Translate

четвъртък, 15 май 2014 г.

Д-р Антония Първанова-водач на евролистата на коалиция КОД: изпълних повече, отколкото обещах


- Г-жо Първанова, вие бяхте един от найактивните депутати в Европарламента в последните пет години. Смятате ли, че усилията на един евродепутат биват оценени, ако зад него не стои голяма и влиятелна партия?
- Зависи кой и къде ги оценява. В Европарламента активните са ценени. Знае се, че са
влиятелни заради работата си, правят промяна в определен тип европейска политика, иновативни са. Там няма друг начин да станеш влиятелен - Брюксел не вярва на сълзи или на претенции, ако позволите да перифразирам заглавието на един популярен руски филм. Ако си постигнал влияние, това означава, че си работил добре с големите политически партии. Нито една от тях няма 400 гласа. Най-малко толкова депутати трябват, за да прокараш нещо важно. Ако си събрал 400 гласа, те са от поне две или три големи политически групи. Това означава, че си предложил нещо стойностно, иначе те не биха дали подкрепата си.
- Аргументът ли е водещ, или политическите пристрастия?
- Каузата и аргументът. В българския парламент има мнозинство и опозиция, в европейския няма. Мнозинството се формира на основата на каузи. Тъй като нито една политическа група няма 50 плюс един гласа, ти трябват и другите.
- Как ги привличате?
- С дипломация и координация.
- Не се ли сменят твърде бавно политиките в Европа поради тромавите процедури?
- Ние сме нетърпеливи. И в нашето нетърпение допускаме много грешки. Искаме да дойде спасител, без да участваме. Понеже той не може да ни спаси бързо, без да участваме, ние бързо си сменяме любовта и скачаме към следващия спасител. Той също бързо ни излъгва, ние се разочароваме и пак се оглеждаме за месия. В установените демокрации хората не търсят пламък от слама. Търсят дебел дънер да гори дълго. Това, което правят те, са две неща. Първо - не си сменят влиятелните политици. Второ - поглеждат внимателно каузите, за които правят законодателство.
- А как се намира баланс между националните и европейските интереси? Българските евродепутати търсите ли го?
- Българските депутати се събираме преди всяко пленарно заседание в Страсбург. Но трудността идва от въпроса що е национален интерес. Има слаба комуникация с правителството и с Народното събрание, за да се определи каква е българската позиция по дадена европейска тема. Едно намерение за директива се обсъжда поне две години. Тъй като в българската политика няма приемственост, всичко започва отначало, ако друго правителство е дошло на власт. То или не е информирано, или има друго мнение. А има и случаи, когато ние получаваме от едно и също правителство, но от две различни министерства две алтернативни позиции.
- Как така? Например?
- Например директивата за тютюневите изделия. Министерството на здравеопазването казва, че трябва да има по-строга регулация, Министерството на икономиката - да няма. Коя е националната позиция? Едните казват, че се разходват твърде много пари за лечение на хора, които сами са увредили здравето си. Другите твърдят, че производителите на тютюневи изделия трябва да получават. Какво излиза - пушете повече, за да има пари за бюджета, и умирайте рано, за да не харчите от пенсии.
- Според вас коя е националната позиция?
- Тази, която засяга по-голяма група хора. Само че българската позиция е обратна, насочена е към по-малка група хора. Ще ви дам пример и за корупцията. Седем години поред има доклади на Еврокомисията, че в България има корупция, включително при усвояване на еврофондовете. Това означава, че те не стигат до хората. Националният интерес какъв е? Европарите да стигат до хората. Обаче българските евродепутати бяха обявени за национални предатели, защото подкрепили позицията на ЕК и затова били подкрепили спирането на европарите. Извинявайте, когато ние се съгласяваме, че в България има корупция, това не значи, че искаме еврофондовете да бъдат спрени, а че трябва да има изискване за доказана добавена стойност на проектите, да разкриват работни места. Да бъдем обвинени, че цапаме имиджа на България, е превратно тълкуване на националния интерес. Когато чуя сега политик да се бие в гърдите и да обещава, че ще защитава националния интерес, буквално се изприщвам, защото той не казва кой е националният интерес. И как точно ще го защити. С възпитанието и морала, които са ми дали моите родители, аз мога да правя разлика между черно и бяло. Страхувам се обаче, че не всички го правят. В България сме царе да обръщаме бялото в черно, и обратно.
- Твърдите, че парите на данъкоплатците субсидират богатите.
- Да. Ние сме единствената държава в Европейския съюз, която с пари на средна ръка хора подпомага милионери.
- Как го правим?
- Моделът на средната ферма в Германия и франция, които са измислили земеделската субсидия, е 2000-3000 декара. Тук са 100 000 декара или 500 000 декара. Един милион и 200 000 е най-голямата ферма в целия ЕС. 43 милиона евро е годишната й субсидия. Субсидията е изчислена така, че като имаш малко декари, да ти останат малко пари, за да купиш по-модерна техника, да експериментираш нови култури. Когато си октопод обаче, ти не мислиш как да засяваш култури с висока добавена стойност, а сееш това, което ти е лесно. После остават и за „Майбах", и за хеликоптер...
- И за яхта...
- Може и за подводница.
- Хит в кампанията са и обещанията за повече пари за изостаналите райони. Но това е проблем от години, къде са парите?
- Чудесен въпрос. Ще ви дам пример от Силистра с пречиствателната станция и канализацията, която е направена така, че отпадните води ще трябва да се изпомпват нагоре, с което цената на водата ще се оскъпи за крайния потребител с 1,20 лв. Това е проект не само без добавена стойност, а с вредна стойност, за който даваме 75 милиона лева. Силистренци се борят, но е налице не само чиновническо бездушие, но и липса на разум да не се прецени докъде ще доведе това. Затова искам националните органи да оценяват добавената стойност на проектите. Направих го за всички проекти за здравеопазването за целия Европейски съюз.
- Как го направихте?
- Идеята ми дойде от българския негативен опит. факт е, че в България има негативен опит, важно е дали го превръщаме в положителни политики. В един доклад за предния програмен период ми направи впечатление, че проектите в здравеопазването бяха за подмяна на дограми, реконструкция на сгради, парни инсталации и т.н. Чета доклада на Еврокомисията и ми попада едно изречение, което казва: „Не мислим, че с промяна на дограмата бихте постигнали целта достъп на населението до качествено медицинско обслужване." И си казах: „Това е." Разработих инициативата проектите да доказват безусловно, че с парите постигат целта на проекта. Сега искам същото за проектите в селскостопанската и регионалната политика. Имам страшно много последователи. Подкрепя ме цялата група на либералите, на ЕНП и социалистите.
- Повдигна се отново въпросът Европарламентът да заседава само в Брюксел. Вашето мнение?
- Либералите сме инициатори ЕП да има едно седалище, защото се губят около 180 милиона евро годишно. Но французите не са съгласни.
- Но това са много пари!
- Така е. Либералите искаме също съкращаване на бюджета и на разходите на ЕП и на ЕК.
- Има ли обещание, което сте дали и не сте изпълнили?
- Не. Изпълнила съм и повече от това, което съм обещала. Момент! Има едно обещание, което съм дала и не съм изпълнила. Да работя за реформиране на процедурите в самия парламент, които да доведат до по-голяма ефективност и по-голяма скорост. Смятам, че работи недостатъчно ефективно.

В.”Преса”
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар