Премине
ли в чужди ръце, то вече сме роби!
БИБЛИЯ,
Стар Завет – Левит гл.25, ст. 23 – Земята да се не продава за всегда, понеже
земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
Обработваемата земеделска
земя и водата са все по-оскъдни във всяка една точка на планетата. Всяка
изминала година бележи нови температурни рекорди. Налице са все повече природни
бедствия и аномалии. Световното население изживява своя демографски бум.
Увеличеното търсене на храна е пряк резултат
от увеличаващия се брой на населението. Повишеният икономически статус и
увеличаването на средната класа в държавите от БРИКС поражда повишено търсене
на хранителни продукти в дългосрочен аспект. Цените на храните се покачват
безконтролно в глобален мащаб. ООН и други световни организации предупреждават
за бъдещ недостиг на водни ресурси. Към 2025 г. във воден недостиг ще изпаднат
държавите от Северна и Южна Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия. Водният
стрес допълнително ще оскъпи производството на храни, респективно и тяхната
цена на световните пазари. Редица световни автори и анализатори предричат
гладни бунтове и регионални конфликти за хранителни и водни ресурси. Това са
част от основните насоки на
взривоопасната геополитика на недостиг на
жизнено необходимите хранителни продукти.
С всеки изминал ден
основните хранителни продукти се превръщат в луксозна стока. Към настоящия
момент семействата от средната класа в редица държави едва успяват да се
изхранват. Хората в България и развиващите се страни изразходват средно 75 % от
доходите си за храна. При настоящата ситуация инфлацията на храните в дългосрочен
аспект изглежда неизбежна.
Световните пазари се
заливаха с „евтини“ субсидирани продукти от ЕС и САЩ, а дребните производители
в България и по света се изправяха беззащитни пред жестоката конкуренция на
западния и световен пазар. Земеделците по
света предполагаха, че благодарение на свръхпроизводството на световния пазар
цените на храните просто ще се понижат. В резултат на това много нации спират
да инвестират в селското стопанство. От друга страна, днес на световната маса
се появяват китайци и индийци, които силно повлияват върху цените.
Индустриализацията и големият разход на суровини в двете гигантски развиващи се
икономики силно измениха световния пазар. Китай притежава само 7% от общата
обработваема площ, но изхранва почти една четвърт от земното население. Появи
се нова благоденстваща средна класа, която стремително покачи житейския си
стандарт. Все повече китайци днес се хранят по-добре, а и много повече и
търсенето е по-голямо от предлагането. Последствията за световните цени са
драматични. В многолюдни страни като Индия, Китай и Индонезия има много голяма
средна класа. Тя промени навиците си на хранене и консумира много повече месо.
По този начин се увеличава търсенето на зърнени култури, тъй като животните се
хранят със зърно. За един килограм свинско месо са нужни три килограма зърно, а
това означава покачване на цените на соя и зърнени култури. Този процес много
ясно се отразява върху цените на продуктите на световните пазари. В същото
време в играта влиза нов продукт, който драстично вдига цените на
производството – биоенергията. Като мярка против намаляващите въглеводородни
ресурси и климатичните промени по света нарасна търсенето на растителни
енергийни източници
Отглеждането на храни
намалява за сметка на суровините за горива. Заслугата за днешната експлозия на
цените се дължи и на борсовите спекуланти. Спекулантите навлязаха безмилостно и
в селското стопанство. Откакто по целия свят цените на пшеницата, соята, кафето
и др. експлоадираха, те играят на борсите с милиарди долари и изкуствено
надуват цените. Така наречените от тях „Меки стоки“ (животните и растенията)
също са взети на мушка. Храната се превърна в обект на борсови спекулации, като
търсенето и предлагането се разминават напълно. На гигантски площи днес вместо
храна се отглеждат фуражи, биогорива и експортни стоки. С цените расте и
гладът, расте и напрежението в държавите. Спекулациите създадоха нови ниши на
бедност, които се „запушват“ с помощи. Реално погледнато, помощите за развитие
се употребяват за закупуване на оскъпени храни, от които спекулантите извличат
печалби.
Проблемът се утежнява и благодарение на земеделските субсидии на
Европейския съюз. Редица европейски държави изнасят за развиващите се страни
субсидирани хранителни продукти. Там тези храни се продават на населението на
ниски цени, често под производителната цена. Това на пръв поглед изглежда
чудесно, но в крайна сметка се отразява пагубно върху местните икономики, тъй
като производството на тези продукти вече не е икономически изгодно и реално
вносът унищожава препитанието на безброй семейства. Факт, който бе усетен в
пълната си сила и в България. Днес в страната ни 72% от храните са вносни,
защото българският земеделски производител животновъд получава в пъти по-ниска
субсидия от французина, германеца, гръка и редица други. След което разни
папагали преповтарят лъжата за
пълноправното ни членство в ЕС. По този начин земеделските субсидии в ЕС и САЩ
буквално ликвидират конкуренцията. Създават предпоставки за отказ от земеделие
и продажба на земята. Засилват бедността и глада в глобален мащаб. На практика
сме свидетели на следното: местните производители не могат да издържат на
ниските цени и спират да произвеждат. От друга страна, ЕС и САЩ изключват
развиващите се държави от списъка на вносителите си и това довежда дотам, че в
развиващите се страни не е възможно съществуването на дребно земеделие, което е
гръбнакът за изхранването на стотици милиони семейства. Според ФАО към ООН, за
да се задоволи търсенето до 2050 г., производството на храни трябва да се увеличи
със 70 %, тъй като населението на планетата се очаква да надхвърли 9 млрд.
души, докато в същия момент пак според ООН всяка година се губи обработваема
земеделска земя с площта на Италия заради екологичното влошаване на околната
среда, индустриализацията и урбанизацията.
Анализирайки тези и
множество други фактори, редица транснационални компании достигнаха до извода,
че хранителните и водните ресурси за в бъдеще ще представляват най-ценният
ресурс в световен мащаб. Същите стартираха агресивното придобиване на водни
източници и земеделска земя в планетарен мащаб. По модела на т.нар. Водни
барони в лицето на западните концерни „Веолия Уотър“ (собственик на Софийска
вода), „Суез“ и „Теймс Уотър“, които скоро ще бъдат собственици на над 75% от
питейната вода на планетата, земеделската земя в Европа трайно се монополизира
и концентрира в ръцете на няколко световни концерна
Спекулантите масово
изкупуват обработваемата земя по света. Немският в. “Дер Шпигел” определя това
явление като нова форма на колониализъм. В Либерия вече 100% от обработваемата
земя е собственост на чужденци. Половината от земеделската земя във Филипините
е собственост на чуждестранни фирми, главно от Саудитска Арабия. Американски
компании вече са придобили контрола на над една трета от обработваемите земи в
Украйна, известна като житницата на Източна Европа. Шведски фирми притежават
45% от земята на Танзания, което е 18% от цялата обработваема площ на всички
Източноафрикански държави. Фирми от ЮАР и Великобритания също масово изкупуват
чужди земи за производство на храна.
Един от пионерите,
надушили златната ниша в сферата на
недостига на хранителни продукти в световен мащаб, е американската компания
„Монсанто“. “Монсанто” в момента е най-голямата компания за ГМО семена в света,
отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена. ГМО
храни, чиито ефекти над човешкия организъм и здраве са ясно неопределени. Дали
пък крайният ефект от използването на тези храни, не влияе негативно върху
човешкото здраве? Това е цел на медицински изследвания, ако, разбира се, имаме
вяра на фармацевтичните компании. Всъщност виждаме ясното оформяне на един
взаимносвързан световен контрол на наднационални компании над храната, водата и
увреждането на човешкото здраве и последващото лечение. А всичко това е мулти
трилионен бизнес!
Този процес в крайната си
точка е новоформиращ се световен контрол над нациите и суверенните
правителства. Монополизирането и
контролът над тези ресурси представляват новият световен икономически ред.
Освен генерирането на умопомрачителни печалби, собствеността над храната и
водата биват и основен лост в ръцете на концерните за контрол над цели държави.
За свалянето на неудобни режими, за изнудване и шантаж на правителства с цел
получаване на концесии и държавни поръчки. Защото след монополизирането на
земята и водните ресурси от страна на тези компании дори лекото повишаване
цените на водата и храната в определени региони би предизвикало гражданско
недоволство. Защо не и бунтове, насочени срещу управляващите. Ето и как транс
националните компании ще назначават и уволняват правителства. Ето и как същите
ще ускорят
тоталното узурпиране на
всички национални богатства и ресурси на нациите
Така същите ще усилят
настоящото икономическо робство на народите. Точно заради тези амбиции
заграбването на земи и присвояването на водни източници и запаси чрез отявлени
неоколонизаторски практики се превърнаха в неразделна част от глобалната
надпревара по придобиването на тези жизнено необходими активи. А ако продадем
земята си на чужденци, един ден ще осъмнем като роби в собствената си държава.
Днес в България, огромна
част от българското население бива целенасочено заблуждавана и манипулирана от
различни политико-икономически субекти и кръгове, че няма нищо страшно да
продаде земята си на чуждестранни физически и юридически лица. Същите те, щели
да инвестират в страната ни, да разкрият нови работни места с европейско
заплащане. Нямало да си я „отнесат на гръб“. По този начин селските райони ще
се възстановят и прогресират. Това за съжаление е поредната ужасна лъжа, а
Либерия и Танзания са типичният пример, от който ние можем да се поучим. Умният
човек се учи от грешките си, а мъдрият от грешките на другите!
Споменахме, че 100% от
земеделската земя в Либерия е собственост на западни и арабски чуждестранни
компании. Ето с колко либерийците „забогатяха“ от своята глупост – 0,31 долар
цента на час, или 2,48 щатски долара за осемчасов работен ден! 54,56 щатски
долара, или 79 лв. месечна заплата за населението на Либерия. В Танзания, която
е продала 45% от земята си на западни транснационални компании, заплащането в
аграрния сектор към 2013 г. е точно 46 стотинки на час, или приблизително 81
лв. на месец. Това ли са дългоочакваните инвеститори за България, това ли са
работните места, които ни предлагат? Тези са колонизатори и експолоататори!
Хранещи се, забогатяващи от чуждите мизерия и нещастие. Паразити и
робовладелци!
Именно поради тези
факти ние от АТАКА инициирахме и
референдум по въпроса за продажбата на българска земя. Нека народът да реши!
Разбира се, апетитите към българската земя са прикрити зад маската на
еврочленството ни. Държави членки, които всъщност се представяни като наше
семейство и съюзници. Ако последната теза е вярна, то нека същите не се опитват
да ни превърнат в роби. Нека не бъдем метрополия и колония, а приятели!
Илиан Тодоров, народен
представител от ПП АТАКА
В. "Атака"
Няма коментари:
Публикуване на коментар