Жарък, августовски преди обед.Стъклената автобусна спирка бе като врящ аквариум, но без вода. И птиците явно се бяха изпокрили нейде и те под дълбока сянка, защото чуруликането им хич го нямаше-не се чуваше ама изобщо.Малко кученце се протягаше под палещите лъчи и явно само то се чувстваше добре. Тя приседна на пейката и лакомо захапа топлата мекица. Помисли си, че удоволствието да е безпарична до заплата си струва, тъй като сладостта, която усети да се разлива из цялото и тяло бе неописуема. Унесена в собствените си мисли някак през мъгла чу тия глас-"извинете, колко струва една мекица сега?". Машинално отговори-30 ст.. После леко се обърна и видя възрастният човек до себе си.В нещо до болка неистово той и заприлича на нейния починал баща. Беше с бяла чиста шапка, със стари, но също чисти дрехи и нокти, както на ръцете, така и на краката. Кротко стискаше чанта, кърпена на ръка с големи бодове явно от самия него. Той извади портмонето си, порови дълго в него и въздъхна -"е, само жълти стотинки са ми останали вече"...На нея просто залъкът и приседна. Стана уж да види идвали автобусът и бързо му каза "не се обиждайте, но ми стана тежко, защото не бива да ям мазно, забранено ми е. Вземете двете мекици, не са пипани с ръка, моля ви". Той с достойнство отказа на няколко пъти, но тя просто остави пликът до него на пейката и се отдръпна, за да не се чувстват притеснително и двамата.
В автобуса го видя как се качва от по предната врата. Беше усмихнат, стиснал пликът с мекиците до гърдите си сякаш носеше голяма скъпоценност. Очите и заплакаха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар