вторник, 19 февруари 2013 г.

Краят на „Мистър Постна пица"



Честито, българи! Това е един съвсем естествен поздрав след новината, че Симеон Дянков най-после е уволнен от постовете на вицепремиер и финансов министър. Честито, защото от българската политика си тръгва едно доказано недоразумение, а от българската икономика - един „управленец", чиито грешки ще изплащаме още дълги години наред. Честито, и защото оставката на Дянков е най-ясното самопризнание за провала на управляващите и лично на Бойко Борисов. Нееднократно премиерът е казвал, че Дянков е стълб на правителството, нееднократно той е повтарял икономическите му мантри за затягане на коланите, които финансовият министър съчиняваше. Много пъти Борисов е подкрепял по най-ясен и категоричен начин своето вице, с което ясно засвидетелства, че отговорността на Дянков е и негова лична отговорност.Оставката на Симеон Дянков неминуемо може да се оприличи с рязане на гангрена. Такава операция винаги носи риска от повторно появяване на симптомите, от ново възпаление, след което отговорът е един-единствен
-  ампутация. Болезнена и безкомпромисна.
Ще видим дали гангрената по тялото на властта ще бъде спряна с отстраняването на Дянков, или обратното
-  тя ще покаже своите белези още тези дни. Много по-вероятно е второто, защото
България вече се събуди
а българите са по улиците. Те няма да бъдат успокоени от махането на само един от виновниците за днешното им състояние. Просто гангрената бе забелязана и отрязана твърде късно. Заразата на корупцията, некомпетентността, авантюризма и наглостта е обхванала цялото тяло на властта и това за хората вече не е тайна.
Икономическата политика на Симеон Дянков може да се опише съвсем лаконично: доходите - във фризера, социалната политика -на бунището, а колани-
те - затегнати до посиняване. Симеон Дянков като финансов министър действаше на принципа и с компетенциите на един касиер-счетоводител, който е длъжен накрая на съответния период да покаже двете колонки „Приходи" и„Разходи"с равен резултат. Но ролята на касиера не е тази на финансиста, на стратега на една национална икономика. Това, с което се занимава един истински мислещ стратег и министър е това как да стимулира икономиката да работи, а не да жонглира с числа и прословутото „Пари няма, действайте".Подходът на Дянков бе прост - накрая на месеца или годината, статистиката да изглежда добре. И наистина, тя изглеждаше дори по-добре от тази на доста развити страни. Но добре на книга, добре в смисъла на спестяване на пари, на финансова дисциплина. Но разбираната по дянковски финансова дисциплина прилича на поговорката „Тъкмо научих магарето да не яде, и то взе, че умря". Дянков направи всички възможни опити да направи така, че да научи българския народ да не яде, да не купува дрехи, обувки, лекарства, да не тегли кредити, да се страхува от днешния и утрешен ден. И това бе цената на това числата в края на годината да изглеждат добре. Добре, но само на книга.Отделна глава от цяла дисертация може да се напише за пагубната антибългарска роля на Дянков при намесата му в редица други сфери на управлението.Той се опита да умъртви българската наука и култура, да използва против всякакъв закон и морал средства от здравните ни вноски за други цели, да унижава и обижда безогледно всякакви политически опоненти или недоволстващи от неговата политика. Казват, че в Грузия екип на Световната банка, начело с Дянков, буквално е закрил тамошната Академия на науките. Счетоводителският нагон да се пести от разходи, които според министъра са ненужни, го доведе до това да остави българската наука на командно дишане.Не е тайна, че докато Дянков зверски режеше всякакви други жизненоважни за страната и народа разходи, раздаваше щедро пари за фараонски строежи на правителството, свързани с любимото занимание на властта - да реже ленти. Тепърва ще лъсва истината как пари от бюджета и от опоскания вече фискален резерв са отивали за правителствен ПР, подчинен на принципа „Петилетката - за две години", с главен герой Бойко Борисов, който открива обекти и чака всеобщо възхищение и благодарност. Но явно тепърва ще се разбира и с цената на какви новонатрупани дългове се е случвала финансовата политика на Симеон Дянков.
Като политик бившият вече вицепремиер бе още по-голямо недоразумение. Той не просто нямаше необходимия човешки опит за заемане на толкова висок и отговорен пост, но и не притежаваше националния опит на българин, доколкото точно 20 години бе прекарал далеч от родината, далеч от проблемите на своите сънародници. Затова той отначало до край се държеше не като български политик, а като колониален чиновник. Няма и съмнение, че Симеон Дянков се демаскира като  един най-банален социопат, за когото пенсионери, болни, хора с увреждания, учени, студенти, майки бяха и са досадна тежест, която пречи на най-важната му задача  - да пести пари.Симеон Дянков опитваше по нелеп и нагъл начин да копира патрона си Бойко Борисов в обидите към политически опоненти. През 2010 година той предизвика най-тежка институционална криза, позволявайки си да отправи нелепи намеци към държавния глава на страната, а после - направо излъга, че е била записана стенограма от разговора им без негово знание. Не просто стенографът е присъствал на около метър разстояние от Дянков, а тогава лъсна най-жестоката за него истина - че медийният бабаит е просто жалък смешник и мънкащ пъпчив младеж, когато камерите ги няма.На Дянков ще принадлежи и наглият двоен стандарт, който прилага - пенсиите ще се качат с минимален процент от 1 април {съвсем знакова дата за подобен тип стъпка), докато заплатите и бонусите в министерствата се леят всеки месец като златоносна река в подходящите чиновнически джобове.Не на последно място, тепърва ще се изяснява ролята на вече бившия вицепремиер в отстояване на интересите на чужди държави. Той не е крил, че Съединените щати са негова втора родина. Няма лошо, живеем в глобален свят, в който мобилността е неотменимо право на човека. Но въпросът е не какъв е твоят втори паспорт, а чии интереси пазиш и отстояваш, защото тепърва ще разбираме какво свърши (или по-скоро - не свърши) министър Дянков в стратегически за страната ни проекти.Мистър „Постна Пица" най-вероятно ще си замине съвсем скоро в САЩ и
за българите ще остане неприятен спомен
Сигурно и цялото правителство, чиято част бе Дянков, скоро (най-късно през лятото) ще е също спомен.Въпросът е, освен спомена, ние, българите, да извлечем своите поуки и в бъдеще да избираме много по-разумно и трезво хората, на които ще поверим не просто титли и длъжности, но и съдбата на изстрадалата ни родина. И дано в бъдеще този избор е по-разумен, за да излезем най-сетне от 23-годишната спирала, в която от мандат на мандат управляващите ни стават все по-противни и по-ненавиждани. Ние, българите, просто нямаме право да направим още един погрешен избор!
Теофан Германов

Дянковизми:


• Този бюджет ще е като малка постна пица.
  По време на криза науката не е нещо основно, в БАН не правят наука, а там работят феодални старци. По света наука се развива в университетите, а не в центрове като БАН. Идеята за БАН е от сталинско време.
  Сергей Станишев прилича на съсел. Аз съм като Брад Пит, само че нося очила.
• Аз съм един от най-добрите икономисти в света!
  Януари ще бъде нашият месец на „предпазлив оптимизъм", а през пролетта на 2010 г. вече ще видим положителните сигнали за българската икономика - 3 септември 2009 г.
  Българската икономика започва да излиза от кризата и за това има явни сигнали от всички сектори -Габрово, 14 юни 2010 година.
  Успяхме да излезем от кризата, без да вземаме външни заеми, без да вдигаме данъци и без да влизаме в големи дефицити, което обяснява защо бе покачен кредитният ни рейтинг - 23 юли 2011 г.
  Пенсиите ще бъдат вдигнати поне със 7,3 % от 1 януари 2013 г.-  Варна, август 2012 г.
  Пари за коледни пенсии няма заради забавени плащания по линия на европейските структурни фондове - по-късно това бе опровергано като лъжа от Европейската комисия.

В."Земя"

Няма коментари:

Публикуване на коментар