сряда, 29 февруари 2012 г.

Сивият сектор в здравеопазването е над 50% и е близък до нивата на нерегламентираната икономика в браншове като строителството и туризма


Сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75%, а според 12,9 % от работодателите те са дори над 75% и е близък до нивата на нерегламентираната икономика в браншове като строителството и туризма, алармираха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Данните от тяхно проучване сочат, че 64% от анкетираните са категорични, че не кризата, а цялостната държавна политика е сред най-важните фактори за наличието на сива практика. А 52% посочват противоречивите и необмислени промени в законодателството, както и съществуващите традиции за заобикаляне на законите.
Според изследването корупционни ядра има в самата медицинска практика - избор на лекар или екип, операции и следоперативни грижи, настаняване във ВИП стаи, доплащания от пациентите и техните близки за лекарства в болниците, консумативи или реактиви за лабораторни изследвани, издаване на документи с невярно съдържание, снабдяване с направления за лекари специалисти, дарения под различни форми.
Плащането на „пари в плик" се отчита като основна сива практика в бранша от 76% от анкетираните.
Болнични мениджъри смятат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50 % на сто. А според всеки четвърти или 36% от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10 на сто.
От АИКБ коментираха, че подобни нагласи сред работещите в здравеопазването са нормални, тъй като служителите в системата се опитват да я представят в по-благоприятни краски.
Сред основните проблеми на системата са „изтичането" на кадри. 64% от представителите на бизнеса посочват, че дефицита е както по отношение на минимално необходимия медицински персонал, така и по отношение на високоспециализирани кадри, в това число специалисти по здравен мениджмънт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар