Translate

вторник, 13 май 2014 г.

Болниците омекват от твърди бюджети



Най-големият кошмар за директорите, управителните съвети, лекарите и персонала на българските болници се превърна в реалност. В последен и отчаян опит да извади затъналата в дългове Национална здравноосигурителна каса кабинетът тихомълком предприе безпрецедентна мярка, която може да доведе до колапс на здравната система. От началото на май 2014-а лечебните заведения вече ще работят с твърди бюджети. Те ще се гласуват всеки месец от надзорния съвет на касата и няма да са предварително известни. Това е записано в приетото Постановление №94 от 24 април 2014, което излезе на „бял сеят" с обнародването му в „Държавен вестник". На практика с документа се спират плащанията за болничната помощ, извършена над лимитите. Тоест, ако една лечебница отчете дейност, надхвърляща определена стойност, записана в договора между нея и касата, тя няма да получи парите си за допълнително обслужените пациенти.
В чл.22, ал.4 на постановлението все пак е оставена „вратичка", с която правителството вероятно смята да се презастрахова срещу купищата дела които могат да завалят от болниците срещу държавата и ведомството на Румяна Тодорова. Там е посочено, че надлимитна дейност може да се заплати на някои болници, но само с решение на надзора на касата и ако допълнителните средства се побират в общия бюджет на осигурителната институция.
„Това действително е „малка дупчица" за плащане, но голяма врата за корупция, тъй като критерии, по които надзорният съвет ще решава на кого може и на кого не може да плаща надлимитно, не се посочват", коментираха от Центъра за защита правата в здравеопазването. От пациентската организация на д-р Стойчо Кацаров не без основание посочват, че в тази си част постановлението е незаконосъобразно, тъй като Министерският съвет е превишил правомощията си, а от друга страна, въведеното ограничение противоречи поне на няколко здравни закона, както и на Конституцията на България в частта й за достъпа до здравеопазване.
Решението на кабинета, естествено, не е спонтанно, но не може да се каже и че е мъдро. Още преди около месец председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на здравеопазването Бойко Пенков подхвърли, че с въвеждането на фиксирани бюджети ще има по-справедливо разпределение на средствата и по-добър контрол над болниците. Той допълни, че не е изключено да се появят листи на чакащите, но те ще бъдат „наредени" според сериозността на заболяванията и пациенти няма да се връщат. Същата „песен" пя на втори план и здравният министър д-р Таня Андреева . Листите на чакащи в лечебните заведения били обичайна практика в световен мащаб, която позволявала да се прогнозира изразходването на бюджетите на болниците. След като „пуснаха мухата" и видяха, че „външната" съпротива на
Българския лекарски съюз и пациентските организации е твърде слаба, Андреева-Пенков добиха увереност в силите си и явно са убедили съвета на министрите, че рисковата им идея е единствено възможната. До нея се стигна, след като правителството отхвърли всички сценарии за спасението на здравната каса, включващи непланирано финансиране от държавния бюджет или увеличаване на осигурителната тежест за електората.
На практика прогнозите за дефицита на здравюноосигурителната институция през 2014-а се движат между „оптимистичните" 200 млн. лв. и далеч по-реалните 400 млн. лева. Сметките показват, че от маневрите с (не)плащането на надлимитната дейност, с новата Наредба 10, която ще затегне разходите за лекарства и медицински изделия, както и със санкциите от масираните проверки в болниците, ще бъдат събрани между 150 и 200 млн. лева. Така оставащият "минус" от 200-250 млн. лв.може да бъде покрит от бюджета на касата за 2015-а, както се случи и през тази година.
Въпросът е, че от нескопосаното кърпене на дупките здравната система стигна до просешка тояга. А имаше поне няколко генерални разрешения на вечния проблем. Първото и, разбира се, най-опасно за рейтинга на властта бе вдигането на здравната вноска. Дори ако тя „изпълзи" от 8 на 9%, в осигурителната система ще влязат към 230 млн. лева. Като прибавим и над 100-те милиона, ако държавните чиновници бъдат задължени солидарно (както всички българи) да плащат осигуровките си, кризата ще бъде напълно овладяна.
Друг сценарий бе държавата да започне да изпълнява задълженията си към децата и младежите до 18 години, студентите и социалнослабите. Като ги осигурява не наполовина, а на утвърдените по закон 8 процента. Оттам се губят към половин милиард лева. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов предложи неотдавна родителите да поемат осигуровките на децата си. Но е ясно, че едно претендиращо за социално ориентирано правителство няма как да подкрепи подобна идея.
Колкото до варианта със закриването на болници, който поддържа и министър Андреева, той може да спести от разходите на държавата и на общините, но не пряко от тези на здравната каса. Пациентите няма да намалеят, просто една и съща дейност ще се концентрира сред по-малко изпълнители.
Това бяха възможностите, но жребият вече е хвърлен и сега ще чакаме последиците за здравната система. Листите на чакащите са най-малкото зло, стига да бъдат добре подредени по степен на спешност. Пенков твърди, че болниците няма да връщат пациенти, но това е твърде съмнително. Управителите на лечебниците ще трябва да избират дали да трупат дългове, или да пренасочват надлимитните болни, след като няма кой да им заплати реално заработеното. Пациентите пък няма да имат избор в коя болница да се лекуват, ако квотите са вече изчерпани. По-платежоспособните сред тях ще дават пари под масата, а останалите ще се лутат, търсейки все още отключени врати. От своя страна системата за болнична помощ вероятно ще се „капсулира". Инвеститорите не са балами, за да хвърлят парите си в толкова несигурна бизнес среда.
Има и нещо друго. Болниците очакват допълнителни проблеми от въвеждането на месечните бюджети, което съвсем не на шега е в сила от първи април. Директорът на „Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев прогнозира, че дълговете на лечебните заведения ще продължат да се увеличават, а качеството на медицинската помощ -да спада. „Как да си коректен платец към договорните си партньори, след като ти орежат една трета от парите, а освен това ти ги плащат три месеца по-късно?", възмути се Дечев. Той смята, че между 25 и 30% от дейността, която болниците отчитат, няма да се заплаща. А това може да ги вкара във взривоопасната ситуация да бъркат в джобовете на собствения си персонал.




Няма коментари:

Публикуване на коментар