сряда, 17 април 2013 г.

Делът на хората с увреждания в България е 10% от населението


2-3% от тях са деца, други 2% са поставените под пълно или частично запрещение и са лишени от право на глас. Остават 5% гласуващи, които обаче не могат да упражнят това си право, тъй като държавата не им осигурява условия. Училищата, където се намират изборните
секции, по принцип са недостъпни за хора в неравностойно положение.А и за да
се стигне дотам, трябва да има транспорт и личен асистент, каквито не са осигурени.
ЦИК предложи т.нар. подвижна урна, за която се създава отделна секция. На практика това са десетина души -представители на секционна комисия, наблюдатели, застъпници и др., които посещават по домовете всички, заявили желание да гласуват.Не е ясно обаче как ще се гарантира тайната на вота. Представете си малките помещения, в които живеят най-често хората с увреждания.Проблем е и начинът, по който се заявява това гласуване. То става със саморъчно подписано заявление до общината и решение на ТЕЛК. Правим опит да разберем колко са заявленията в цялата страна и как са пуснати, защото може да има манипулации. Да не говорим, че информацията за подвижните урни е недостатъчна и много закъсня.Ето защо повечето хора предпочитат да гласуват в секциите. Защо обаче кметовете не осигуряват транспорт и придружител, както изисква законът?

Капка Панайотова, Център за независим живот, член на гражданска коалиция „За честни избори"

Няма коментари:

Публикуване на коментар