вторник, 10 януари 2012 г.

Смъртта на ведомственото здравеопазване бе предизвестена, чакаше се само някои да спусне гилотината

Новата здравна концепция на правителството на Бойко Борисов предвижда обединение, на трупащите дългове на Военномедицинска академия, МВР болница и Транспортна болница ,в един конгломерат под ръководството на генерал проф. Стоян Тонев.
Наистина няма никаква логика транспортният министър Ивайло Московски да носи на плещите си и издръжката на здравно заведение, след като трябва приоритетно да разрешава „главоблъсканицата" БДЖ. Или пък военният министър Аню Ангелов да дава милиони за болници, вместо с тези пари да купува нови самолети или хеликоптери. Така че смъртта на ведомственото здравеопазване бе предизвестена, чакаше се само някои да спусне гилотината. Премиерът Борисов заедно със здравния министър д-р Стефан Константинов и споменатите ведомствени ръководители решиха да предприемат непопулярната, но крайно необходима мярка. Преди да натиснат „червеното копче" обаче, участниците в здравната реформа трябва да разрешат редица въпроси, за да не се окаже накрая, че преливането е било от пусто в празно.
На първо място е проблемът с лавинообразно нарастващите задължения на въпросните лечебници. Кой ще ги поеме и ще ги изплаща, как и дали отделните министерства ще участват в погасителния план? Към края на 2011 -а ВМА има натрупани дългове в размер на 69 млн. лв., след последния одит на Сметната палата стана ясно, че Транспортна болница през 2010-а е похарчила около 4.72 млн. лв. повече, отколкото е изкарала, а и дълговете на полицейската болница никак не са малки. Как тогава при схемата „3 в 1" бъдещата мегаструктура ще се окаже печеливша, след като всички участници в нея досега са губили? Особено ако бъдат лишени и от държавните си субсидии? В бюджета на Министерството на отбраната са отделени 70 млн. лв. за сектор „здравеопазване" за 2012-а, а в този на транспортното министерство - още 10 млн. лева. Тоест липсата на тези средства допълнително ще усложни ситуацията.
Реформата ще постави споменатите болници в „заварено положение" с всичките му негативи. Те не могат да участват в усвояването на отпуснатите по оперативната програма „Регионално развитие" общо 300 млн. лв., защото нито са държавни с принципал Министерството на здравеопазването, нито са общински. Според премиера Борисов чрез обединението ще бъдат спрени преразходът, корупцията и облагодетелстването на фирмите доставчици на скъпо оборудване и лекарства, но пък те едва ли ще намалят доставните си цени само защото ще работят с търговско дружество. По-вероятният сценарий предвижда бъдещо редуциране на това разходно перо, последвано от технологично изоставане на голямата болница в сравнение с конкурентите й.
По думите на генерал Тонев Военна болница може да изчисти дълговете си само ако драстично намали дейността си. „Колкото повече работим, толкова повече дългове трупаме. Пациенти над 60 години идват при нас с няколко заболявания и ни излизат скъпо", изтъква Тонев. Особено наболял е въпросът с някои специфични медицински дейности. Останалите държавни и общински лечебници са търговски дружества, които се финансират от сключените договори с Националната здравноосигурителна каса. Отделно от това част от дейностите им като трансплантации и спешна и психиатрична помощ се финансират от Министерството на здравеопазването.
Ведомствените болници от своя страна извършват същите медицински услуги, при това без да връщат пациенти (голяма част от тях неосигурени), но не могат да си
"осребрят" труда и разходите
с пари от здравното ведомство. И логично трупат дългове, които ресорните им министерства впоследствие трябва да покриват. Ако тези болници се деинституционализират, те няма как бъдат поети от Министерството на здравеопазването, тъй като бюджетът му, както каза и министър Константинов, вече е разпределен по конкретна методика. Така те ще останат „от два стола на земята" и една година ще работят на огромна загуба, ако не бъдат налети допълнителни бюджетни средства в здравеопазването.
Засега остава неясно как ще бъде структурирана бъдещата мегаболница и ще се отрази ли промяната върху щатния състав на отделните лечебни заведения? Сигналите са противоречиви, което е ясен знак, че липсва единна концепция за реформата. Според началника на ВМА ген. Тонев МВР и Транспортна болница ще запазят автономията си, ще имат собствени ръководства и бюджет, а лекарите и медицинските сестри ще запазят работата си. Друго обаче е виждането на здравния министър. Д-р Константинов смята, че Транспортна болница може да свие дейността си до няколко кабинета, защото е финансово неефективна. И това наистина е така, след като през 2010-а за заплати и бонуси на персонала са изплатени 2.73 млн. лв. при реализирани приходи от 505 300 лева. Въпросът е къде ще отидат работещите там 293 души, след като заведението под формата на стационар или звено за долекуване би поддържало не повече от 4-5 екипа? Във Военна болница трудно биха се намерили места за тях при наложителното „свиване" на дейности.
Сложен е и казусът с Медицинския институт на МВР. Годишно през стационара на болницата, който е с 300 легла, преминават около 9000 болни (90% са от разпоредените контингенти), а в Консултативно-диагностичния блок се извършват годишно средно около 170 000 амбулаторни прегледа. Там работят 277 ерудирани специалисти, сред които и старши научни сътрудници, а лекарите с по две или повече специалности са над петдесет. Общо болницата разполага с 800 души персонал -лекари, хабилитирани специалисти, други медицински кадри и администрация. Те извършват широка гама от дейности, сред които консултации, комплексни медицински прегледи, лабораторни, рентгенови, функционални, радиоизотопни и други изследвания, патологоанатомични и съдебномедицински експертизи, стоматологично лечение.
Тези данни за дейността навеждат на мисълта, че като капацитет и ресурс
МВР болницата може да се издържа
и сама, когато промени статута си. Но това би станало само ако се предприемат две конкретни мерки. Необходима е мащабна инвестиция за ремонт на клиниките и за закупуване на апаратура, която би се върнала неколкократно. Последните реновирани отделения са хирургията и урологията, операционните зали също са обновени, но според медици от лечебното заведение останалите клиники са в ужасно състояние, което пречи на нормалната работа и отблъсква външните пациенти. Другото задължително условие е да се регламентира финансово статутът на служителите от МВР, техните семейства и пенсионерите от системата, които ползват привилегии. Става дума за контингент от около 300 хиляди души, който би тежал като воденичен камък на едно търговско дружество. Ако болницата загуби ведомствения си статут, най-логичното нещо би било някой да започне да си плаща. Дали парите ще излизат от бюджета на вътрешното министерство под формата на договор за обслужване, или част от тях ще дават бъдещите пациенти, е въпрос на разчети. По-важното в случая е, че „безплатен обяд" повече не трябва да има, за да излязат точно сметките. Силните профсъюзи на МВР обаче едва ли ще позволят по-допечените им да извадят и лев от джоба си, затова и в този случай негативите вероятно ще бъдат поети от бъдещото централно ръководство.
Необходимо е статутът на лекарите с пагони също да бъде внимателно разгледан. При дебатите около болничното преструктуриране в Министерския съвет военният министър Аню Ангелов изтъкна, че неговото ведомство може да продължи да изплаща заплатите на медиците, а премиерът добави, че не вижда проблем те да продължат да се ползват от облагите на системата, като ще подлежат на разпореждане при военновременна ситуация. Само че въпросните ведомствени „привилегии" могат лесно да се превърнат в пречка за нормалните доходи на лекарите. Ако Военна болница стане търговско дружество, заплатите на персонала би следвало да се определят от финансовите резултати на отделните клиники. В частното здравеопазване лекари от някои области (например кардиологията или неврохирургията) получават в пъти повече от колегите си, защото дейностите им носят големите приходи за болниците. Но ако те си останат „военни", ще трябва да разчитат на ниските си трудови възнаграждения и евентуални бонуси, които няма да са особено големи при очертаващото се рязане на разходите. И част от тях логично ще потърсят подоходни работни места, което пък със сигурност ще доведе до кадрови дефицит в системата.
Калоян Атанасов
В-к "Банкер"


Няма коментари:

Публикуване на коментар