Translate

сряда, 5 юни 2013 г.

Зъболекарят д-р Михаил Елмазов е и публицист, общественик и демократ


Той е един от създателите на Българската зъболекарска школа, чиито първи устав е съставен от него и първият български зъболекар, който присажда зъби още през 1898 година и внедрява нови методи в зъболекарската практика

Д-р Елмазов до смъртта си съжалява, че е отстъпил, под натиска на колеги, да се бори  професията да се упражнява само от висококвалифицирани зъболекари.



-Известно е, че освен зъболекар и то със солидна медицинска подготовка д-р Елмазов е още публицист, общественик и демократ със свободолюбив дух, който много е допринесъл за
изграждането на зъболечението в страната ни и е оставил дълбоки следи в историята на българското здравеопазване.
-Така е. Той е един от създателите на Българската зъболекарска школа, чиито първи устав е съставен от него. Заедно с д-р Димитър Тошков основават първото българско одонтологично дружество на 20.12.1905 г., което в последствие се преименува в БЗС, през 1910 г.. На първият конгрес е избран за негов председател, какъвто остава до третия конгрес на съюза. Още от първите месеци на съществуването на дружеството обаче той повежда борба за поставяне на зъболекарската дейност на научна основа и срещу безотговорната дейност на самозваните зъболекари. Предполагам знаете, че тогава зъболекарската помощ в по-голямата си част се е извършвала от не дипломирани, неуки лица-зъбари, бръснари и др.. Той започва смела борба именно срещу тях. Убедително и с жар се бори и против В.М.С., в който влизат лекари, които са гледали с особено пренебрежение на зъболекарската професия и са допускали до колоквиум всички, които са представяли документи за завършено дентиско училище или частна школа, като по този начин са ставали зъболекар и лица с много слаба подготовка. Свекър ми се изправя и срещу тях и не ги допуска в онтодологическото дружество. Наред с това се противопоставя и срещу узаконяването на зъбарите. С други думи защитава издигането на зъболекарската помощ на по-високото равнище, стреми се професията да бъде упражнявана само от специалисти и апелира към санитарната власт да следи за беззаконното практикуване на зъболекарството. Воюва още и за изграждане на обществено зъболечение в страната и опазването на общественото здраве. В своето изложение до директора за опазване на народното здраве той пише цитирам буквално: „…каузата, която защитавам е правилна и аз не губя надеждата, че най-после ще намеря правосъдие в отечеството си, на което искам да служа. Грешката е грешка, но тя трябва да се поправи…”
-Неговото настояване и отстояване пред санитарните власти да бъдат открити обществени кабинети, за да се осигури безплатно лечение на учениците не остават незабелязани все пак.
-Да, трудът му дава резултат. През 1911 г. са назначени двама училищни зъболекари, единият от които е свекър ми в Първа мъжка гимназия, а другият е в Първа девическа гимназия. През 1912 г. той внася в Министерството на народното просвещение правилник за училищните зъболекари, за да убеди тогавашният министър в необходимостта им и в други по-големи градове като Пловдив, Варна, Русе.
-Четох, че се бори и за уреждане и на зъболечение във войската, тъй като по време на
Балканската война (1912-1914) и на Първата световна война (1915-1918) той участва в тях като войник-изпълняващ зъболекарска дейност.
-Благодарение на непрекъснатите му настоявания пред Военното министерство, за уреждане служебното положение на зъболекарите във войската, и особено в Българския зъболекарски съюз на 27.02.1918 г. те получават чин „запасен санитарен поручик-зъболекар”, което влиза в сила от 11.05.1917 г.. С този указ се произведат в санитарни поручици 74 зъболекари от всички войскови части. Освен това той е първият български зъболекар, който присажда зъби още през 1898 година и внедрява нови методи в зъболекарската практика. А в много медицински вестници, списания и други печатни издания публикува над 20 научнопопулярни статии, за популяризиране на зъбните заболявания и тяхното лечение. От статиите проличава, че интересите му са многостранни и в лечебната си дейност се занимава с трудни, важни проблеми най-вече в областта на хирургията-оралната и лицево-челюстната.
-Иска ми се още нещичко да споделите за него?
-От съпруга си знам, че той е бил човек с ведър характер, силна воля и висок професионализъм. Рядко добър човек. Благороден, фин, интелигентен, кротък, толерантен,
изключително възпитан. Външните му битки в областта на професионалното са били ярки и значими. Това не са малки деяния, които лесно се постигат. За него в Зъболекарска мисъл през април 1938 г. пишат:
 „…Д-р Михаил Елмазов никому не прощаваше и никому не правеше меки очи и затова повечето от колегите не го обичаха. Той се бори най-енергично против признаването на зъболекарите с долнокласно образование и не оставяше на мира и тях и В.М.С. и Висшата санитарна власт. Тия засегнати зъболекари всячески се стараеха да го снемат от първото място, което заемаше. И понеже нему му липсваше качеството д се приспособява те успяха. Елмазов се видя сам в тази борба и под натиска на новопристигнали колеги, които за да умиротворят съсловието го убедиха да спре борбата и да се признаят всички зъболекари държали колоквиум за равноправни колеги, той отстъпи, но не намери утешение до последния си час. И когато го навестяваха  вече смъртно болен, той все за това говореше и съжаляваше, че е отстъпил. Толкова повече това го вълнуваше като виждаше как зле се проявяваха и действаха тези колеги. Заслугите му към съсловието са грамадни. Той първи затръби за законността в нашата професия и даде да се разбере, че има кой да бди за нея…А пътя бе трънлив и той сам пое грижата да го почиства. Пред санитарните власти действаше дръзко като ч зад себе си имаше маса организирани зъболекари. В дружеството бичуваше и разкриваше неканените гости в зъболекарството, като искаше да постави всеки на мястото си. Трудна и огромна задача си бе поставил той но тя отговаряше на неговата енергия и воля. За постигането и не жалеше средства и главно време и това се отрази чувствително на клиентелата му и едва през 1910 година по настояване на приятели той отстъпи от тази си задача, с което обаче не можа никога да се примири и болен, изтощен, грохнал нему все пак му се искаше отново да започне тази борба...Елмазов макар добър общественик и публицист живееше почти изключително за професията и съсловието си. И до последния си час употребяваше последното средство, което му оставаше за борба-своето отлично одухотворено писмено слово…Не можа да доживее да види бляна си реализиран: пълното отстраняване на незаконно практикуващите и домогващите се до зъболекарската практика т. нар. зъботехници…”
Да не  пропусна да спомена, че  е награден от БЧК през 1919 г. със сребърен медал като запасен санитарен поручик, а по заповед на Фердинанд І с бронзов медал за участието му във войната против Сърбия.
Но след 27 години зъболекарска, обществена и публицистична дейност той се разболява тежко. 7 години свекърва ми самоотвержено се грижи за своя болен на легло съпруг . 
Поради големите му заслуги за развитието на зъболечението в страната ХVІ редовен конгрес на БЗС го провъзгласява за почетен член през 1927 г. В това време обаче той вече е много,ь много болен. Тежкият катар преминава в двойна бронхопневмония и почива от белодробно заболяване на 25. 11. 1928 г. 
Евгения Марс пише за този момент: „Спомням си оная нощ, когато ти погали ръката ми и престана да дишаш. Смъртта дойде тиха и безмълвна. Затворих очите ти. Ти, безпомощен и страдующ искаше да живееш за тия малкото, които обичаше и които още те обичат!”.
Нейният неспокоен дух я кара да търси своя изява в обществото. През 1929 год. тя съставя, редактира и издава енциклопедичният алманах „Полувековна България 1878-1928”, който я утвърждават като творец и човек с активна гражданска позиция. Тя, в продължение на близо две десетилетия, след смъртта на Вазов, написва едни от най-хубавите си произведения, с което опровергава клеветниците, че той е автора на творбите и. От 1932 до 1938 год. Евгения Марс е неизменен председател на клуба на българските писателки. През 1935 г. някои от нейните разкази са преведени на осем езика. През следващата година тя е в класацията на най-четените български автори. И ако мога така да се изразя " чашата на търпението" на тактичната, сърдечната, начетената, изразяващата мнението си по редица социални въпроси  моя свекърва, най-сетне прелива през 1937 год., след злонамерена публикация на Карима във в.”Дневник”, заради която тя я и осъжда. Но всичко това впоследствие разклаща сериозно нейното здравето. 
През 1940 г е приета в Съюза на българските писатели, със закъснение благодарение пак на злостните атаки на Карима в пресата. И като заключение мога уверено да кажа, че Евгения Марс, с неуморен труд и всестранно проявление във всички отрасли на живота, отваря широко вратите не само за българската писателка, но и утвърждава статусът на българската жена в обществото. Свекърва ми умира от миокардит на 26.09.1945 година.
-Вместо финал на този и хубав и малко тъжен разговор, за които много благодаря, ще завърша с цитат на Живка Симова от -„Обичана и отричана-книга за Евгения Марс”, който изключително ми допадна: ”Казват, че ако в едно семейство всеки има смелостта и благородния порив да разбере, съобрази от какво има нужда близкия човек, да прави, но и да оцени компромисите на другия, тогава може да се стигне и до н. нар. „омъдряла любов”. С многолетна омъдряла обич Елмазови успяват да осмислят живота в един дом, да създадат оазис на духа и изкуствата, както за близки и приятели, така и за случайни гости”. И както казва и Светлозар Игов в книгата си „Призори”-„Големите демократи често са и големи духовни аристократи”.
Още веднъж сърдечно благодаря за неописуемото мое преживяване и до скорошни срещи!

Част3 
Край.

Няма коментари:

Публикуване на коментар