Законите очевидно
обслужват само политиците и чиновниците. Липсата на "отдушници" и
незачитане на прогласени и декларирани защити на човешките права е като добре
заредена бомба
Кризата с основните човешки права в България влезе в една от
най-острите си фази. И това беше повече от очаквано, след като години наред
конституцията и всички останали закони прогласяваха, че защитават правата на
обикновените граждани, докато на практика обслужваха политиците и чиновниците.
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се
осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази
конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация,
държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването
на народния суверенитет", пише в основния български закон. На практика
обаче един постоянно повтарящ се политически, държавен и партиен т.нар.
"елит" си присвои "осъществяването на народния
суверенитет". Докато държавата и нейните органи, вместо наистина да
гарантират, контролират и следят за спазването на основните човешки права,
всъщност постоянно се вторачваха в някакви несъществени и буквално измислени
проблеми - междуинстанционнални спорове и боричкания, политически и партийни
препирни, кое ведомство да надцака другото, коя партия да изработи другата. И
техните игрички вървят от години, докато в същото време най-важният проблем -
този с основните човешки права,
ставаше все по-тежък. Дори в няколкото случая,
в които бе променяна действащата от 1991 г. конституция, тя не бе пипана в
частта за човешките права, а само беше донагласявана, за да им е добре на
институциите и на държавните органи. А е повече от очевадно, че България има
най-сериозен проблем именно по отношение на индивидуалните човешки права. И
затова и хората протестират. А и е достатъчно да се види колко много осъждания
има държавата в последните няколко години в Европейския съд по правата на
човека в Страсбург. Всъщност, проблемът с правата на човека е поне в две посоки
- от една страна, те са разписани абсолютно разтегливо, а от друга - тяхното
спазване е под сериозен въпрос. Да вземем няколко примера. Например, текстът на
чл. 7 от конституцията, който казва, че държавата отговаря за вреди, причинени
от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Казано е
простичко и ясно. И е нещо, което може да бъде прилагано директно - и в законите,
и в съдилищата. Има обаче тълкувателно решение на Върховния касационен съд под
номер 3 от 2005 г., в което е прието, че точно този текст за универсалната
отговорност на държавата не се прилага непосредствено. Или иначе казано,
съдилищата не могат да прилагат директно разпоредбата от основния закон, когато
става дума за отделно, конкретно дело. Всъщност, повече от проблемно е, че в
България трудно може да осъдиш държавата за нанесени от действия или
бездействия на нейни органи вреди. Да не говорим, че изобщо не е предвидена
възможност и например фирми да могат да я съдят. Нека си представим нещо
нерядко случващо се - данъчни органи да накажат дадено дружество да плаща
няколко милиона лева, защото примерно е нарушило еди-кой си закон. После се
оказва обаче, че няма никакво нарушение. Фирмата е претърпяла множество вреди -
име, клиенти, пари. Тя не може обаче да съди държавата за щети.... Друг
драстичен пример е с чл. 120, ал. 2 от конституцията. В него е записано
следното недомислие: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват
всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в
закон". Значи хем може, хем не може. И моментално държавата се възползва
от изключението и са десетки законите, които предвиждат изключване на съдебен
контрол върху административни актове - и всичко е свързано с много особени и
разтегливи категории, като национална сигурност, здраве, морал, държавна тайна
и други подобни. Почти сме до ситуация, в която изключенията ще станат повече
от правилото. Повече от очевидно е, че този текст трябва да бъде пипнат час
по-скоро и да се заличат всички възможности за необжалване на административните
актове. Или пък какво да кажем за разпоредбата на чл.48, ал. 4 от
конституцията, според която никой не може да бъде заставян да извършва
принудителен труд. Куп закони, като например Наказателния кодекс, закона за
спортното хулиганство и др., обаче го предвиждат като санкция. Само че там го
пише "общественополезен труд". Или да вземем изконното право на труд.
В конституцията в чл.16 веднъж пише, че "трудът се гарантира и защитава от
закона". 32 текста по-късно вече пише, "че гражданите имат право на
труд" и че "държавата се грижи за създаване на условия за
осъществяване на това право". И накрая - пълна безработица. Абсурдна е конституционната
формула за събранията и манифестацията. Веднъж се казва, че гражданите имат
право да се събират мирно и без оръжие, а след това веднага пише, че редът се
определя със закон. И въпросният закон изисква куп разрешителни, които я бъдат
дадени, я не. А не е ли достатъчно и далеч по-нормално всеки да има право да се
събира с други хора мирно и без оръжие на събрания и манифестации, без да иска
санкция от община и държава? Безумен е и текстът, свързан със здравеопазването
и със здравните осигуровки. Там веднъж е записано, че "гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ" и
на "безплатно ползване на медицинско обслужване". И веднага се
появява "при условия и по ред, определени със закон". Следва
"държавата закриля здравето на гражданите". И накрая - почти изцяло
платено здравеопазване. Или каква е ползата от чл. 14, според който
"семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и
обществото"? Или пък как стана така, че българите да нямат право на
индивидуална жалба пред Конституционния съд и да могат да атакуват закони,
които смятат, че нарушават основни им права? Сега право да сезират КС имат само
политиците и държавната машина - не по-малко от 48 народни представители,
президентът, правителството, двете върховни съдилища и главният прокурор. Ако
искат - правят го. Никой не може да ги задължи. И те го правят рядко - защото
техните права и привилегии са си защитени. Останалите да ходят в съда в
Страсбург. А ето какво пише в чл.93 на немската конституция:
"Всички граждани и юридически лица имат право да
сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност
на закон, с който се нарушават техни основни права и свободи, по ред определен
от закон". Значи там може, а тук не може. Противниците на индивидуалната
жалба от държавната машина твърдяха, че като се даде право на омбудсмана да се
обръща към 12 висши съдии, ще бъдат защитени човешките права и свободи. Някак
тази работа обаче не се получи. Първо, защото беше стеснен кръга - омбудсманът
има право да сезира КС само по закони, с които се "нарушават права и
свободи". Последното обаче се определя от самия КС. Освен това, както
отбелязва известният български юрист Живко Сталев, институцията на омбудсмана е
всъщност нов държавен орган. И че "проблемът с конституционната жалба, за
която е съществено, че тя е право на отделния гражданин да сезира
Конституционния съд, не се решава, ако прибавим към другите държавни органи,
които могат да сезират Конституционния съд, още един държавен орган".
Затова и той на няколко пъти предлагаше да се открие пред гражданите възможност
да атакуват закони, засягащи техните основни права и свободи, за да не се окаже
конституционното правосъдие твърде бюрократизирано. Противниците на
индивидуалната конституционна жалба постоянно повтарят как, ако бъде разрешено
на всеки човек да се обръща към КС, то щяло той да бъде залят от хиляди жалби.
Всъщност обаче, никой и не говори за основното - че хората, гражданите, са в
основата на всичко. На всичкото отгоре е ясно, че през последните години КС
изобщо не се е преработил. КС в Германия получава по 6000 жалби годишно и
изобщо не се оплаква. Има си начини за отсяване и за разглеждане само на
най-важните от тях. Тези, които се отнасят до наистина основните човешки права
и свободи. Няма спор, че просто трябва да се намерят повече ефективни
"отдушници", през които да могат да се защитават правата на хората.
Както преди време един професор от юридическия факултет на СУ попита:
"За какво гражданско общество става реч, след като няма
регламентирано такова естествено право като правото на гражданско
неподчинение?" Или пък защо КС да не се занимава дори с високите сметки за
ток, примерно? Нали там са най-достойните юристи? Те над нещата ли са? И защо
да не се дадат повече права на омбудсмана? Ето, протестите показаха, че хората
имат нужда от такива неща. Те припознаха сегашният омбудсман Константин Пенчев
като техен човек. В същото време обаче той на практика е с вързани ръце по
закон. Може да сезира КС за някой закон, да каже мнение и становище, да напише
доклад. И толкова. Затова в сегашния си вид и конституцията, и законите, чрез
които тя се прилага, очевидно са политически инструмент, а не основа на
гражданското общество. Чисто и просто защото легитимира държавните институции и
политическата класа. И прокламира права без никакви гаранции за тяхната защита.
И тази бомба все повече и все по-бързо тиктака.
Александър Александров
В-к "Сега"
Няма коментари:
Публикуване на коментар