Translate

събота, 14 януари 2012 г.

Кестените – лек за много болежки


С печените кестени да се стоплим през зимата

 
През хилядолетията за много народи кестенът е “дървото на мъдрост. Смята се, че до 5 век пр. н. е. е отглеждан само в Мала Азия и Гърция, откъдето се е разпространил по цялото Средиземноморие и Южна и Централна Европа. В Европа съществуват около 500 сорта питомни кестени. Кестените от векове са популярно и често използвано средство за лечение и разкрасяване в народната медицина. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното.
Пресните очистени кестенови плодове съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Те съдържат още ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).
Кестените са много хранителни, защото са богати на въглехидрати и витамини в голямо количество. Освен това съдържат два пъти повече нишесте от картофите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в Япония, Китай и Южна Европа.  
Кестените съдържат витамин В6 и фибри. В чаша сварени или изпечени кестени има 0.71 мг от този важен витамин. Високото съдържание на витамин C, почти колкото в лимона, само в един единствен малък кестен, както и витамините B2, B1, A, правят кестените незаменими, особено когато имунната ни система е отслабнала. Те съдържат още и куп минерали, чиято липса ни кара да се чувстваме уморени и отпаднали - калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо както и микроелементите мед, флуор, силиции. В тях се съдържа също така сериозно количество лецитин, който е важен за паметта, предпазва от сърдечносъдови болести, улеснява метаболизма и действа антистресово.
Ползи за човешкото здраве има както от дивия, така и от ядливия кестен.
Суровите ядливи плодове са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус и не могат да се консумират сурови, но сварени или опечени, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Освен за пюрета, пълнеж на птици, гарнитура към печено месо, торти и за плънка на бонбони, те се използват също така и за хляб при диетичното хранене.
Варените или печени ядливите кестени са особено подходящи са за всички, които спортуват активно. Те имат и антидиарично действие. Това се дължи на танина и пектина в тях. Консумацията на кестени е препоръчителна при болни от анемия, при бъбречни и стомашно- чревни заболявания. Кумаринът в кестените предпазват от склероза на съдовете. Активната съставка в кестена - аексин може да се пребори успешно и с излишните килограми. Корейски учени откриха че аексинът пречи на усвояването на мазнините от храната, задържайки отделянето на ензима който ги разгражда в стомаха.
Печените кестени се отразяват добре на нервната система, гонят умората и се борят с есенната депресия. Най-полезни са на пара, тъй като запазват в най-голяма степен здравословните си качества.
Дивите кестени, известни още като конски не се ядат, защото са отровни, действат противовъзпалително и обезболяващо. От тях се правят мехлеми, запарки, тинктура, които помагат при лечението на рани и изгаряния, при разширени вени, хемороиди и атеросклероза. Отварата от кестеновите листа, както и кората на дървото успокоява болките и лекува ревматизма. Сварената кора от дървото помага при храносмилателни смущения. Употребяват се и във вид на запарка при кашлица и хрема.
Кестеновото брашно, разбъркано с вода, е чудесен пластир при подагра и ревматизъм. Екстрактите от конски кестени помагат при разширени или възпалени вени, трудно зарастващи рани, нарушения в кръвообращението и тромбофлебит, но също и при навяхване, контузии и подкожни кръвоизливи. Кестените са фаворит при овладяването на болезнени менструални болки, а също така и при кървящи хемороиди.
-----
Рецепта при евматизъм и ставни болки - счукват се няколко диви кестена на едро заедно с корите. Поставят се в стъклена бутилка и се заливат със спирт. Съдът се оставя 1 седмица на слънце. 


-----
При покупка избирайте кестените по хубавата, лъщяща обвивка, но те трябва да са и подчертано твърдии да нямат разстояние между обвивката и вътрешността (да не се чува шум, когато ги разклащате). Преди да пристъпите към топлинната им обработка задължително трябва да цепнете обвивката им откъм плоската част, за да не се пръснат. Преди да ги опечете, в предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса, с помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените и ги подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, като от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно, докато обвивката им се поразтвори леко. Обелете ги и ги консумирайте, топли, но ако забележите черни петна по тях, не ги яжте, защото това е сигурен белег, че са развалени.
При варене кестените се заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Обелете ги още горещи. Сварените кестени се ядат като се режат на две.
------
Смята се, че узрелите кестенови плодове имат свойството да пречистват аурата, да успокояват психиката и да отнемат отрицателната енергия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар