския протест.
- Не разбрах кое точно е притеснителното в постановлението. В чл. 22 е казано как ще се плаща т.нар. надлимитна дейност - с решение на надзорния съвет на касата. Нека разсъждаваме логично, защото тук се учудвам и от исканията на колегите от лекарския съюз. И аз съм редовен член на БЛС, значи мога да изляза на протест. Само че, ако изляза, ще кажа - да, и аз искам повече пари, но в нормално структурирано здравеопазване и при равен достъп на пациента.
Сега нямаме равен достъп, дори и във финансирането. Държавата изпълнила ли си е ангажимента към категориите хора, които осигурява?
Нека всички по веригата да си ги изпълнят и тогава да искаме повече пари. Едва тогава, ако касата не ги дава тези пари и си трупа някакъв резерв, ще стачкувам срещу нея. При положение, че БЛС подписа онова споразумение, с което тогавашното правителство взе резерва от 1,4 млрд. лв. на касата, сега да протестира за пари - не съм съгласна. Тогава БЛС можеше да бъде толкова остър, колкото сега, но прояви малодушие. Бих призовала БЛС, ако наистина иска системата да работи като в другите страни от ЕС, нека дойде да работим заедно. Най-лесно е да се подадат оставките. Ако това ще докара 500 млн. лв., веднага си я подавам.
Още в началото на годината знаехме, че бюджетът за болниците е с 20% по-нисък от реално платените за 2013 г. Тенденцията за високи отчети на болниците се запази, т.е. преразходът е още по-голям и това не бе предвидено. Никой не е допускал, че обемите в болничната помощ ще са толкова големи. Общ обем от 1,9 млн. хоспитализации е огромен, а за 2014 г. ще бъде още повече. Възможна е и друга тенденция - хоспитализациите може да не са толкова много, защото има преориентация към скъпите пътеки във всяка специалност. За дейностите над лимита ще има проверки, след това надзорният съвет ще решава. Всичко зависи от финансовото състояние на касата.


Анна Ботинова

В. „24 часа”

Няма коментари:

Публикуване на коментар