Пчеларският сектор не получи подкрепата на Европейския съюз за директни плащания за пчелно семейство

и такава субсидия не влезе в програмата за 2014-2020 г.

За първи път българските пчелари започнаха борба за оцеляването на пчеларското производство, използвайки средствата за комуникация с обществото, с цел то да бъде запознато с влошаващото се състояние на пчеларския сектор в България..

През последните години е намалена консумацията на мед (едва 0,400 кг. на глава от населението годишно) в сравнение с развитите Европейски страни, където средното потребление е около килограм. Регистрираната от 2008 година насам тенденция за намаляване на отглежданите пчелни семейства в България се засилва и води до застрашаване на устойчивостта на екосистемите и биологичното равновесие на страната, алармираха от Сдружението за биологично пчеларство( СБП).

„В България има богато разнообразие от над 1100 вида медоносни растения, от които 650 с лечебни свойства. Българският мед се отличава с изключително високи вкусови качества-толкова високи, че вносителите го използват като подобрител на масовия мед, продаван в техните страни”, съобщи Димо Димов, председател на СБП.

„Медът е един най-показателните за България продукти. Той е символ на България, редом с киселото мляко, розовото масло и виното,” коментира от Брюксел евродепутатът Мария Габриел, която подчерта, че идеята за директни плащания в сектора на пчеларството е била предложена за първи път в Европейския парламент. „Една загубена битка не е загубена война,” припомни тя, насърчавайки всички присъстващи на събитието да помогнат за изграждането на по-висока култура сред българското население за жизнено важното значение на пчелите и силата на българския мед.