Критериите за определяне на най-уязвимите групи
продължават да бъдат общи и условни, но никой не говори за промени в
законодателството
БСП обещава да увеличи
догодина от 35 на 50 лв. детските, че даже и да ги дава на всички независимо от
дохода. Сега те се полагат само на деца в семейства със среден доход на човек
до 350 лв. 15 лв. за човек в нужда е много - това е хлябът за половин месец, торба
памперси, кутия адаптирано мляко. Но общата сума продължава да е смешна на фона
на необходимите близо 600 лв. на човек за нормален живот. За бюджета парите
също няма да са малко - 145 млн. лв. допълнително към тазгодишните 356 млн. лв.
за около 808 000 деца при подоходен критерий. Още поне толкова, ако са за
всички деца.
Още от септември т.г. пък
децата с увреждания вземат по 217 лв. месечно вместо 189 лв., както е в
момента. Тази сума се изплаща на около 22 000 деца, което означава, че за една
година бюджетът ще се нуждае от 7.4 млн. лв. допълнително върху 63 млн. лв. в
момента. От БСП обещават и по-адекватни пенсии срещу по-леки условия за
пенсиониране спрямо сегашното законодателство, макар че не е ясно как хора,
работили по-кратко и внасяли в системата по-малко, могат да разчитат на
по-високи пенсии, освен чрез още по-голям дефицит в осигурителната система. А
тя и сега разчита повече на данъци, отколкото на осигуровки.
За промени в
законодателството, които да премахнат уравниловката в социалните плащания и да
се осигури подкрепа според индивидуалните нужди на човека, няма нито дума. Така
тази власт се превръща в поредната, която в опозиция не пестеше думи да
критикува неефективната социална политика, но като получи управлението, премина
към най-лесните решения като символични увеличения на смешните суми, които
стигат до прекалено много хора - голяма част от тях не толкова нуждаещи се.
Затова са без кой знае каква полза за подпомогнатите, но с тежък за бюджета
ефект.
За всеки е ясно, че дори
хора с еднаква степен на увреждане, но на различни органи, имат различна нужда
от подпомагане. А законите в момента дават на всички поравно. Ако човек е с
напълно загубено зрение или слух, той има 100% загубена работоспособност,
колкото ако е в инвалидна количка, и помощта им е почти равна. Само че за
човека без зрение картата с намаление за градския транспорт е съществена помощ,
защото той може да се придвижва с него. За този в инвалидна количка това са
хвърлени на вятъра пари, защото той не може да се качи в абсолютно недостъпния
автобус. Трябва или да си стои вкъщи, или да плаща от джоба си за такси или за
бензин. Но ако държавата предвиди повече средства за този човек за транспорт,
по-съвременна и мобилна количка, а не съобразена с определената в бюджета сума,
той ще има шанс за образование и работа, да печели, да се изхранва и да внася
данъци. т.е. да върне част от помощта, която получава.
Майка на две деца с решение
от ТЕЛК - едното с астма, а другото с церебрална парализа, беше изчислила, че
разликата в парите, които получава за децата си от държавата, е около 7 лв.
"Аз не искам да получават поравно, защото те имат огромна разлика в
нуждите. И сега повечето средства за дъщеря ми, която е с астма, отиват за
рехабилитацията на сина ми", призна преди време жената пред "Сега".
Дори шефът на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски е категоричен, че
един от големите проблеми на родната система са прекалено многото привилегии, които
се получават с ТЕЛК-овото решение. Възможност за допълнителни доходи има чрез
пенсия, данъчни облекчения, евтини автомобили, преференциални карти за градски
транспорт, право за паркиране в централните части, предимства за детски
градини, училища, университети, и какво ли не.
"Защо всеки с ТЕЛК
трябва да има право на паркиране в платена зона? То трябва да е само за хора с
двигателни проблеми, които наистина не могат да ползват градския
транспорт", убеден е Коралски. Ако привилегиите са съобразени с нуждите, а
не зависят само от притежаването на един лист от експертна комисия, тогава вероятно
мнозина не биха се борили за него.
Няма съмнение, че увеличение
на детските, които пета година седят 35 лв., трябва да има. Проблемът е, че
тези пари в момента се получават от хиляди деца, чиито майки живеят заедно с
бащите им или с партньор, но понеже нямат брак, системата позволява да се водят
самотни. Така в доста случаи малкото пари отиват в семейства с по-високи
доходи, вместо при най-нуждаещите се.
Време е и онова изречение в
закона, че помощите и добавките могат да се дават и в натура, да не е само кух
текст, а да се задейства реално с опцията бюджетът да дава дори повече, но
целево. Едва ли ще има семейство, което да избере да получи 35 лв. на ръка пред
варианта държавата да плати 60 лв. такса в детската градина. Така ще е сигурно,
че детето ще ходи в градината, ще се учи, ще се храни здравословно и ще бъде на
топло. От подобна система печели семейството, което с 35 лв. няма как да
осигури всичко това на детето си. Печели и държавата, която в бъдеще ще има
един неграмотен гражданин, т.е. един социално слаб по-малко. Може да се плаща
за хранене в стол в училище, което излиза около 40 лв. на месец. Наскоро целият
свят се занимаваше с финландския опит с "кутията за новородени",
която получава всяко бебе в страната при раждането си. В нея има дрешки, шишета,
пелени, изобщо всичко от първа необходимост. Семейството може да избере и
парична помощ, но тя е много по-малка от стойността на кутията, затова 90% от
финландците избират нея. Условието за помощта обаче е майката редовно да е
ходила на преглед като бременна, с което се обяснява ниската детска смъртност
във Финландия.
Само че преминаването към
модела за индивидуална оценка задължително върви с орязване на правата на част
от хората, за чиито увреждания околната среда не създава толкова пречки. А те
са повечето - диабетици, астматици, хора с нарушен слух... Затова и предишният
социален министър Тотю Младенов срещна сериозен обществен отпор при опита си да
вкара ред в инвалидните пенсии, като ги съобрази със специфичните ограничения
на увреждането, а не със степента му. Това си остана на ниво концепция.
Администрацията също се противопоставя, защото експертите ще трябва да правят
социалните оценки, а това означава повече работа. Моделът трудно би се въвел и
заради липсата на прословутото електронно правителство, което трябва да позволи
обмен на данни между институциите - и социалните да могат да проверяват
служебно например колко хора живеят на даден адрес наистина и какви са им
доходите. Интегрираната информационна система в социалното министерство
трябваше да е готова в средата на 2012 г., но образно казано не е планирана
даже първата й копка. В здравното министерство също са на етап обявяване на
нова обществена поръчка.
Така
социалната ни система ще продължи да излиза над 1 млрд. лв. и то без
инвалидните пенсии, като раздава жълти стотинки на нуждаещи се и не толкова
нуждаещи се, без да може да им осигури възможност да изплуват над мизерията. А
няма как помощите да са достатъчни, след като се изчисляват вече пета година
върху 65 лв. минимален гарантиран доход, докато т.нар. праг на бедност, от
който нищо не зависи, е пораснал от 194 лв. през 2009 г. до 241 лв. през т.г.
Така според социалното подпомагане самотно живеещи възрастни над 75 г., за
които прагът на достъп до помощи е най-висок, се водят "богати" с доход
над 107.25 лв. За сравнение минималната пенсия е 150 лв. Но пък няма и как да
са повече, докато не се намери начин да се отсеят наистина най-нуждаещите се.
Дина Христова
В."Сега"
Няма коментари:
Публикуване на коментар