Translate

четвъртък, 16 май 2013 г.

Работещите в СМП се обучават по проект „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешните състояния"


Проектът „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешните състояния" стартира на 8 октомври 2012 г. и се реализира от МЗ с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 
До края на т. г. обучение в рамките на проекта ще преминат всички над 6000 работещи в 28-те ЦСМП в страната-лекари, медицински специалисти и шофьори. Обучителните модули се провеждат от висококвалифицирани специалисти (42 преподавател, от които 25 са хабилитирани лица) в МБАЛСМ „Пирогов” с използване на електронни манекени, позволяващи работа в условия, максимално близки до реалните. Обучението, интерактивен тренинг за оказване на бърза помощ при животозастрашаващи състояния, както и за оценка на жизнените функции на пациента, за медиците е с продължителност една седмица, а за шофьорите - три дни.
Към момента през повишаване на квалификацията са преминали около 50% т. е. 622-662 лекари, 1460-1660 медицински специалисти и 1387 шофьори, съобщи Милена Григорова, ръководител на проекта. По думите й се предвижда да бъдат обучени извън предвидената бройка допълнително още 198 лекари и 264 медицински специалисти, тъй като има излишък на средства от първоначално заложения бюджет, размер на 6 258 653.64 лв. Обмисля се периодът за обучение на специалисти да бъде удължен, както и да бъде въведена дистанционна форма на обучение.
По думите на доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на МБАЛСМ „Пирогов" спешните екипи са минали курс по преквалификация преди десет години. Някои центрове в провинцията обаче все още работят със стара техника. Той поясни, че ако обучените по програмата лекари попаднат в линейки, които не разполагат с необходимото оборудване, то те няма как да приложат знанията си.
Водачът на листата на Коалиция за България във Варна Пламен Орешарски, номиниран на премиер, единствен се отзова на поканата за среща с представители на 277 филиала на Спешна помощ в цялата страна, която се проведе на 08.05.т. г. в столицата. За участие в нея бяха поканени представители на МЗ, членове на екипа по проекта, директори на лечебни заведения в страната, както и представители на БЛС и други неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната и неотложна помощ, заяви, че всички кандидат-депутати трябва да се качат и легнат в линейка, за да разберат проблемите на пациенти и работещи в спешната помощ.
Тя алармира, че в системата работят фелдшери в пенсионна и пред пенсионна възраст, а всеки трети от работещите иска да напусне.
„В системата има остър недостиг на кадри. Младите лекари бягат и в близките две години системата може съвсем да остане без кадри. Лекари и фелдшери работят под натиск, агресия, заплахи и понякога бой от изнервени пациенти, попаднали в безизходицата от доболничната и болнична помощ", заяви д-р Кателиева.
От асоциацията посочиха, че е изключително важно е час по-скоро да се въведе ред в работата на телефон 112, тъй като заради неуредици там се губи време, което понякога струва човешки живот.
Няма достатъчно добър синхрон между спешните телефони 112 и 150, което затруднява работата на Бърза помощ, призна здравният министърът проф. Николай Петров.
Единият вариант за подобряване на синхрона е да се изгради софтуерна съвместимост между двата телефона, но за това са нужни 14 млн. лв., което според него е неразумен разход. Затова здравният министърът предлага да бъдат увеличени екипите в 112 и 150 с един-двама души с цел провеждане на конферентна връзка.
„В 112 няма специалисти, които да преценят кое е спешно и за какъв екип. Когато на този телефон се получи обаждане за болен, служител се отделя от работата и започва да води конферентен разговор със 150", обясни той.
„Промените с назначаването на още хора се подготвят в момента, за да бъдат едно от първите неща, които да свърши новият министър за здравеопазването”, каза доц. Петров, който също алармира за недостига на кадри - с повече от 2000 лекарите в СМП в страната. Според него проблемът със спешната помощ у нас се дължи именно на липсата на достатъчно кадри, а не на недостига на линейки. Причините за това не са само в ниското заплащане от 650-700 лв., а и в недостатъчно привлекателната среда, в която работят специалистите от спешната помощ.
"Трябва да има достатъчно добри специалисти и необходимата техника, с която да работят. Надявам се проблемът веднъж завинаги да бъде решен със стратегията 2014-2020, в която са предвидени 300 млн. лв. за спешна помощ", каза министърът.
„С тези пари ще бъдат изградени спешни центрове от нов вид и специалистите в тях да получават добро заплащане., мястото не е атрактивно и няма кандидати", допълни д-р Ангел Ангелов, началник отдел "Медицински дейности" към Център "Спешна медицинска помощ”.
Съгласно европейските стандарти за оказване на медицинска помощ в София и близките села са необходими по 38 линейки на ден, а реално работят само 17, посочи още той.
Началникът на отдел „Спешна помощ и медицински дейности” в МЗ д-р Ивиан Бенишев съобщи, че средно 28 минути, максимум половин час са необходими, за да стигне линейка до пациент, от момента на регистриране на повикването. Това обаче е оптимистичният вариант, защото у нас работят 400-420 спешни екипа от 28-те центъра за спешна помощ в страната, а времето, за което достигат до пациентите, зависи от трафика, сезона, проходимостта и климатичните условия, инфраструктурата, обясни той.
За сравнение във Великобритания например линейките стигат до пациента средно за 22 мин. Там делят повикванията за болни по 3 критерия според спешността на състоянието им и съответно най-бързо пристигат до хората с най-голяма опасност за живота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар