Здравеопазването трябва да стане част от Европейския договор

Представителите на България в Европейския парламент трябва да работят за постигане на еднакви условия, еднаква сигурност и еднакви възможности за здравеопазване във всички

европейски страни. А здравеопазването трябва да стане част от Европейския договор, около този извод се обединиха участващите в кръгла маса, посветена на Европейския ден за правата на пациентите (18 април), и предстоящите избори за Европейски парламент, инициирана от БЛС и НПО.

„Ако Европа не ни размаха пръст, в България нещата се случват трудно или изобщо не се случват. Явно имаме нужда от някой, който да ни напомни, че сме влезли доброволно, а не със сила в ЕС. Ако ще има единна Европа, то тя трябва да е единна във всяко едно отношение. не може да има единни европейски изисквания за гледането на кокошки и крави или отглеждането и формата на краставиците, а да няма уеднаквено отношение към хората. Един европеец трябва да знае, че в която и да е европейска държава да отиде да се лекува, ще получи еднакво ниво, сигурност и качество на здравеопазването, заяви председателят на УС на БЛС д-р Цветан Райчинов по време на форума.

Той напомни, че в момента здравеопазването не е приоритет в договора на България с Европейския съюз и че такава глава там не съществува. Отбеляза, че е необходимо евродепутатите да поемат ангажимент, че ще работят за отваряне на договора и включването на здравеопазването в него.

Според д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО кандидатите за евродепутати трябва да поемат определени ангажименти към гражданите по отношение на здравеопазването и да направят така, че то да бъде все по-сериозен приоритет в следващите години за Европа и ЕП. По думите му проблемите в здравеопазването като цяло са изключително тежки, но липсват преки механизми, които да повлияят на правителствата на национално ниво да ги решат. Време е Европа да помисли за прибавяне на здравеопазването в Европейския договор или за разширяване правомощията на ЕК относно него, защото новите членки сами не могат да се справят с проблемите в здравните си системи, смята той.

„Не може в Европа средният процент от БВП, който се отделя за здравеопазване да бъде 8-9%, а ние само мрънкаме че ни е лоша системата, а в същото време да се отделят по 4%. Това е национална глупост, да се хвърлят жълти стотинки на здравния министър и да се мисли, че той ще се оправи. Няма как да стане”, коментира д-р Хасърджиев.

Според него, ако политиците искат да покажат, че в България здравеопазването е приоритет, то те трябва да увеличат финансирането му до средните за Европа нива. Усилията трябва да бъдат насочени към преодоляване различията по отношение на достъпа до лечение, осигуряване на равен достъп до важни лекарства и терапии, прилагане на недискриминационен подход към предоставянето на лечение, поемане на гаранция, че здравната политика на ЕС ще възприеме цялостен подход към нуждите на пациентите. Това са и основните теми, заложени в създадения от Европейския пациентски форум манифест, чиято цел е да ангажира политици и институции с проблемите в здравеопазването, пред които са изправени пациентите в ЕС.

Евродепутатът и кандидат за нов мандат д-р Андрей Ковачев от ГЕРБ каза, че е важно в новия парламент да се настоява за създаване на комисия по здравеопазване или поне подкомисия. Като проблем пред това здравеопазването да стане приоритет той видя слабата заинтересованост на европейките партии. Д-р Ковачев отбеляза, че в техните манифести темата е много слабо засегната и пое ангажимент да търси промяна в тази насока. Той също изказа мнението, че трябва да има натиск от страна на европейските институции върху управляващите, за да ги накарат да направят реформа в сектора.

Д-р Антония Първанова, евродепутат и също кандидат за нов мандат от Коалиция „КОД“ подчерта, че би трябвало да се инициира подписка, с която да се иска здравеопазването да стане приоритет на ЕС. Според нея след като бъдат събрани над 1 млн. подписа би трябвало тя да бъде връчена на Европейската комисия. По отношение на ситуацията в България тя също настоя за намеса на европейските институции. По думите й основният проблем у нас е не толкова некомпетентността, колкото тежкия лобизъм в българския парламент, които пречат за разрешаване на проблемите в сектора. Тя заяви, че парламентарната здравна комисия е пример за конфликт на интереси, тъй като 90% от членовете й работят по договор с НЗОК.

Ако не се изчистим от корупция и лобизъм, българското здравеопазване няма как да разреши проблемите си, смята тя и посочи, че ще работи за включването на пациентските организации при вземането на важните решения за сектора в Европарламента.