За осма поредна година в България се провежда Национална
кампания по повод Световния ден за борба с
хипертонията
Това обяви на пресконференция в МЗ
проф. Светла Торбова, председател на Българската лига по хипертония
(БЛХ), при представянето на инициативите по отбелязването на Световният ден на
хипертонията (СДХ) у нас.
На 17 и 18 май от 10 до 16 часа жителите на София, Пловдив,
Плевен, Варна, Велико Търново, Русе, Бургас, Хасково, Пазарджик и Стара Загора
ще могат да изследват безплатно артериалното си налягане чрез нова технология,
която ще позволи да се диагностицира и сърдечна аритмия (предсърдномъждене),
ако такава съществува.
Световният ден на хипертонията (СДХ) е иницииран от
Световната лига по хипертония с цел да се повиши информираността на обществото
за заболяването и за ролята на превенцията, своевременното откриване и лечение
на високото кръвно налягане. Той се подкрепя официално от Международното
Дружество по Хипертония (ISH), Световният Ден на Бъбречните Заболявания (WKD),
Световната инициатива по проблемите, свързани с консумацията на сол и здравето
(WASH) и Международната Диабетна Федерация (IDF). Всички тези организации (WHD,
WKD, WASH, IDF) работят съвместно за повишаване информираността на населението
в световен мащаб за значението на високото кръвно налягане, като рисков фактор
за възникване на различни сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, бъбречни и други
усложнения.
У нас БЛХ отбелязва СДХ в партньорство с държавни, бизнес и неправителствени организации.
Тази година мотото на Световният ден на хипертонията е:
„Нормално кръвно налягане - нормален сърдечен ритъм” с акцент върху
предсърдното мъждене (ПМ) като най-често и най-рисково ритъмно нарушение в
резултат на артериална хипертония (АХ). За света тя е около 1%, но с повишаване
на възрастта (след 75 г.), честотата нараства на 10 %. АХ е най-силният
самостоятелен рисков фактор за смърт в световен мащаб. Всяка година 9.4 млн.
хора по света умират и 1.5 млрд. страдат от усложненията на високото кръвно
налягане.
ПМ е най-често срещания вид аритмия. Обикновено се
съпровожда със симптоми като сърцебиене, усещане за тежест в гръдната област,
умора, отпадналост и др. В 30% от случаите е възможно да протече безсимптомно,
но последиците са същите. 30% от хоспитализациите за ритъмни нарушения са по
повод на ПМ, което причинява невъзвратими промени в сърцето, води до сърдечна
недостатъчност, влошава качеството на живота, влошава когнитивните функции на
мозъка.
До 86% сто от пациентите с нарушаване на нормалния сърдечен
ритъм, имат и артериална хипертония. За отклонение от нормата се смята стойност
над 140/90, но лечението трябва да започне още при 130/85, посочи проф.
Торбова.
Рисков фактор за възникването му в 40% от случаите е
наследствената обремененост.
Други основни причини за ПМ освен АХ, захарен диабет,
затлъстяване, метаболитен синдром, заболявания на щитовидната жлеза са и тютюнопушенето
и злоупотребата с алкохол. Контролирането на кръвното налягане, което означава
лечение и постигане на нормални стойности, едновременно с контрол и на другите
рискови фактори, е основният начин да се профилактират сърдечният инфаркт и
мозъчният инсулт.
Рискът от възникване на ПМ нараства с възрастта и при лица > 75 години, се среща при 1 от
10. ПМ може да възникне на
всеки етап от развитието на артериалната хипертония, но зачестява с увеличаване
на продължителността на заболяването, с по-лошия контрол и с напреднали
увреждания на сърцето, с ранното стареене на сърцето и съдовете, което е
характерно за хипертонията. Проучвания на БЛХ за ПМ при артериална хипертония
сочат, че хипертоници на средна възраст 70 години са с честота на ПМ 4%, а
хипертоници с висок сърдечносъдов риск
са с честота на ПМ 19% .
Проф. Параскева Стаменова, зам. директор по лечебната дейност
на МБАЛНП "Св. Наум" – София, постави акцент върху ролята на
контролирането на кръвното налягане като основен начин за профилактиката на
сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт. Причината е, че пациенти със сърдечна
аритмия имат от 3 до 5 пъти по-висок риск за мозъчен инсулт и два пъти по-висок
риск от смъртност спрямо лицата без ПМ.
В същото време около 30% от всички мозъчни инсулти протичат
безсимптомно. Това са т. нар. „неми” инсулти. Голяма част от тях се дължат на
безсимптомно ПМ, основната причина за емболични инциденти, които в 75% от
случаите са мозъчно-съдови. Мозъчните инсулти всяка година у нас са около 28
000 и около 12 000 - инфарктите. Населението застарява и тези данни няма да се
променят. Около 40% от прекаралите инсулт получават деменция. Най-големият
проблем след инсулта е тежката инвалидизация на пациента, което води и до
загуба на трудоспособност не само на болния, но и на хора от семействата, които
трябва да се грижат за него, коментира проф. Стаменова.
Статистиката показва, че долната възрастова граница на
хипертонията пада все по- ниско и вече има регистрирани случаи на деца с това
заболяване. Над 30% от българите страдат от АХ. Поне още 20% не са
диагностицирани, което означава, че всеки втори у нас е с високо кръвно, но не
знае за заболяването си (по-голямата част от тях са предимно мъже), а всеки
трети, диагностициран с АХ, изобщо не се лекува.
3,5-4 % от децата у нас, между 7 и 15 години, развиват
детска хипертония т. е. поддържат постоянно високо кръвно налягане. Причините
за него са затлъстяването, обездвижването и неправилният начин на живот. Продължителността
на живота в страната е с 15% по-ниска от средната за Европа. В 70-80 % от
случаите това се дължи на сърдечносъдовите заболявания.
Сърдечната смъртност у нас е 65-66% от общата, а 80% от
случаите на сърдечна смъртност са свързани с артериалната хипертония.
Според СЗО България е на едно от челните места (четвърто
място в света) по смъртност от инсулти. Във възрастовата граница 45-54 години
от инсулт умират 105 на хиляда души население, като с увеличаването на
възрастта, се увеличава и броят им. Мъжете са по-засегнати от мозъчни инсулти
отколкото жените. В САЩ този показател е едва 34, в Англия - 51, в Полша - 61,
в Украйна -148. Пред нас са само Латвия - 166/100 000, Румъния -179/100 000, и
Русия -209/100 000.
Д-р Диана Чинарска, ОПЛ и член на УС на БЛХ и на УС на БЛС,
акцентира върху ролята на личните лекари в провеждането на надежден скрининг, в
откриването на ПМ и при проследяването на хипертониците. Това е пътят към
ограничаване на нарастващата епидемия от сърдечносъдови заболявания, което за
България означава намаляване на инвалидизацията, на високата смъртност и на
финансови средства за лечение, подчерта тя.
Според нея тревожен е фактът, че ако французинът плаща 1% от
лечението на хипертония за сметка на държавата, италианецът - 3,2%, англичанинът
- 6,7%, испанецът - 7,1 %, румънецът - 39,4 %унгарецът - 19,9%, словакът -
13,4%, (средно за Евросъюза доплащането е 17,9%), ТО у нас българинът трябва да
извади от джоба си - 56%.
Д-р Чинарска съобщи и други тревожни данни от рутинен
профилактичен преглед, направен на 1000 души във фирма, където всеки втори е
имал отклонения от кръвното налягане.
Според данни на общопрактикуващите лекари тревожна е и
тенденцията, която се наблюдава в
последните 2 години, а именно възрастни и самотни пациенти масово и рязко да
намаляват дозировката на назначената терапия или да спират приема на
лекарствата за контролиране на АХ, поради финансови причини.
Според специалистите само 65% от хипертониците започват
лечение веднага след установяване на болестта, а над 1/4 след 2-3 до 5 години.
Младите пациенти, на които е открита АХ, трудно приемат
факта, че трябва да се лекуват цял живот и да променят начина си на живот и
отказват лечение, поясни д-р Чинарска.
--------
По данни на БЛХ, АХ
съпътства най-честите състояния при пациенти с ПМ:
-72% от мозъчните инсулти;
-82% от хроничните бъбречни заболявания;
-77% от захарния диабет;
-71% от сърдечна недостатъчност;
-73% от коронарно болните;
-62% с метаболитни заболявания.
--------
Мобилните пунктове ще бъдат разкрити, както сладва:
17 май, петък, 10-16
ч.
София - пред Народния театър на мястото на Мавзолея;
Пловдив - пред Община Пловдив, площад „Ст. Стамболов”
18 май, събота, 10-16
ч.
София - Южен парк от страната на бул. «Гоце Делчев»; Парк
„Заимов”; пред Народния театър на мястото на Мавзолея; градинката срещу Халите;
Плевен - пред Община Плевен, площад «Възраждане» до
фонтаните
Варна - вход на Морска градина, бул. “Сливница”
Пловдив - пред Община
Пловдив, площад „Ст. Стамболов”
Велико Търново – пред Община Велико Търново, площад
"Майка България“
Русе – срещу Съдебна палата Русе, площад „Свобода”
Бургас – ул. „Александровска” пред РЗИ
Хасково – пред Дом на Техниката
Пазарджик – пред театър „К. Величков”, площад "Константин
Величков“
Стара Загора – централен градски парк "Пети октомври”
до фонтана
Няма коментари:
Публикуване на коментар