Translate

понеделник, 2 декември 2013 г.

Сърца за продан


Светът често се оказва негостоприемно място, а животът е жесток.
Дори да сме нахлузили розови очила, понякога идва моментът, в който реалността ни удря шамар и ни кара да се опомним. В света, в който живеем, има болести, смърт и разруха, от които не може да се избяга. Но дори да сме претръпнали към тези неща, когато страдат деца, винаги нещо ни жегва дълбоко в сърцата.
Точно на това разчитаха хитри пиари, които взривиха обществеността с една „обява” в международния сайт за колективно пазаруване eBay.com. Всички меко казано се втрешихме, когато 14-годишният Александър от Видин, който страда от прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен, „написа”, че обявява органите си за продан.
“Казвам се Александър и имам мускулна дистрофия на Дюшен. Това е генетично заболяване, което ме е обрекло на къс и болезнен живот още откакто съм бил в утробата на майка ми. Най-вероятно няма да доживея 25-ата си годишнина, така че не се притеснявайте - няма да чакате дълго за органите ми и те скоро могат да бъдат ваши.
Може би се чудите как ми хрумна идеята да си продам органите. Просто е - трябват ми пари за болничното лечение и персонална помощ. Както казах, не е никак лесно, нито евтино да си болен от мускулна дистрофия на Дюшен. Иска ми се да имаше друго решение”.
Тези няколко изречения обиколиха всички медии, социални мрежи и форуми, като дори здравният министър д-р Таня Андреева коментира „новината”. Впоследствие се оказа, че всичко е един добре обмислен кьорфишек. Нелепата провокация е дело на Българската асоциация за невромускулни заболявания.
Целта им да привлекат вниманието на обществеността и държавата към проблемите на страдащите от мускулна дистрофия определено успя, но това не прави тази акция по-малко безочлива и неморална. Факт е, че здравеопазването ни е пълен батак. Дори Андреева призна, че не знае кое всъщност в системата е наред.
Броят на неосигурените прогресивно расте, болниците тънат в дългове, а благодарение на предишните управляващи, от бюджета на здравната каса изчезна около един милиард. В тази ситуация просто е невъзможно да се намерят средства за рехабилитация и лечение на болните като Сашко, които да траят през целия им живот. Оказва се, че след като навършат 18-годишна възраст, държавата абдикира от отговорност към тях и те се оставят на произвола на съдбата.
Тъжно и трагично. В случая обаче въпросът не е дали има нужните условия тези пациенти да живеят един що-годе нормален и пълноценен живот, а имат ли моралното право безчувствени пиари да правят кампанията си на гърба на едно невръстно страдащо дете. Няма значение, че малолетният Александър е бил съгласен да го замесят в тази помия и може би дори си мисли, че е постъпил правилно. Питам се дотам ли стигнахме, да се възползваме така цинично от деца? Но явно някои от нас наистина са се превърнали в бездушни машини.
Хубаво е все пак, че някой се трогна за това дете, но въпросният пиар трик направо си проси намесата на прокуратурата, или поне на Агенцията за закрила на детето. Както и да го погледнем, това отвсякъде си е безцеремонно потъпкване на човешките и детските права, така че нека институциите не се разсейват, а се задействат. Защото, за съжаление някои хора нямат сърца. Жалко, че такива не се продават в eBay.


Петър Чергаров

В. "Новинар"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар