понеделник, 17 декември 2012 г.

Да позеленееш от кеф



Изненадващо за близо двата милиона души, които живеят и работят в София, през седмицата се оказа, че столицата е най-зеленият град у нас. Да беше 1 април, щях да се разсмея при подобна новина. Вместо това ми стана обидно. Няма по-голяма подигравка от тази - само седмица след като градът ни се нареди на последно място по качество на живот сред столиците в Евросъюза, някой да се опитва да ни внуши, че е най-зеленият в България. Тоест няма пушеци, няма мърсотия и боклуци. Зелените пространства просто са „погълнали" цялата видима мизерия. С мерака си да понатрупат някоя и друга точка пред избирателите управниците направо ни взеха за мезе. „Едва ли София някога е била толкова красива, чиста и озеленена", размечта се президентът Росен Плевнелиев при връчването на наградата на кмета Йорданка Фандъкова. Била е г-н Плевнелиев, била е! И то много повече, отколкото може да си представите. Преди близо 75 години (април 1938 г.) е утвърден общият градоустройствен план на столицата, изработен от известния европейски специалист проф. арх. Адолф Мусман. Основната идея в него е била София да се превърне в градински град с нискоетажно жилищно строителство и богато озеленен извън централната зона. И въпреки че по редица причини планът '„Мусман" не успява да се реализира напълно, като последствие от него остава блестящо развитата мрежа от паркове и зелени площи. Борисовата градина, Западният, Южният и Дървенишкият паркове, обединени от по-малките свободни пространства, са образували своеобразен „зелен ринг", който е осигурявал връзката на града с Витоша. През последните две десетилетия обаче столичните градини спряха да изпълняват тази своя функция заради безразборното строителство и липсата на поддръжка. Всъщност колко зелен може да бъде един град, в който азотният диоксид във въздуха от години е далеч над нормите, а запрашеността е като в някои от рудодобивните комбинати на Германия? На този въпрос властимащите, изглежда, нямат отговор, пък и не го търсят. По-атрактивно е да си раздадат някакви измислени награди. За разлика от нашенските началници обаче, още през 2009-а в Брюксел се загрижиха за живота и здравето на българите и, както си му е редът, заплашиха страната ни с наказателна процедура и глоба от 50 хил. евро на ден. Но вместо да се стреснат и да предприемат някакви мерки за решаването на проблема, типично по байганьовски, управниците ни започнаха да се вайкат и да искат отсрочки от Европейската комисия. Защото колко зелен може да е град, по чиито улици има повече боклуци, отколкото в кофите?
Град, който единствен от европейските столици продължава да трупа хиляди тонове отпадъци в покрайнините сил Колко зелена може да е София, след като всеки трети неин гражданин няма канализация до дома си, а от-падните води се заустват в септични ями като през Средновековието? По тези въпроси също висим на косъм от европейските санкции, но пък нищо не пречи раздаването на награди да разшири обсега си и в тази посока. Президентът Плевнелиев по всичко личи е оптимист: столицата, видите ли, била една малка Швейцария в региона. Такъв символ по-скоро е затвореният комплекс в полите на Витоша, в който държавният глава живее със семейството си. Но обобщението в случая е твърде неуместно. Защото за столичани София си остава и тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна...

Ивайло Станчев
В."Банкер"

Няма коментари:

Публикуване на коментар