„Г-н Барозу,
След много жалби до българските институции, обръщам се
към вас за помощ. Съпругата ми роди със секцио в известна АГ клиника в София.
Бяхме изнудвани да платим за това 500 лв.,
Останах сам с две деца- едното 3-годишно, другото на 6 дни. Четири години
оттогава не получих правосъдие за лекарската немарливост. От НОИ ми обясниха,
че нямам право на майчинство, понеже нямам нужния трудов стаж в България, а от
Социални грижи - че помощи не ми се полагат. Не мога да почна постоянна работа,
защото се грижа за децата. Надявам се на вашата подкрепа те да оцелеят."
Красимир Истатков носи копие от писмото в редакцията на
„Труд". Ръцете му треперят, като ни го подава, а на вид е мъж канара. Той
си знаел, че писмото му едва ли ще стигне до шефа на европейската комисия в
Брюксел. Получил отговор от Зинаида Златанова: „Уважаеми г-не,
представителството на ЕК в България подробно се запозна с вашето писмо, но то
не разполага с правомощия да се намесва в работата на българските
институции."
Самотният баща разказва:
„Имах прекрасна жена, Бойка - беше шивачка, бяхме
щастливи...На 39 г. тя забременя за втори път. Постъпи на 14 октомври 2009 г.
за секцио в прочутата клиника". Беше здрава, не беше стъпвала в болница
освен за първото раждане. Почти 10 дни след като я приеха, д-р М. * все
отказваше да планира операцията. Други родилки ни подсказаха, че от нас се
очаква да платим. Ние си затраяхме. От немай къде ни определиха дата - 28
октомври. В1 ч следобед на тоя ден д-р М. дойде в стаята, където бяхме с жена
ми и я извика в кабинета си. Там й поискал 500 лв.
и казал, че инак секциото ще бъде отложено. Жена ми се
върна разплакана. Тръгнах да търся д-р М., намерих го с колега на дивана в
коридора. Едва отворих уста с възмущение, той скочи, влезе си в кабинета и
затръшна вратата. От този миг животът ми се обърна надолу с главата. Д-р М.
отказа да прави секциото, прати жена ми при дежурния екип. Късно вечерта я
оперира д-р К. На масата тя изгубила 450 мл кръв. В следващите дни имаше обилно
кървене, но се правели, че не я чуват. Като отидох на свиждане на 2 ноември,
заварих жена ми с маска на лицето. Плачеше. Старшата сестра й крещяла - да
напусне отделението!, била болна, щяла да зарази другите родилки! Тя се
оплакала вечерта от болки в гърлото и втрисане. След консултация с д-р ф.
настояли да я изпишат. Тя ги молила да го правят, чувствала се зле. Една
специализантка, др Ш., която сигурно не е знаела за не дадения рушвет написала в
картона: „Пациентката изрично настоява да остане в болничното заведение."
Изхвърлиха я в същия ден с конците на корема, кървяща, с
температура и гърлобол. Не й определиха дати за контролен преглед като на
другите. После написали, че я изписват без температура. У нас тя вдигна 40
градуса, почна да кашля страшно. Повикахме личната лекарка д-р И. тя ни каза да
идем на гинеколог и изписа витамини. Температурата на Бойка не спадна,
раздираше се от кашлица, храчеше кръв. Влачейки се, отиде пак при д-р И. Тя й
каза, че няма пневмония, но й изписа антибиотик.
На 6 ноември жена ми получи пристъп на задух. Извикахме
Бърза помощ, докторът дойде след 5 часа, качи я на линейката и я закара до Пета
градска болница. Там ни отпратиха - нямали места. Отидохме в „Пирогов", но
ни изпъдиха и оттам- не ни бил район. В „Света София" дежурният каза, че
ще я вземат само ако има пневмония. Рентгенът показа, че има, и й дадоха легло.
Три дни я лекуваха напосоки, чак после й взели храчка за изследване и
установиха бактерия, характерна за вътреболничните инфекции...
Тя ставаше все по-зле, на 16 ноември я сложиха на
апаратно дишане, а 10 дни покъсно почина.
Заведох дело, поисках справедливо възмездие.
Един прокурор от Софийската градска прекрати част от
разследването, като направи заключение едва ли не, че жена ми е виновна задето
е умряла. В АГ клиниката нямали вина, само дето две докторки издали документ с
невярно съдържание. Съдът му върна делото за доразследване, той протестира, а
после се оказа, че неговата жена била докторка и раждала в същото отделение, но
останала жива... за разлика от моята.
После делото отиде при районен прокурор заради фалшивите
епикризи Той заключи, че и това не било престъпление. А от здравното
министерство ми писаха, че според тяхната комисия в родилното грешка нямали, но
в медицината ставали и такива неща...
Господи, а има ли такава държава?!"
---
Престъпление без наказание
„Намирам, че няма основания да се направи извод, че
лекарите, имащи задължение за лечението на Боюко Белева, са извършили
престъпление", пише в постановлението на Димитър Арабаджиев от Софийска
градска прокуратура. Той прекратява делото в частта му за причинената смърт на
родилка като се мотивира така:
1). Белева не е била изписана от клиниката. Според нейна
приятелка тя си тръгнала сама. След това заради Здравната каса са били
съставени епикризи за „служебно изписване" с невярно съдържание.
2). Отхвърлена е версията за заразяване с вътреболнична
инфекция, понеже в справка от РИОКОЗ се казва, че не е известно за такава.
3) Според вещи лица симптомите на родилката допускали тя
да бъде изписана. Но и дори да са й били назначени изследвания, нямало
гаранция, че се излекува инфекцията.
Забравете Хипократовата клетва! А и Закона за здравето
според който бременни и майки се ползват с особена закрила от държавата!
Софийският градски съд връща делото за доразследване,
отбелязвайки, че доказателствата не са „анализирани адекватно от
прокурора". Той протестира, но апелативните съдии оборват и трите неговите
тези, като отбелязват:
1). В картона на Белева е отбелязано: „Пациентката
изрично настоява да остане в болничното заведение." Не може това писмено
несъгласие да се елиминира с едно свидетелско показание.
2) В разрез с добрата практика лекарите от АГ клиниката
не са приели никакви действия за диагностициране и лечение на Белева.
3) Близките й са отказали аутопсия, но и така е ясно, че
е починала от бронхопневмония. Тя е здрава при постъпването си в родилното, а
има оплаквания ден преди „изписването" й оттам, което по документи с
невярно съдържание. Вдовецът иска отвод на прокурора Арабаджиев, научавайки, че
той не е безпристрастен, показа още
проверката „Труд" за хода на процеса. Тогава и
самият Арабаджиев подава молба за самоотвод. Но гарван гарвану око не вади и
вероятно затова апелативният прокурор Митко Димитров не я приема, като
отбелязва: „Съпругата на прокурора е лекар в София, през септември 2012 г. е
родила и престояла в същата болница. Но липсват данни за приятелски отношения,
които да се приемат за съмнение за предубедено решение на делото." '
За честта на правосъдието върховният прокурор Васил Миков
е на друго мнение. Той приема самоотвода със заключение, че „обстоятелствата
около съпругата на прокурора обосновават извод за заинтересованост от изхода на
делото".
По-нататък младши прокурорът М. Малчев от Софийската
районна прокуратура прекратява и наказателното производство за фалшифивите
епикризи. Мотивът му: „Липсват доказателства за престъпление, извършено от
лекарките К. М. и Р.Р.за деянието по чл.311 от НК се изисква длъжностното лице да
състави официален документ, в който да установи неверни обстоятелства. Д-р К.
М. и д-р P. P., които са го подписали, не са длъжностни лица по смисъла на НК.
Работата на същите по трудово правоотношение с „..."- ЕАД няма как да
представлява служба в държавно учреждение. Болницата, в която те работят, е
търговско дружество по търговския закон. Административните им нарушения, ако
има такива, следва да се разгледат в Министерството на здравеопазването ."
Тук няма нужда от коментар.
А ето и отговорът на здравните власти: „Уважаеми г-н
Истатков, след проверка... изказваме съболезнования за кончината на съпругата
ви, но в медицината не всички заболявания протичат по логичен начин и въпреки
неимоверните усилия на медицинските работници понякога се стига до фатален
край,"
С други думи - Бог високо, Барозу далече, г-н Истатков. А
пък ние сме си у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар