Коравото сърце на „социалното подпомагане“

Как да се самоиздържа безработен инвалид с мизерните близо 140 лв. на месец, обитаващ разбита барака, нуждаещ се постоянно от лекарства Варненецът Илия Костадинов е на 63

години. На тази възраст се пенсионират българските мъже в момента. Програмата за реформи, написана от експерти на настоящото Финансово министерство, пък предвижда през 2021 г. и представителите на силния пол, и тези на нежната половинка на човечеството да излизат в пенсия на почтените 65 години. Но Илия е от тези българи, които още преди да навършат заветната за пенсиониране възраст са връхлетени от многобройни тежки заболявания. Следствие на това са му признати 64% неработоспособност (странно как се изчисляват тези проценти, но това е друга тема) и му е противопоказан тежкия физически труд. В момента мъжът е трайно безработен и единственият му доход е пенсията, отпусната по инвалидност. Нейният размер е 139,49 лв. В последните години се налага дълго време да лежи по болнични заведения и да претърпи редица сложни и скъпоструващи операции. Допълнително прекарва известно време и в хосписа в близост до курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“. Всичко това му коства много разходи и той се принуждава да взима пари на заем, за да посрещне разноските си по хирургичните интервенции, престоя в хосписа и последвалите възстановителни процедури. Както всеки може да се досети, за всичко това не е получил и стотинка някаква помощ или подкрепа от държавните институции, включително от варненската дирекция „Социално подпомагане“. Излишно е да споменаваме, че към всичко останало се прибавят и харчовете за скъпоструващи лекарства, както и за подходящата диетична храна, каквато е нужно да приема при неговите диагнози. Както споделя самият той в своя жалба до нашето Министерство на труда и социалната политика, бива принуден да разчита на високолихвени кредити от нефинансови институции, за да посрещне най-насъщните си нужди, задлъжнявайки все повече и повече без да има представа как ще ги връща занапред. От дълго време Илия е и без свое жилище, тъй като няма възможност да плаща дори минимален заем. Той е принуден да разчита на помощта на добри хора, като в момента временно обитава една непригодена за жилище барака в местността Сотира с размери 3 на 3 метра! Естествено тя е без ток, вода и отопление. И не става за живеене от здрав човек, камо ли от някой със сериозни здравословни проблеми като него. Но както казват народните мъдрости – нещастието не идва само. Така на 12 февруари тази година въпросната съборетина бива разбита вандалски от нагли обирджии, които успяват да откраднат телевизора, мобилния телефон, един фотоапарат и сумата от взети назаем 150 лева, която представлява всички налични парични средства на болния мъж. Илия изпада в още по-голяма мизерия. Разбитата врата вече не може да се затваря и той се принуждава в най-студените зимни дни и нощи да спи буквално под открито небе. Именно тогава варненецът се обръща с молба за отпускане на еднократна помощ към дирекция „Социално подпомагане“. Само че удря на камък и на 17 март получава отказ с мотив, че „няма инцидентно възникнали жизненоважни потребности“! Очевидно това е любимата мотивация на социалните работници. Пак с нея те са блокирали и предишен негов опит да получи еднократна помощ. В края на септември 2012 г. в сухо и безсърдечно писмо варненските чиновници от „Социално подпомагане“ му обясняват надълго и нашироко, че от епикризата му било видно, че заболяванията му са хронични и те частично се реимбурсират от Здравната каса . Пък и през юни 2012 г. му били изплатени накуп пенсии за минал период от време в размер на 245,88 лв. (ах, колко много пари!). И тази внушителна сума, моля ви се, му била напълно достатъчна. Точно така са си го рекли социалните в официалния си отговор, с който му се казва, едва ли не възмутено: „С наличния финансов ресурс бихте могли да задоволите основни жизнени потребности“. Та затуй, видите ли, със заповед на директора на дирекцията му отказват еднократна социална помощ, тъй като не били изчерпани „всички възможности за самоиздръжка“. Бихме искали да попитаме варненските социални работници как точно може да се самоиздържа безработен 63-годишен инвалид с мизерните близо 140 лева на месец, обитаващ разбита барака, нуждаещ се постоянно от лекарства, макар и частично заплащани от Здравната каса , и на когото лекарите препоръчват специфична диета с ястия от нетлъсти меса – телешко, говеждо, агнешко, до 300 г дневно прясна нетлъста риба, повече пресни зеленчуци и други не много евтини продукти?! И ако наистина в „Социално подпомагане“ - Варна е известен начинът, по който в тази ситуация може да се оцелее, може би на стотици хиляди български пенсионери, пред които „няма инцидентно възникнали жизненоважни потребности“, ще им бъде интересно да научат как става този фокус. 


flagman.bg