За да сме дълголетници,
трябва да постим 200 дни в годината и да ядем веднъж седмично месо
Преди 20-30
години в един клас имаше по един-двама шишковци, а сега дебелите ученици са
много, казва специалистът по хранене д-р Георги Гайдурков.
Изводът му е,
че след 10 години тези хора ще страдат предимно от сърдечносъдови проблеми, но
не само. И ни съветва как да се храним, за да сме здрави и да доживеем до
старини
Няма заболяване, което да не е свързано с натрупването на
отрови в организма.
" Когато в тялото има отпадъци там виреят микроби -
нещо, което медицината все още недооценява -категоричен е д-р Гайдурков. - Ако
разхвърляме боклук по пода, ще се появят хлебарки, мишки и плъхове. И ако не
почистим, колкото и да пръскаме с препарати, те няма да изчезнат. Същото важи и
за организма, който е натрупал отпадъци
от обмяната. Резултатът е различни
инфекции, за които лекарите дават обикновено антибиотици, защото се опитват да
убият микробите. Вследствие се появяват гъбички, които също трябва да се
лекуват, и така се получава въртележка. Медикаментите са необходими, но и ние
трябва да се погрижим и да не пълним
организма си с боклуци
Да не говорим, че всички онколози знаят, че високият
холестерол и високата кръвна захар хранят туморните клетки."
Старостта е естествен процес и единственият начин да
живеем дълго, но има физиологична и патологична старост. Казват, че красотата е
симетрия и здраве, а когато има някакви диспропорции в организма, тялото се
променя и става грозно. Това е така, защото вече има напластявания над гена ни,
над нашата реалност, която сме затъмнили. Д-р Гайдурков е категоричен, че всяка
система изисква адекватно постъпване на материя и енергия. Теорията му е, че
човешкото тяло е направено за определен вид храна. И допълва, че никое животно
в природата не заменя храната си. Ако е тревопасно, няма да стане месоядно. И
хората като животните имат инстинкт какво да ядът и не е необходимо да пренасят
нов модел на хранене, а просто да се върнат към корените си. " Били сме
здрав народ и България се е
славила с много столетници на глава от населението -разказва той. - Днес сме на едно от първите места по
сърдечносъдови болести и смъртност. Но нашите баби и дядовци са постили по 200
дни в годината, и са извършвали тежка селскостопанска работа, което е вид
спорт. А сега по цял ден седим на бюро и ядем преработена храна с нитрит
например, който се съдържа във всички колбаси, а е жестока отрова, защото
отнема кислорода от тъканите. Българинът е ял месо като празнична храна -
веднъж седмично. Необходимо е и движение, и спорт, но не е задължително, тъй
като храната осигурява здраве и тонус. Но храната, която е предназначена за
хомо сапиенс, а не химизи-раната. Това, което ядем, трябва да ни пасне като
ключ в ключалка."
Последователят на Лидия Ковачева твърди, че има универсален
режим на хранене, който важи за всички хора, колкото и странно да звучи това.
Разбира се, в това число не влизат тези, които приемат лекарства за съпътстващи
ги заболявания. От значение не е толкова генът, колкото неговото стопанисване.
И ако не се е стигнало до заболяване, което е напреднало в развитието си и е
разрушило органи, се оказва, че здравето е просто нещо. Ролята на лекаря е да
не пречи.
"Необходимо е само да създадем екологичен комфорт за
всеки процес на оздравяване, който всъщност е самооздравяване на организма,
защото той пуска генетичните си програми, не става въпрос за някаква магическа,
сложна намеса или интервенция" - споделя д-р Гайдурков.
За да сме здрави и да живеем дълго, е важно да ядем 75%
сурова растителна храна - различни плодове и зеленчуци, семена и кълнове.
Доказано е, че
в живата храна има много ензими,от които организмът се нуждае. И да не се страхуваме, че
ще надебелем, като ядем ядки например, защото са калорични. Но ако същото
калорийно количество го заместим с хляб, определено ще качим килограми.
Проблемът е в маята, солта, термично обработения глутен и мазнината. Освен че
много фирми слагат препържено олио в зърното, то по принцип съдържа мазнина.
Специалистът по хранене припомня, че българинът е ял хляб, но не този, който се
предлага днес. Той се е приготвял от прясно смляно зърно, без набухватели, в
началото на седмицата, та до края й и се е пекъл на по-слаба температура. А
баятият хляб е полезен, защото маята в него се инактивира.
В здравословното меню трябва да присъстват около 15%
зърнени и бобови варива - жито, овес, царевица, просо, нахут, леща, грах. И
да го допълним с 10% животински продукти, които е добре да не са термично
обработени. Това са различните видове сушени меса. Рибата се препоръчва да е
маринована, защото ненаситените мастни киселини са термолабилни. Една печена
риба е много по-вредна от една пържола. Сушито също е полезно, защото мастните
киселини не са деградирали, което е
предпоставка за канцерогенни образования.
Присъствието на
млечни продукти в храненето е спорно, затова трябва да е в определена доза за седмицата -до 2-3
пъти до 200 г кисело мляко и по 150-200 г 2-3 пъти сирене. "Млечнокиселите
бактерии провокират много слуз, която е база за образуването на много отпадъци
- обяснява д-р Гайдурков. - Най-тежките автоимунни заболявания идват точно от
прясното млякото. Отдавна е доказана пряката му връзка с диабет от първи тип
при децата. Киселото мляко е по-добрият вариант, защото молекулата му е
преработена и е по-малка вероятността да постъпи цяла чужда белтъчна молекула в
кръвта и да предизвика имунен ответ, както е при диабет тип 1 при децата. А и
твърдението, че млечните продукти спират развитието на остеопороза, също е
отживелица. Те дават кисела реакция в кръвта, отнемат активния биокалций и трупат
неактивен под формата на шипове и склероза."
Специалистът по хранене не е против вегетарианството,
самият той има дълги периоди, през които не е ял месо. Но сега го препоръчва в
разумни количества, защото освен източник на енергийна храна то води до
по-бързо остаряване. Затова пък ежедневното приемане на суров яйчен жълтък е
препоръчително. В него се съдържа всичко необходимо на организма.
Надя Йосифова
В.”168 часа”
Няма коментари:
Публикуване на коментар