четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Д-р Христо Хинков:психиатър, началник-отдел "Психично здраве" към Националния център за обществено здраве и анализи: Хората се палят, за да бъде видян от всички протестът им



„Верижните" самоубийства може да продължат, задействан е ефектът на спусъка. А на улицата има масова дифузна тревожност



- Д-р Хинков, защо българи се палят през няколко дни?
- Няма еднозначно тълкуване на такава драстична постъпка. От десетилетия липсваха подобни случаи, а сега в рамките на дни са вече три. Понякога самоубийството е съчетано с психическо разстройство или човекът е доведен от някакви обстоятелства до гранично състояние. Хора с неустойчиви характери, подложени на непосилен за тях натиск, не виждат перспектива. Не издържат и рухват.Когато случаите станат няколко, се говори за ефекта на подражание,за социална верижност на явлението. В психиатрията се нарича синдром на Вертер - поредица от самоубийства. Влиза в академичните лекции след издаването на книгата на Гьоте " Страданията на младия Вертер", в която главният герой - отритнат от най-близките му хора и изхвърлен от университета, се самоубива. След излизането на романа се надига вълна от подобни опити сред млади хора с аналогични проблеми.Но фактор за нови само-запалени сега може да е и преекспонирането на случаите. Разбира се, това е голяма лична и социална драма, тя разтърсва всеки нормален човек, но педантичното описване на самото самоубийство помита естествения инстинкт за живот и човек си казва "и аз съм в същото положение, в същата безизходица, и аз ще се запаля".
- Това е ужасяващ, болезнен начин да си отидеш от живота, Защо избират точно огъня? Какво ни казват със запалването си хората?
- Дълбоко в културата ни съществува такава метафора -да изгориш в името на кауза
В някои случаи това се възприема буквално. Въпреки че у нас няма директно политическо послание като изгарянето на Ян Палах, на будистките монаси, на тунизийците, изгорели по време на Жасминовата революция. Тук по-скоро сме свидетели на лични трагедии, макар и с елементи на политическа демонстрация, какъвто изглежда случаят на самозапалилия се мъж във Варна. Тези постъпки имат и елемент на демонстративност, отговор са на непреодолима нужда да съобщят, че са стигнали до края на отчаянието си.И при това не просто да го "кажат", а да го "изкрещят" с надмогване на страха от смъртта, огънят е последен "вик",
който ще бъде видян от всички,   отчаяна   демонстрация, екстремна форма на публично самоубийство. Не някъде тихо в мазето, а на улицата, пред очите на всички.
- Какво може да доведе човека до това състояние?
- Амалгама от неблагополучия, безперспективност, потиснатост, невъзможност да се запази балансът в преценките за реалната ситуация и как да-се справи човек с нея.
- Възможно ли е още хора да влязат във верижната реакция на самозапалванията?
- Такива явления имат собствена динамика, трудно е да се каже дали пикът е минал. Надявам се да е така. Надявам се е точната дума, защото ще мога да употребя друга дума- очаквам, пикът да е преминал, след като политиците покажат намерение да освободят напрежението.Отношенията между улицата и политическата класа се нуждаят от нещо като психотерапевтичен сеанс.
- В смисъл?
- На колективно ниво се наблюдава една интензивна, свободно плаваща, както я наричаме в психиатрията, дифузна тревожност у хората. При такава ситуация трябва да се говори разумно, да се формулират ясни рационални искания, проблемите да бъдат опредметени, онагледени, но през анализ, неповлиян от политически пристрастия. Да си дадем сметка това ли е дъното, наистина ли сме достигнали нивото на катастрофичност, при което горим конституцията, горим държавата и почваме отначало. И в този диалог с хората активната страна трябва да са политиците.
- Като екип или като харизматични личности?
- Харизматичната личност е като нож с две остриета, не само сега, а по принцип. Полезното за обществото управление е екипното - дори в първобитните общества не всичко е в ръцете на шамана, има си съвет на старейшините. И екипът е този механизъм, който държавата има за справяне с кризи. Има и друго. С цялото ми уважение към излезлите да протестират предлагам да се попитат - за кого гласувахте преди4 години, а преди 8, а преди 12? Това люшкане като общество ту в една, ту в друга посока издава гражданска незрелост.
Разбира се, на хората им е дошло до гуша, затова са на улицата, но едва ли искат държавата да се срути. Затова е важно да се определи проблемът, да се назове и да се стигне до обществен договор за решаването му, преди да добие размер на бедствие.
- Протестите ли оприличавате на бедствие?
- О, не.
Управляващите имаха нужда от този шамар.Гневът на протестиращите е заради наложената им роля на безмълвни наблюдатели на властта, която са избрали, но която бързо ги е забравила. Заради арогантността на управлението на фона на увеличаващи се цени и замразени заплати. Трябва да се намери възможният печеливш изход на национално ниво, въпреки че
българските политици само в редки случаи са били на висотата
на историческите изисквания към тях. Енергията ще се уталожи, ако се поя-ват гаранции, че политиката не се превръща в бизнес.
- Как по-конкретно?
- С бързи действия за запазване на държавата. От една страна, да се конкретизират исканията на протестиращите, а от друга, да се поемат изпълними ангажименти. При предишната голяма вълна на недоволство имаше ясно формулирани искания, сега нещата са размити и разнопосочни. Историята ще отговори дали случващото се в момента е политически инженеринг
Важно е да си дадем сметка, че не сме в толкова безнадеждна ситуация - има президент с висок рейтинг и представителство, има и здравомислещи хора, които могат да концентрират енергията на разума.
- За влизане на протестиращите във властта ли говорите?
- В историята е имало примери в ситуации след революции лидери на недоволството са получавали реална власт,но обикновено са осъзнавали, че за това освен чисти намерения са нужни и експертни познания. Няма нужда от някакви нови совнаркоми (съвети на народните комисари, бел. авт.). Важно е да има обществен коректив на управлението. И механизъм гласът му да се чува, а не да е високомерно подминаван при вземането на решенията. Управлението изисква години наред подготовка, специализиция, за да не се окаже напразен възторгът на улицата от прякото влизане във властта.
- Българинът е много търпелив, какво преля чашата?
- Арогантността на управлението, "бащинското" отношение към народа като към дете, което само трябва да се подчинява и да търпи. Но има и хипотеза за геополитическа игра, за която хората от протестите не си дават сметка- схема, която започва още със създаването на НДСВ и разбиването на двуполюсния модел, катастрофичните последици на което виждаме днес. И всичко това на фона на присъстващото още от времето на Алеко Константинов усещане, че Бай Ганьо и байганьовщината присъстват устойчиво в управлението.


Любомира Николаева
В.”24 часа”
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар