сряда, 9 октомври 2013 г.

Проф. Черноземски 8 пъти хвърля оставка, но с гордост носи ордена на Мечо Пух



Като министър световноизвестният онколог разчита на солидния гръб на Алф


Онкологът проф. Иван Черноземски отдавна има звезда в алеята на славата на медицината - и светът, и държавата, и съсловието са му засвидетелствали професионално и човешко признание. Той е носител на най-високото държавно отличие -
орден "Стара планина I степен", за големите си заслуги в областта на медицината и борбата със злокачествените заболявания. Международният му авторитет личи от избирането му първо за експерт към Световната здравна организация, а по-късно и за вицепрезидент на Европейското бюро на СЗО. Бил е министър на здравеопазването, национален консултант по онкология, Лекар на годината, ръководил е държавни, научни и обществени институции. От него са се учили на медицина десетки випуски лекари. И в момента продължава да е председател на Международната изследователска фондация "Хасуми - България", която е фокусирана в търсенето на ваксини и терапии срещу рак.
И кое отличие трогва най-силно в емоционален план светилото в онкологията? Присъденото му преди дни - Почетен гражданин на София. "Защото това е моят град и е знак за най-човешкото признание на другите хора, които го чувстват свой", казва проф. Черноземски.
Професорът 8 пъти е хвърлял оставка от най-високи длъжности, включително от министерската. И всеки път решителността на иначе деликатния и толерантен човек е изненадвала политическите бабаити.
Така през ноември 1990 г. авторитетното медицинско сп. "Лансет" включва като акцент в новините си оставката на министъра. Цитира го, че е в невъзможност да изпълнява функциите си заради липса на средства за здравеопазване и натиск, зад който прозират икономически интереси. Конкретно - няма пари за лекарства, болните са оставени сами на себе си, лекарите мизерстват.
"Подбутваха ми куфарчета. Предлагаха да ми подарят една голяма сграда в София
и две други прекрасни в страната. Колкото пъти мина покрай тях, ме обзема голяма... радост, че не приех, усмихва се бившият министър.
Оставката му е нещо нетипично. И не само за онези години. "Когато не си съгласен само да "седиш" на поста министър или директор, без да можеш да вършиш работата си, както е полезно за държавата, за хората и както го изисква моралът, казваш: "Дотук съм". Така е морално." Всички, които познават лично доктора, знаят, че е искрен и няма повод да се черви за нито една от оставките си, напротив. Новините за състоянието на здравеопазването днес толкова приличат на тогавашните, че ако не са актуалните дати и имена, човек би помислил, че чете стар вестник, съгласява се бившият министър.
Е, някои неща са тръгнали на добре, но не всеки го забелязва. Например началната заплата на д-р Черноземски била с 2 лв. по-малка от тази на портиера на раковата болница. По-късно, вече като професор, но неудобен на конюнктурата, го назначават на щат с половин сестринска заплата в онкоцентъра, на който е бил и директор. При положение, че през годините престижни чужди институти са му предлагали космически за онова време пари и невиждани за България условия за работа.
Друг парадокс е, че проф. Черноземски започва кариерата си като участъков лекар във врачанското с. Габаре, въпреки че по успех е в първата тройка на завършващите. Това му дава правото да не ходи по разпределение, а да си избере елитна болница в столицата или друг голям град. Жалко за пропиляната привилегия, клатят глави колегите му тогава. Когато става министър, пък се чудят как се е уредил.
"Имаше як гръб - шегуват се политическите репортери от онова време. - Точно зад министерското му кресло висеше постер с Алф - симпатичното извънземно от популярния в началото на 90-те години сериал. Може ли да не направи кариера с такъв гръб!" Те си спомнят и как нуждаещи се от съдействие пациенти влизаха в министерството свободно почти като в черква. На фона на скенерите за оръжие на входа на всяко ведомство днес звучи като легенда, но режимът в здравното министерство тогава е така либерален, че отива в другата крайност.
Няма ток, в министерството е тъмно като в гора, а Черноземски довършва нещо. И обезумяла от безсилие жена нахлува в министерския кабинет да го убива с нож,
защото някъде си отказали да лекуват дъщеря й.
Всъщност професорът е най-изненаданият от всички, когато го канят за поста. Научава го на "второ позвъняване", докато се запознава с технологиите за космическа храна в института, който я произвежда. Казват му, че важен човек го търси по телефона, но ученият продължава да наблюдава как се "готви" за астронавти с молба да звъннат друг път. "От горе" проявяват упорство и след половин час все пак успяват да му съобщят, че е предложен за министър и трябва да отиде при Андрей Луканов, за да го е видял поне веднъж лично преди гласуването. "По-късно бях свидетел как министър-председателят се опитваше да помогне с максимално възможното за здравеопазването", разказва Черноземски.
И скоро Алф е окачен от самия министър в кабинета му - послание към всички заварени във ведомството, че властта се деполитизира и придобива човешко лице. За това говорят и първите му срещи като държавник - с лидерите на лекарския съюз и с представители на Светия синод. Като символ на убеждението му, че грижата за душата на човека е не по-маловажна от тази за тялото му. Особено от позицията на лекар на болни от рак. При тази диагноза живеят повече хората, които имат дух и упование, убеден е онкологът.
"Където и да съм работил, съм бил екипен "играч" - отборният потенциал на хората винаги е повече от сбор от качествата на отделните личности. И никога не съм сътрудничил на Държавна сигурност. Предложиха ми преди научен конгрес в чужбина, но отказах с думите, че две неща не мога да правя, а за държавата е по-добре да се занимавам с това, от което разбирам. В интерес на истината се държаха възпитано, не ме притискаха и след този случай не повториха", не крие лекарят. А от онкология със сигурност разбира много, щом не само е специализирал в Норвегия, Холандия, Великобритания, Франция, САЩ, но е оставил следа от работата си там. Колегите му смятат, че е успешен онколог, защото е следвал мечтата си. Истината е, че открива призванието си случайно. Увличал се от литература, история, изкуства. Щял е да следва новата за времето си у нас специалност "Театрознание". Предвидим избор за син на химик, но и цигулар, и отдадена на благотворителност майка. Но се разболява от начална туберкулоза и по време на лечението открива предизвикателствата на медицината. Кандидатства и тя става съдбата му.
Дори след 53 г. отдаденост на онкологията, стотици научни публикации, две специалности - по патоморфология и онкология, и хиляди съпреживени съдби проф. Черноземски няма самочувствието на победител. Така ще е с всеки лекар, докато медицината не реши докрай ребуса на рака. "Коварен, изменчив противник, за когото тъкмо си помислиш, че си напипал слабото му място, и той намира нов начин да ти се изплъзне. Ако някой лекар мисли, че знае всичко за рака, той е опасен за медицината", разсъждава професорът. Факт.
Още по-убедителен, когато го изтъква емблематичен онколог - открил за световната
наука 6 туморни щама ICS - съкращение от първите букви на Иван Черноземски, София
Ракът не е подминал дори семейството на лекаря, който със сигурност познава най-перспективните терапии. Болестта отнася свата на професора, а по-късно млада си отива и сестрата на снаха му. След трагедията дъщеря й Рада влиза в семейството на сина на проф. Черноземски - Николай. Вече завършилите висше образование внуци Иван и Евгений чувстват 16-годишното момиче като сестра.
Никой от наследниците в семейството на онколога не поема по пътя му. Дори Иван Черноземски-младши. Носи с гордост името, но със същото достойнство отстоява правото да бъде себе си. Качество, което професорът уважава. Иван е дипломиран социолог, Евгений учи туризъм. Семейството се шегува на медицински жаргон, че онкологът е първи и изолиран случай в лекарското поприще. Не съвсем - братът на дядото на професора емигрира във Франция и след време започва там лекарска практика. Синът на професора, Николай, казва: "Как да стана лекар?! Не си спомням родителите ми да са се прибирали по светло. И двамата преживяваха дълбоко всяка смърт на пациент, особено ме впечатляваше страданието на мама, която въпреки сериозната си практика на педиатър до края не можеше да приеме смъртта на дете."
Работата на професора във фондация "Хасуми", както и във всички други фондации, в които е участвал или е ръководил, е доброволческа, иначе той и съпругата му фотограф живеят от пенсии - неговата максимална и нейната от 155 лв. Нищо ново. Като подреден човек онкологът има списъци с ангажиментите по месеци. Напосоки хващаш някой от графиците. Октомври 2004 г. - от общо 11 дейности 9 са без заплащане, а другите две - под минималната заплата в момента. Сходно е положението в който и да е друг период.
Човеколюбието му е по наследство. Майка му Фанка всеки ден ходела в черквата в "Лозенец", до която живеели, да помага на нуждаещи се. Не си и помисляла да чака индулгенции за добрините. Затова я уважавали и яростни врагове. Нещо подобно, но вече на политическо ниво се случва и с професора на сесия на СЗО през 2001 г. Говори от трибуната за заплахата от глобалния тероризъм. Уж чете като отговорен политик, но повече следва вътрешния си човешки глас. Когато тръгва по пътеката, от едната страна за поздрав му протягат ръка араби, от другата - евреи.
Представата за проф. Черноземски обаче няма да е пълна без случки от живота му, преди да се окаже под прожекторите. Самият той се забавлява от спомените за първите години с бяла престилка. В селото приемали лекарите сърдечно и се обиждали, ако не уважат поканата им за почерпка.
След една "уважителна" вечер обаче възрастна жена търси доктора да я прегледа, че е тежко на гърдите. Той я приканва да диша. Веднъж, два пъти, три пъти - нищо не чува. Колежка се залива от смях - е, тя и да се скъса да диша, няма да чуеш, докато не си сложиш слушалката!
Със същата естественост професорът общува с държавни глави и нобелови лауреати, три пъти се среща с папа Йоан Павел II. Но в най-трудните години, когато хора умират от липса на лекарства, не може да се домогне до родните бизнесмени. Колкото са по-богати, толкова по-малко дават за нуждаещите се, убедил се ученият.
Телефонът му звъни непрекъснато и сега - нито една кампания срещу рака не минава без него, нито научен форум, нито обществена или благотворителна проява. Но сред многото грамоти и благодарствени писма проф. Черноземски пази и една много специална - на почетен ПУХ-овец. Висшият "орден" на формацията на малките изпълнители от "Мечо Пух".
Много от познатите се обръщат към светилото в онкологията само с "докторе" като израз на най-чистосърдечно преклонение пред професията. Той така и вдига телефона си - "доктор Черноземски". И като обикновен лекар е готов да помогне на всеки, който го потърси, независимо че е световноизвестен авторитет в медицината.

 Любомира Николаева
"В. 24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар