петък, 11 януари 2013 г.

Последният ден на здравното осигуряване в България



Д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването при Иван Костов, създател на НЗОК и здравното осигуряване в България

От новата 2013 г. данъците и осигуровките вече се плащат по една сметка, без кодове за вид плащане, без изрично уточняване на вида на плащането, основание за плащане и т.н. Плащанията ще се разпределят автоматично в зависимост от датата на плащане на задълженията, отразени в индивидуалната данъчно-осигурителна сметка на всеки клиент - физическо или юридическо лице. Някой може да си помисли, че това е механизъм за намаляване на бюрокрацията, улеснение за фирми и самоосигуряващи се лица, но е така само на пръв поглед. Много стъпки във времето бяха направени, за да се унищожи здравното осигуряване в България, но днес сме свидетели на последната, и то вече ще фигурира в публичното пространство само номинално, без да изпълнява функциите си, такива, каквито те са по дефиниция. А каква е тази дефиниция?
На първо място, здравното осигуряване е взаимоспомагателно, между съзнателно живеещи граждани, които са наясно, че не винаги ще бъдат здрави, и желаят да си помогнат за времената, когато ще им се наложи да плащат скъпо за здраве. Желаят също така да помогнат на възрастните си родители, както и на децата си, защото те нямат доходи - това е цивилизованото общество, то не оставя ближния да се гърчи болен на улицата, защото животът е по-ценен от всяка ценност и се нуждае от защита и милосърдие. Това е и втората здравноосигурителна характеристика - солидарността между хората, но тя не може да бъде 100%, защото тогава се превръща в злоупотреба. Тази солидарност обикновено има някакъв мащаб и в България той е определен на 8%, колкото е задължителната здравна вноска. Третата характеристика е отговорността - не може да отказваш да плащаш тези 8%, а да искаш да ползваш услугите. Авантаджийството не се приема, а доколкото има социално слаби или бедни - грижа за тях поемат социалните мрежи или държавата по регламент. Четвъртата характеристика, огледална на отговорността, е свободата - свободата сам да определиш мащаба на солидарността, която си готов да плащаш, сам да избереш здравноосигурителния фонд, на който да платиш, и сам да избереш лекаря или лечебното заведение, на които ще повериш здравето си. Петата и ще спра дотук, защото са много, но тези пет са най-важните, е самоуправлението на здравноосигурителната институция, защото тя трябва да е подчинена на решенията на осигурените, а не на политиците - на тях им стигат контролът и регулациите.
Какво направиха от 2001 г. насам управляващите:
1. Одържавиха НЗОК и я подчиниха политически - сега управлението на здравното осигуряване е партийно-политическо и гледа към началниците във властта, които го назначават, а не към осигурените - тези, които дават парите и са истинския работодател;
2. Унищожиха със закон доброволното здравно осигуряване, което във времето щеше да се превърне в конкуренция на НЗОК и да осигури свободата на избора на здравноосигурителен фонд;
3. През последните 3 години експроприираха над 2 млрд.лв. от резерва на касата, с което нарушиха принципа парите за здраве да отиват само за здраве и така демотивираха хората и фирмите да бъдат коректни платци, щом като парите им не се използват по предназначение;
4. Лимитираха свободния избор на пациента поради липса на пари;
5. Въведоха фиксирано бюджетиране към лечебните заведения, с което унищожиха конкуренцията между тях в битката за доверието на пациента и така започнаха измамите с химикалката;
6. Прехвърлиха от МЗ на НЗОК множество услуги, които държавата дължи на неосигурените, и ОТ ДВА ДНИ:
7. Вноските на осигурените ще започнат да се преразпределят за покриване на други данъчни плащания.
На това не се казва отказ от здравно осигуряване, това вече е отказ от организирано здравеопазване, последиците от което ще бъдат такива, каквито са последиците и за държавата ни, когато гражданите й се отказват от гражданско поведение, което единствено може да гарантира демокрацията.
Всъщност всичко, описано дотук, представлява отказ от здрав разум.

В."Дума"

Няма коментари:

Публикуване на коментар