Парите трябва да вървят след пациента, имаш болни имаш пари, нямаш болни фалираш и се сърдиш на себе си
Д-р Стойчо Кацаров е председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).
Той е един от основателите на ДСБ и бивш зам.-министър на МЗ в правителството на Иван Костов от 1999 до 2001.
-Да започнем нашият разговор от далечната 2004 г. Тогава,
преди присъединяването ни към ЕС, д-р Илко Семерджиев заяви, че от 100 остават
само 21 стъпки да се направят, цитирам дословно: „за да бъде България
конкурентноспособна на пазара на здравни услуги в ЕС.” От тези стъпки обаче
само една е изпълнена до момента, а именно финансиране на болничната помощ от
НЗОК. Какво попречи и кое точно пречи все още нищо да не се случва в сектора
здравеопазване?
-Аз виждам реално, че трябва да се направят 4-5 стъпки.
Едната от тях е веднага да се премахнат тези бюджети, лимити и регулативни стандарти.
Второто е незабавно да се махнат тези глупави изисквания, които заложиха в медицинските
стандарти за около 7-8 души лекари-специалисти, специализанти и незнам си
какви, за да може да работиш една дейност, за която трябва един човек, а не 7.
Третото е да се позволи на болниците да имат аутсорс дейност т.е. да изнесат
извън болницата. Да не ги задължават за всяка една дейност да имат отделения,
назначен персонал. Например за какво всяка една болница трябва да има патология?
Това е от една страна. От друга страна парите вървят след болния, имаш болни
имаш пари, нямаш болни фалираш и се сърдиш на себе си.
-Говорите за заплащане за дейност, но качествена и реална?
-Да, точно така и последното, което искам да спомена е, че в
момента никой не се интересува от мнението на болния. А това е много важно, тъй
като той е човек, който плаща. Ние предплащаме медицинската услуга, но отивайки
като пациенти в болницата, ние я получаваме и ако сме доволни добре-плащаме я, но
ако не сме…
Сега я плащаме, без никой да се интересува от мнението ни
като платци, дали сме доволни или не. На никой не му пука. Е, има някакви
контролни органи, които са формални. Те са по документи дали си му написал
правилно името или си му сбъркал ЕГН-то. Никой, никой не се интересува дали човек
е доволен от оказаната му медицинска помощ.
-Това не е сложно да се промени?
-Ами да, може да се промени например аз като пациент, след
като ме излекуват удостоверя, по някакъв начин, дали ще е с електронна здравна
карта, дали ще е с гербова марка или по друг начин, това не важно, защото е
технология, че съм доволен и съм съгласен с проведеното лечение. Но ако не го
направя моят осигурител, дали ще е един или ще са пет, идва и проверява защо аз
не съм удовлетворен. И ако прецени, че аз съм прав въобще не плаща за оказаната
помощ, но ако не съм въпреки, че съм недоволен той ще плати. И така аз като
платец, осигурен и пациент, ставам контрольор на цялата тази система. По този
начин се стимулира и лекаря, който ме обслужва, да го прави добре, качествено и
на ниво, за да си получава парите. Той от своя страна ще има стремеж и ще бъде
заинтересован да си повишава квалификацията, за да има съответно повече
пациенти и повече пари. Нещата са много простички. Ето това са стъпките.
-Това са едни от конкретни промени, които ще доведат до
старта на прословутата реформа в здравеопазването, за която слушаме над 10
години, че и повече. Какво още е необходимо да се направи за да „тръгне”, както
се казва реална реформа?
-Тези неща, които изредих са изключително важни, да не го
забравяме. То това е същината на реформата. Отношението към пациента. Там
взаимоотношенията трябва да бъдат променени и то по този начин, за който
говорих. Сега, това означава ревизия на около 30 наредби, за медицински стандарти.
Това означава естествено и ревизия и на клиничните пътеки. Всички знаем, кои са
по-скъпи, кои са по-евтини и къде има излишък и къде е недостига. Значи тези
неща не могат да се отлагат повече. Това са свързани неща с лечебното
здравеопазване. Ако разширим още малко погледа си върху здравната система ще
видим, че ние имаме крещяща нужда от скринингови програми, за най-честите
заболявания. Така например най-честите онкозаболявания и при жените и при
мъжете трябва да се обхванат със скринингови програми. Това освен всичко друго
ще спести пари. Според мен крещяща нужда имаме също така и от здравна просвета.
Аз твърдя, че ние нямаме нужда от лекари в училищата и медицински сестри, а
имаме нужда от лекари и медицински сестри, които да учат децата на хигиенни
навици, на здравословен начин на живот от ранна детска възраст. И това също ще
се отплати с по-малкото разходи, които ще правят за здравеопазване като
пораснат. Да погледнем и една друга система, която все забравяме, но тя също е
разходна-медицинската експертиза на работоспособността. Тя е катастрофа в
момента. Там спешни мерки трябва да се предприемат особено по отношение на
специализираните ТЕЛК-ове. Не може да има да има четири очни ТЕЛК в страната и
да преглеждат записани от 2008 година. Това са пълни абсурди. И всички си
затварят очите. Много повече неща има. Аз тези 4-5 неща, за които говорих те са
повече за лечебното здравеопазване. Иначе проблеми за решаване колкото искаш…А
и още нещо незнам, защо работещите лекари в ТЕЛК не са ангажирани да бъдат вещи
лица по делата в съда. Те са експерти. Те точно това правят цял живот. А това е
допълнителна възможност да получат средства.
-В публичното пространство непрекъснато се говори за
одържавената НЗОК и за необходимостта от демонополизирането и. Как конкретно
трябва да се извърши?
-Значи демонополизацията на НЗОК може да стане, но според
мен това не е най-важния въпрос в момента. Той може и да почака. Не е спешен
въпрос за решаване сега.
И трябва да се предшества от тези нещата, за които говорихме
досега. А именно ясна конкуренция между лечебните заведения, парите да следват
пациента, той свободно избира къде да се лекува и контролира лечението, по
начина, който описах. След като това е изпълнено, оттам нататък няма никакъв
проблем да се пристъпи към демонополизация на НЗОК и създаване на конкуренция
между осигурителите. Там има една техническа подробност обаче, която трябва да
се знае и да не се пропуска. Обикновено, когато се демонополизира здравното
осигуряване, но се запазва задължителното здравно осигуряване, мисля, че по
този въпрос има консенсус и никой не иска да мине на чисто застраховане,
обикновено се създава един такъв балансиращ фонд, защото при единия осигурител
може да са предимно млади и здрави, с високи доходи, а при другия да са
възрастни, бедни и болни. Винаги се създава такъв балансиращ фонд, за да може
да се запази задължителното здравно осигуряване. Това също не е трудно. Но пак
казвам не е спешно. Трябва да се предшества и то от другите мерки. Не виждам
причина между другото да не бъдат приватизирани болниците. Защо трябва да стоят
в забранителен списък? В една система на здравно осигуряване няма никакво
значение кой е собственика. Има значение дали лекуваш или не.
-Съсловните организации, които бяха създадени със закон, също
са монополни. Това позитивно ли е или пречка? И ако е необходима реално да се
демонополизират, какви точно промени трябва да се направят в ЗСО например?
-Да, определено трябва да се демонополизират. Най-лесното е
да се отмени законът за съсловните организации и въпроса приключва. Това е
най-лесния начин. Но ако се пристъпва към демонополизация, да и това трябва да
се има предвид, че тя трябва да обхване всички. Аз мисля, че някогашния
възприет в България модел, тоя корпоративен модел на управление, където със
закон се създават организации, не говорим само за лекарския и зъболекарския
съюз, те се създадоха почти навсякъде, може би повече подхожда на културата в
Германия. Според мен този корпоративен модел не е адекватен за повечето държави
в света в това число и за България. Рано или късно се изражда. БЛС бяха глобени
за това, че определиха минимални цени на медицинските дейности. Това си е
погазване на всички принципи на конкуренцията… Но забележете адвокатите, които
също имат минимални цени и то записани в наредба, в нормативен акт, не са
глобени. Такива цени са си определили архитекти, строителни инженери,
ветеринарни лекари и т. н.. Даже последните си бяха обособили, по едно време,
на колко километра от една ветеринарна клиника не може да се открива друга такава
практика. Това всичко спъва. Това пречи, не помага. И за това честно казано
може би трябва да се тръгне на една по-широка демонополизация. Всички тези
монополни структури може би са си изживели времето.
-Доброволното членство естествено е за предпочитане. Някои
от зъболекарите освен в БЗС, членуват доброволно и в друга организация, каквато
е СБЗ. Това ли е верния път-доброволно членство по специалности например?
-Трябва да се даде свобода, кой където иска да членува, ако
иска по специалности, ако иска по възраст, ако иска по пол. Кой както иска…
-Какво е мнението ви относно камарата и членството в нея?
-Ако има нужда? Но какво ще решава тази въпросна камара и
кой ще избере участниците в нея. Като ги избере министъра на здравеопазването
това просто
си е отделно министерство…
-Кои са спънките, какво още пречи на здравната система, за
да зафункционира нормално? И вие примерно, ако в момента сте на поста здравен
министър откъде ще започнете, какво първо ще промените?
-Основните вече споменах. Това са. А ако съм здравен
министър първо ще заема с тия безумия-медицинските стандарти, защото за тях
няма нужда да питам някой. Това си е работа на министъра. Второ нещо са
алгоритмите на клиничните пътеки, които страдат от същите пороци плюс ревизия
на цени, изисквания и т. н.. Това са първите неща, които на Прима виста трябва
да се направят. Ако те се извършат в спешен порядък, резултатите ще бъдат на
лице.Те са прости нещата…
Няма коментари:
Публикуване на коментар