Високата концентрация на триглицериди е рисков фактор
за развитие на сърдечно-съдово заболяване
Здравословният начин на живот е задължителен за хората
с фамилна обремененост
Всеизвестна истина е, че
белтъците, въглехидратите и мазнините т. е. т. нар. липиди са основни градивни
единици в човешкия организъм, които чрез комбиниране помежду си и превръщане от
една в друга форма активно участват в изграждането на клетките и спомагат за
осъществяването на всички функции в него.
Мазнините биват няколко
основни вида, които сложно си взаимодействат помежду си като холестерол, триглицериди,
фосфолипиди и др.
От тях триглицеридите са
изключително важен източник на енергия за тялото. Холестеролът и триглицеридите
са неразтворими в кръвната плазма. И техните
молекули се пренасят се в
кръвта с помощта на определени белтъчни молекули - липопротенини, които биват 4
основни вида: Хиломикрони;Липопротеини с многонискаплътност (VLDL);
Липопротеини с ниска плътност (LDL) - „лош холестерол” и Липопротеини с
високаплътност (HDL) - „добър холестерол” , за да могат да бъдат транспортирани
до тъканите и органите.
Биологичната роля на
липопротеините с ниска (т.нар. „лош“ - LDL) и висока плътност („добър“ - HDL) е
свързана най-вече с пренасянето на холестерола - мастна субстанция, която се произвежда от черния дроб и в
по-малки количества се приема с храната. И то само от храните от животински
произход като тлъсти меса, кожата на пилето, животинските вътрешности /мозък,
шкембе, черен дроб, бъбреци /, яйчен жълтък, скариди, високомаслени млечни
продукти.
LDL пренася холестерол от
черния дроб към тъканите и се счита за „опасен“, тъй като улеснява натрупването
на холестеролови плаки по стените на кръвоносните съдове и е предпоставка за
атеросклероза. Обратно, HDL извлича излишъците от холестерол от тъканите и
стените на кръвоносните съдове и ги пренася до черния дроб, поради което се
нарича „добър” холестерол.
Когато човек се храни,
организмът му превръща калориите в триглицериди т.е. те се “поемат” от мастните
клетки и се натрупват в тях, за да бъдат ползвани тогава, когато тялото изпитва
дефицит от „гориво”. Следователно дори и да не се храним редовно благодарение
на триглицеридите ние притежаваме постоянни запаси на енергия за време, когато
ще му потрябва.
След хранене обикновено нивото
на триглицеридите в кръвта се повишава. При правилна обработка на мазнините обаче
нивото им, така необходимо на човешкия организъм за правилното му
функциониране, постепенно спада. Но ако се приемат повече калории, отколкото се
изразходват, особено когато това са така наречените "лесни" калории
като въглехидрати и мазнини, в този случай нивото на триглицеридите се покачва
и е на лице излишък на тях, което се нарича хипертриглицеридемия.
Казано по друг начин поетото
количество храна оказва веднага влияние на нивата на триглицеридите, а нивата
на холестерола, който се използва за изграждане на клетките и на някои хормони,
се формират в много по-дълъг период от време (седмици, месеци, години).
Повишените холестерол и
триглицериди са сериозен рисков фактор за метаболитен синдром, атеросклероза,
инфаркт, инсулт и панкреатит.
Рискът значително се
увеличава при високи стойности на триглицериди в кръвта в комбинация с висок
общ и лош(LDL) холестерол и нисък добър (HDL), особено при наличие на диабет.
Триглицеридите се покачват
до вредни нива, най-вече поради днешното нездравословно хранене. Плазмените им
нива се повишават и организма натрупва повече триглицериди, отколкото може да
използва понякога, както при повишен прием на високо калорични храни и някои
медикаменти (оралните контрацептиви, естроген заместителната терапия, някои
стероиди, диуретици, бета блокери и др.), така и при някои патологични
състояния.
Най-честите причини за повишаване на серумните нива
на тригллицеридите са:
-наднорменото тегло, водещо
след себе си затлъстяването, което увеличава триглицеридите, намалява HDL и
увеличава нивото на VLDL Трябва да се знае обаче, че не всички хора с
наднормено тегло са с високи нива на триглицеридите. В случая рискът е покачен,
но като цяло процесът е строго индивидуален. Триглицеридите имат по-силна
корелация с обиколката на талията, отколкото с теглото като цяло. Това значи,
че хората с по- широка талия са по-застрашени от покачване на нивата на триглицеридите;
-стресът;
-някои заболявания, свързани
с нарушения в липидния метаболизъм; бъбречни заболявания – в това число и
хроничната бъбречна недостатъчност, чернодробни заболявания, хипотиреоидизъм,
високо кръвно налягане, лошо контролиран диабет, фамилна хипертриглицеридемия и
бременност;
-намалената физическа
активност;
-ежедневната консумация на
алкохол и на тютюнопушенето – счита се, че цигареният дим уврежда кръвоносните
съдове, увеличавайки склоността за натрупване на мастни плаки. Тютюнопушенето
може да намали нивото на „добрия” холестерол в организма на човек в напреднала
възраст и др.
Да не забравяме, че алкохола
е силно калорична напитка и с него се внасят допълнително количество калории,
които се преобразуват в мазнини. Освен това алкохолът забавя метаболизма т. е.
разграждането и на мазнините в организма. Тъй като увеличената консумация на
алкохол уврежда чернодробните клетки това води и до засягане на синтеза на
ензимите, отговорни за разграждането на триглицеридите в човешкото тяло. Ако
алкохолната напитка съдържа плодов сироп или други такива добавки, това
увеличава количеството на приетите въглехидрати и покачва допълнително
триглицеридите.
Единственият начин, да се
предотврати повишаване нивото на триглицеридите, а и
Лечението на
хипертриглицеридемията е свързано също така и с повишаване на физическата
активност.
Препоръчително е да се
избягват полуфабрикати, въглехидратни, пържени, панирани храни. Желателно е да
се намали консумацията на наситените мастни киселини, които се съдържат в
най-големи количества в храните от животински произход: тлъсти меса - свинско,
говеждо, агнешко, пълномаслени млечни продукти и пълномаслени млека, а така
също и в растителните палмово и кокосово масло и съответно в храните, в които
се влагат или ако се използват и като мазнини за пържене, храни богати на
прости захари и захарта изобщо. Важно е да се знае, че всички храни с висок
гликемичен индекс, т.е. такива, които рязко увеличават кръвната захар, водят до
натрупване на лош холестерол. Такива са всички преработени и рафинирани храни,
медът и всички видове хляб.
В храненето, поне пет пъти дневно, трябва да се
наблегне на бобовите и пълнозърнести храни, продукти, богати на фибри и
пектин (пълнозърнест хляб и макарони,
кафяв (небелен) ориз, ябълки), бяло пилешко месо и риба - скумрия, пъстърва,
херинга, сардини, риба тон и сьомга, които са най-богатите на омега-3, на месо
с ниско съдържание на наситени мазнини, пресни плодове и зеленчуци, сложни
въглехидрати, маслини, нискомаслени
млечни продукти, допълнени с умерена употреба на ядки и животински
продукти. Необходимо е да се намали до минимум или преустанови напълно употребата
на алкохол, както и тютюнопушенето.
Това ще доведе не само до
намаляване нивото на триглицеридите, подобряване на холестерола и общото
здравословно състояние, но и до редуциране рискът от сърдечно-съдови заболявания,
тъй като всяко намаляване на общият холестерол с 1% води до снижаване на риска
от сърдечно-съдови инциденти с 2%.
А това са и първите стъпки в
профилактиката на всички лица, особено при тези, които са с фамилна
обремененост.
В случаите, когато
профилактичните мерки не оказват необходимия ефект или стойностите на
триглицеридите и холестерола остават високи, се прилага и медикаментозно
лечение. Приемът
на медикаменти за понижаване на триглицеридите по преценка на лекаря се
назначава при определени пациенти, когато го налага здравословното състояние и
според наличните заболявания.
Европейската кардиологична
асоциация препоръчва нивата на триглицеридите в кръвта на
гладно да не надвишават 1,7 mmol/L, като
подчертава, че оптималното ниво може да намали риска от сърдечно-съдово
заболяване.
Статистиките обаче показват,
че все по-млади хора страдат от сърдечно-съдови заболявания и една от причините
за това са проблеми в нивата на липидите в организма. Ето защо медицинските
специалисти препоръчват редовни профилактични изследвания на липидния статус,
след навършване на 40 години за мъжете и 50 години за жените. Профилактичните измервания
са много важни, защото няма външни
симптоми, по които може да се разбере, че човек има висок холестерол.
Липопротеиновият (липидният)
анализ на кръвта включва изследване на нивата на общия холестерол,
LDL-холестерола, HDL-холестерола, VDRL-холестерол и триглицеридите.
Нормалните стойности на
общия холестерол трябва да са – до 5,2 mmol/l, HDL над 1,4 mmol/l, LDL до 3
mmol/l, триглицериди – до 1,7 mmol/l.
За да са реални стойностите,
в липидния тест, тъй като триглицеридите са най-променливият показател от
всички масти в кръвта, който силно се влияе от
Изследването на холестерол и
триглицериди може да не се проведе или получените от него резултати да не са
полезни в следните случаи:
-при прием на диуретици,
кортикостероиди, андрогени, естрогени, витами В3, транквиланти,
противозачатъчни, някои антибиотици;
-физически стрес,
инфекции, операции, инфаркт, сърдечни заболявания;
-прием на храна
през последните 9 – 12 часа преди провеждане на изследването;
-----------------------------
Информацията, която се съдържа в този материал, се
предоставя единствено с образователна цел и не е предназначена да замести
обсъждане и консултация с медицински специалист. Всякакви решения относно
диагностика, профилактика или лечението на дадено заболяване трябва да бъдат
направени от медицински специалист, съобразно състоянието на конкретния
пациент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар