Живее се бедно, защото се управлява лошо

Политиката в България е източник на високи доходи и път към обогатяването на богатите

Не стихва скандалът с бонусите. Този получил толкова за една година, онзи - още повече. Тече информацията по вестниците като доноси. Някои от получилите бонуси се свиват и крият лицето си от срам. Други нагло защита­ват правото си да получават фантастични за българската дейст­вителност суми. Министър предедателят даде ултиматум до миналия петък всички да върнат бонусите, но върнаха ли ги? Мълчание. А е нормално не само да ги върнат, но и да се простят с постовете си.

Въпросът опира до доходите в България, както и до българския манталитет. Да има ли бонуси или да няма? Да няма бонуси, казват мнозина, стига са лапали. Нали за това са заплатите - за да работят. Взелите бонуси се защи­тават: „Моят труд има цена".

Въпросът опира до доходите.

И все пак може ли при замразени вече трета година заплати и пенсии да се получават бонуси, равни на годишния доход на средностатистическия българин? Че и по-големи, няколко пъти по-големи. Сега се носи друга още по-скандална новина. След като д-р Нели Нешева напусна поста директор на НЗОК, не могат да й намерят заместничка. „Никой не иска да е шеф на касата". Това е заглавието на една статия във вестниците. Тя ръководела профе­сионално, отговаряла за няколко стотици милиона левове и се справила много добре с работата си, никога здравната каса не е била стопанисвана толкова добре. Е, като е така, защо я махнахте бе, господа от. правителството? Защото вземала бонуси.

Пак ще повторя, въпросът не е във високите заплати и бонуси, а в ниските заплати и ниските пенсии. Все повече българи с всеки изминал ден поради инфлацията и замразените доходи живеят все по-зле. Хората полу­чават толкова малко, че не могат да се изхранят, децата им гладу­ват, дори лекарства не могат да си купят. Управляващите демагог­ски печелят популярност, като се обявяват против високите доходи, за да се харесат на бедните слое­ве, но нищо не правят, за да повдигнат ниското жизнено рав­нище в страната. Бедността, това е основната беда на страната. Вече ще стане четвърт век, откак­то настъпиха промените в Бълга­рия, и пет години, откакто тя е член на Европейския съюз, но още не може да се каже, че у нас се живее по-богато, че масата от хората живеят по-добре.

Да започнем от върховете. Колко получава българският президент и колко министър-председателят? Аз не знам колко, но самият Бойко Борисов заяви,

че ще вдигне заплатите на Ми­нистерския съвет, не можел пре­миерът да работи за 1500 евро на месец. И правилно. Може ли българският президент да получа­ва по-малко от шофьора на пос­ланика, който е дошъл да му връчи акредитивните си писма? Може ли българският министър-председател да получава по-малко от секретарката на своя колега, която му отваря вратата, за да влезе в кабинета му, когато е на официално посещение при него в чужбина? Може ли българският президент и българският министър-председател, кметът на голе­мия град и областният управител да получават заплата, равна на една трета от заплатата на един американски сержант или лейте­нант от най-близката американска база? Значи нас ни управляват хора, които имат една трета от акъла на американските сержан­ти? Така ли да мислим? И май че това си личи. Живее се зле и бедно, защото се управлява лошо.

Ниските заплати и безработи­цата са причина младите хора и специалистите да бягат от Бълга­рия. С хиляди всяка година. Вече се чувства липсата на лекари и медицински сестри, особено на някои специалности. Има глад за кадри, за способни и опитни млади хора в много професии. Ниските заплати, наред с ниските морални качества са питателна храна за корупцията. Чиновници­те вземат подкуп, за да улеснят решаването на проблеми на някои търговци, предприемачи или производители, да прикрият или отложат техни плащания към държавата. Митничари пробутват безмитно вносни стоки, полицаи и съдии си закриват очите при явни нарушения на закона. И всичко това - за пари. Ниските заплати са причина за безредието. „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим". От десе­тилетия тази приказка се чува в кафенета, ресторанти и служебни бюра.

Рязкото съкращаване на броя на чиновниците, подобряването

на професионалните качества на служещите, повишаване на изиск­ванията за езикова и компютърна грамотност са предпоставка за по-високо заплащане и за по-ефикасен труд. Заради ниските заплати в обществения сектор не кандидатстват квалифицирани лица. С трици маймуни не се ловят. Откъде пари ли? Ами парите носят пари. Трябва да се смени данъчната система, по целия свят е така - който печели повече, плаща по-висок процент данъци. В България все още най-голяма сума спрямо доходите си като данък плащат най-ниско платените. Колкото по-малко печелиш, толкова повече плащаш и обратното - колкото си по-богат, толкова по-добре, по-малко даваш. Трябва да се промени политиката на доходите в България, ако не може веднага отдолу нагоре, нека се започне отгоре надолу. Но да се започне. Но най-ниските пен­сии и заплати, парите за детски, заплатите на лекари, особено на тези от „Бърза помощ", и на учителите трябва да се повишат бързо и значително.

По-високите доходи на населе­нието водят до съживяване на производството и търговията, до по-високи постъпления в хазната, по-високи доходи от мита, такси, данъци. По-високите доходи са условие за по-ефикасна админист­рация. Икономиите не са доста­тъчни за съживяване на икономи­ката на страната, те са нужни, но не са единствено възможната и необходима политика на държа­вата.

И трябва да се прекрати прак­тиката всяка партия, като дойде на власт, да урежда своите хора, приятели и роднини на топли служебни места. Все по-често политиката започва да става из­точник на доходи, път към богатс­твото. Все по-често българинът, за да си купи апартамент и вила, трябва да стане големец в някаква партия и след избори да дойде на власт. Това се отнася до всички партии. Нима не се помни теле­фонният разговор на Бойко Бори­сов с Ваньо Танов да уреди в митницата момчето, с което министър-председателят си ритал топка? Нима не стана ясно колко големци от ГЕРБ, след като стана­ха политически величия, си купи­ха първите, че вторите и петите и десетите имоти, апартаменти, вили у нас, че и в чужбина.

Страната е затънала вече трета година в тежки икономически затруднения. Причините са и външни, международни, но и вътрешни. Правителството не може повече да се извинява с полученото наследство, а опози­цията да се хвали колко по-добре е било преди, когато тя е управ­лявала. Тази е причината сега, двадесет години след промените, избирателите да се отвращават от политиката, да не гласуват, да казват - все едно и също е, всич­ки са маскари.

Ясно е, че в правителството има много некомпетентни хора, необразовани и без опит в своята професия, а много от тях и без елементарна подготовка. Това българските избиратели трябва да имат предвид, когато след една година навлезем в предизборна подготовка. Предстоят нови пар­ламентарни избори. И ако бълга­ринът е проумял кой е виновен за хала му, нека гласува за тези, които предлагат промяна.

Павел Писарев

В-к "Земя"