Донорството трябва да е национален приоритет

Броят на хората, които се нуждаят от органна, тъканна или клетъчна трансплантация, се увеличава всяка година. Близо 20% от чакащите за трансплантация на черен дроб или бъбрек, умират всяка година поради липсата на донори, съобщи проф. Никола Владов, национален консултант по трансплантология, по повод Световният ден на донорството и трансплантациите-16 октомври. 

Чакащите за черен дроб са 42, петима за бял и за бъбрек - 902-ма българи. От началото на годината досега са направени само 12 трансплантации.

Всяка година нови 20-40 души попадат в списъка на чакащите ново сърце, а 10-12 умират. В България има добри лекари, които да правят трансплантации, но държавата не изпълнява ангажиментите си към тази дейност, смятат специалистите.

В листата на чакащите за ново сърце в момента има 43-ма записани. От началото на годината донорите са само двама, а за миналата – три, допълни проф. Генчо Начев, директор на столичната университетска болница „Св. Екатерина". В листата няма деца, но в последните месеци, отново заради липсата на донори, са починали две – на 8 и 13-години.

До нуждата от присаждането на сърце се стига най-вече при увреждане на сърдечния мускул т. е. при диагноза-кардиомиопатия. Единственият шанс за някои от чакащите трансплантация на сърце е да им бъде присадено изкуствено, докато се намери подходящ донор, но то струва 160 000 лева, а НЗОК плаща едва 50 000 лева.

„Това на практика означава, че не го поема, защото кой в България може да извади 110 000 лв. Тези, които имат такива пари, умират от куршум, а не от сърдечна недостатъчност", коментира проф. Начев. Между 5 и 10 са пациентите, които годишно се нуждаят от изкуствено сърце, което удължава живота с около 7 години. Проф. Начев изрази надежда, че от 1 януари догодина НЗОК ще плаща изцяло лечението на такива пациенти.

Специалистите заявиха, че искат среща със здравния министьр Десислава Атанасова, за да й предложат промени в Закона за трансплантациите, за да се улесни присаждането на органи. Очакванията са, че тогава броят на донорите и съответно на органите, които стават за трансплантация, ще се повиши рязко и чувствително. Идеята им е, както в Испания, на близките да се дават до 6 часа, в които те да съобщят дали са съгласни да дарят органите на изпадналия в мозъчна смърт техен роднина, или не. В момента у нас няма ограничение за времето на получаване на отговора, а с всеки изминал час годността за присаждане на сърцето, бъбрека или черния дроб намалява. Те се обединиха около тезата, че до забавяне на донорството у нас се стигнало поради липсата на достатъчно информация за проблема, както и на работата на Изпълнителната агенция по трансплантация.

„Донорството трябва да бъде подкрепяно от държавата, то трябва да е национален приоритет. Не е случайно, че последната европейска директива в областта на здравеопазването е насочена към подобряване на качеството на трансплантациите и поощряване на донорството”, поясни доц. Владов. По думите му страната ни има потенциала да се превърне в дестинация за трансплантация на органи.

---------

Над 56 000 европейци се нуждаят от трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Всеки ден в ЕС умират 12 души поради липсата на донори.

В развитите страни, където донорството е добре развито, като Норвегия, Германия и др. за трансплантация се чака средно от 4 до 6 месеца. Но донорите не стигат никъде по света. Навсякъде има недостиг и затова се работи върху създаването на изкуствени тъкани, на генно инженерство, за да се избегне зависимостта от донори.

Най-честите причини за необходимостта от органна трансплантация се оказват нездравословният начин на живот и замърсяването на околната среда. В България хронологията на трансплантацията започва от 1969 година, когато е извършена първата бъбречна трансплантация. През 1986-а е направена първата сърдечна трансплантация. 

---------

Проф. Генчо Начев:

Съвместни екипи от световни учени, биоинженери и лекари са създали биологични сърца от стволови клетки. В момента те са присадени на мишки и резултатите са доста обнадеждаващи. Предполагам, че до 5-10 г. ще сме готови да заменим трансплантациите с биосърца от стволови клетки, включително и у нас. Така ще се увеличи преживяемостта на болните. Няма да се налага да пият постоянно хапчетата за потискане на имунната система, за да не отхвърлят органа. Сега 80% от трансплантираните доживяват до петата година, а 51% - до десетата.