Translate

сряда, 9 април 2014 г.

Калин Терзийски: Ако бях мутра или политик, Кеворкян нямаше да ме отпрати

Писателят Калин Терзийски бил поканен в неделя в предаването „Всяка неделя“ да коментира случая в Лясковец, но в последния момент отменили участието му.
Терзийски бил избран за гост от водещия Кеворк Кеворкян, защото освен писател по професия е психиатър и често коментира подобни събития. Терзийски приел, защото, признава, се почувствал длъжен да обясни случая като експерт.
Отишъл в студиото, чакал повече от час, докато преди него минавали генерали и политици, без някой да се сети за съществуването му. „Те говореха за политически интриги и по принцип – лоши неща един за друг. Аз си мислех за това как обслужвам най-безропотно медиите, лишавайки себе си, жена си и литературата от своето внимание. Но беше за добро. Нали?“, коментира ситуацията писателят. Накрая дошли няколко момичета и момчета от екипа и му обяснили, че времето за него е свършило.
Но нали трябва да помагаме на медиите? Когато е за добро! Нали да се взема позиция, умната и благородна позиция – за да се даде пример на хората – е важно? Та нима това не е най-важната задача на интелектуалеца? Аз щях да кажа някои неща за душевноболните, които повечето писатели няма как да кажат, защото не са били психиатри. Но и повечето психиатри няма да могат да кажат, защото не са били писатели. Смятах, че имам важни неща за казване“, написа писателят във Фейсбук.
Терзийки наскоро издаде нова книга, но признава, че едва ли, ако беше интервюиран, щеше да се стигне до нея.
Кероркян не се интересуваше от книгата ми. И с право. Все пак една книга не може да се
сравнява с най-черната случка на месеца. Ако публиката избира между Братя Карамазови и криминалната хроника – ясно е кое ще спечели. Бях наясно с това. Не можех да роптая срещу същността на медиите. Те не се хранят с книги, а с кръв и гной“, допълни той.
В края на историята дошъл Кеворк Кеворкян да се извини с думите: „Нямаше време за тебе. Жалко. Звънни – каза той – през седмицата, да те почерпя“.
Почувствах се като циганин, който е чакал пред дома на богат човек да му хвърлят стари дрехи, но накрая богатият е излязъл и му е казал: Звънни тия дни – ще те почерпя. Ама сега съм зает, айде чао. Ето колко струваш! – казах си, – дали ако имаше и грам уважение към теб, щяха да те накарат да чакаш така? Нима ако беше поне малко уважаван човек, щяха да си позволят да ти съсипят неделната вечер и да те отпратят така безгрижно? Ако беше бивше ченге или настояща мутра? Политик?“, пита писателят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар