събота, 12 ноември 2011 г.

Обучение на пациенти със захарен диабетв клиника по ендокринология на УМБАЛ „Александровска”

През последните десетилетия на ХХ век се наблюдава експлозивно нарастване на честотата на това заболяване, предимно за сметка на диабет тип 2. През 2010 г. от диабет в света са засегнати 285 милиона хора, представляващи 6.6% от населението във възрастта 20-79 г. Oчаква сe цифрата през 2030 г. да нарасне до 438 милиона.
У нас към 2009 г. честотата на заболелите във възрастта 20-70 г. е 9%, а общият брой болни е 519 500 души. Около 90-95% от пациентите имат диабет тип 2, който по-рано е наричан „неинсулинозависим”, „възрастов” и т. н. По-малко са пациентите с диабет тип 1 - “инсулинозависим”, “младежки” и др..
Основният проблем при захарния диабет са неговите късни усложнения, които водят до инвалидизация и влошават прогнозата на пациента. Най-съществен фактор за предотвратяване на острите и хронични усложнения е добрия контрол на кръвната захар. Този контрол зависи от една страна от активността на лекуващия екип, и от мотивацията на пациента сам да си помогне от друга. Независимо от големия брой съвременни медикаменти, една от най-съществените предпоставки за успеха на лечението е пациентът да бъде обучен в това как активно да участва в лечението си, спазвайки диета, физическа активност и правилен прием на лекарства.
-------
14 ноември е обявен за Световния ден за борба с диабета в чест на рождението на д-р Фредерик Бантинг - един от създателите на инсулина, от 2006 г. с резолюция на ООН.  В седмицата преди този ден, в Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Александровска” по традиция се проведе безплатен курс за обучение на пациенти със захарен диабет.

Крие ли Дянков далавера на ГЕРБ с резерва?


Финансовият министър Симеон Дянков се вживя в ролята на парламент и Министерски съвет и отсече, че закрива Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към кабинета, защото била излишна структура. Той мина като луда крава през бостан през главите на 117-те депутати от собствената си управляваща партия, които заедно  с останалите свои колеги единствени в тази държава имат правото да решат дали България ще има държавен резерв и военновременни запаси или не.
Очевидно това не впечатлява много Дянков, защото съобщи новината си като нещо, за което той вече е взел решение и не подлежи на обсъждане. Той прояви пълно пренебрежение към българския парламент, от който може и да получи политически шамар. 


Но от Европейския съюз България може да получи санкция, която всички ние ще плащаме. Причината е, че най-скъпата част от резерва ни - горивата, поддържаме на основата на споразумение с ЕС. Нашата страна е задължена към 31 януари 2012 г. да притежава 90-дневни запаси от следните горива - автомобилни и авиационни бензин, газьол, реактивно и дизелово гориво, мазут и газ пропан-бутан. Такива обаче май няма, твърдят хора от системата. Държавата е платила за тях, но пазителите им - самият резерв и производителите, и вносителите, са ги разпродали. Къде са парите обаче, никой не знае.
Възниква въпросът: дали с решението си за закриване на Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Дянков не замита дирите на една от най-големите далавери на този кабинет? И дали, правейки това, той не се опитва да даде възможност на заинтересованите да унищожат документи, докато те пътуват от агенцията към министерства, в които финансист №1 обеща да изпрати отделните части от агенцията - на енергетиката, на отбраната и МВР?
Из страната броди слух - България не притежава посочения резерв, защото горивата са закупени, но след това разпродадени. А парите са прибрани в частни джобове. Къде обаче? Близко до ума е, че схемата може да бъде врътната от този, който пази запасите. Съгласно закона освен в своите си бази резервът възлага на производителите и вносителите да пазят платеното с пари от държавния бюджет гориво. В България производителят е само един - "Лукойл Нефтохим", а вносителите са около 350-380 фирми. Не е трудно да се провери.
За съжаление поради тайната, наложена над държавния резерв и военновременните запаси, дори и приблизително не може да се каже за какви количества става дума и каква е тяхната стойност. Според публикации в медиите държавата трябва да разполага с около 3000 тона дизелово гориво на ден. Целият задължителен 90-дневен запас е равен 270 000 тона. В момента литър дизелово гориво струва около 2,50 лв. Това означава, че за закупуването на цялото количество са необходими 675 млн. лв. Можем само да гадаем какви количества е резервът от другите видове горива - бензин, газьол, мазут, реактивно гориво, пропан-бутан. И най-вече какъв е размерът на общата сума, налята от държавата само в тази част от резерва. На половината, дори на четвъртината от посочената за дизеловото гориво да струват, пак става дума за 2-3 млрд. лв. Ако е вярно, че горивата са разпродадени и парите окрадени, то това означава, че с решението си вицепремиерът прикрива огромна далавера на собственото си правителство, сравнима само с разграбването на фискалния резерв, който от 8,3 млрд. лв. при приемането на властта падна на 4,6 млрд. лв. по данни от доклада към бюджета за 2012 г. на Дянков.
Всъщност какво представлява структурата, която пази запасите за черни дни? Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към кабинета е създадена със Закона за държавния резерв и военновременните запаси през 2005 г. В него се регулират купените и пазени от държавата химикали, хранителни стоки, черни и цветни метали, резервни части, дървен материал и хартия, лекарства, болнично и санитарно оборудване, апаратура и инструменти. Тук влизат и хиляди тонове пшеница, слънчоглед и царевица. Отделно от това със Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, приет през 2003 г., се изпълнява договорката с ЕС страната ни разполага с определени количества нефт и нефтопродукти. Освен всичко описано дотук, структурата притежава и още нещо апетитно - бази за съхраняване на резерва в София, Плевен, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив, Шумен и Централната техническа база в село Соколово. Отделно от това от някога държавната фирма "Зърно" ЕООД на резерва се прехвърлят складовете бази за зърнени храни в Генерал Тошево и селата Дончево, Образцов чифлик, Морава и Козаревец. А от "Зърнени храни" ЕАД - базите в градовете Разград, Криводол и в селата Алтимир и Крушето. Преди приватизацията на "Петрол" АД на резерва са прехвърлени базите в градовете Сливен и Първомай и в селата Антон и Поликраище. Малко са хората, които знаят какви сгради има там и колко хиляди декара земя и всякакво оборудване притежават.
Историята с изчезналите горива - ако е вярна, разбира се, съвсем не е първата за резерва. Като магнит той привлича всички далавераджии в последните три правителства. По времето на царя например Мирчо Циганина и други близки до ДПС фирми и лица взеха заем, разпродадоха и нито платиха пшеницата, нито я върнаха след последното удължаване на срока, който бе почти две години. За това са заведени дела срещу бившия шеф на резерва Станислав Копъров, при чието управление изчезна житото. А Йовчо Йовчев бе подведен под отговорност за липсващи горива. Само за периода 2005-2006 г. те са продали стоки и прибрали парите от тях на стойност 200 млн. лв., заяви наследникът им ген. Димитър Димитров. Ако трябва да сме прецизни, за тази сума им бе предявено обвинение от прокуратурата и съда. А колко е действителната сума, само Аллах знае, защото и Копъров, и Йовчев управляваха структурата по време на ДПС - двойната коалиция на движението на Ахмед Доган и НДСВ и тройната коалиция, при която към тях се присъедини и БСП. По думите на синия земеделски министър Венцислав Върбанов грабенето е започнало още от приемника му Мехмед Дикме и заместничката му Филиз Хюсменова и е продължило при Нихат Кабил и Валери Цветанов, който пое аграрното ведомство като представител на ДПС от изхвърления Кабил, който, казват, не се отчитал на когото трябва. А знаем кой определя порциите в тази държава, както сполучливо се изрази Ахмед Доган.
Какво трябва да се направи ли? Първо, да се спре закриването на държавния резерв. Второ, да започне тотална ревизия на всичките му шефове поне три правителства назад. Ако има съмнения - а няма как да няма, да се провери и управлението на СДС. Трето, да се потърси отговорност на всички, но най-строго на ГЕРБ, защото се клеха в своята почтеност и прозрачност. Обаче можем ли да очакваме честни резултати от проверка на ГЕРБ от самия ГЕРБ?  

В-к "Атака"

Да живей далаверата!


Правителството взе изключително мъдро решение да преструктурира държавния резерв и военновременните запаси. Не е грешка, не говорим за преструктуриране на сегашната агенция, която движеше тези имущества и средства. Говорим за това, че не е ясно точно какво се преструктурира - дали самото събиране и управление на тези резерви и запаси, или държавният инструмент, който разполага с тях.
Стана ясно, че петролът, горивата и други енергийни източници отиват в едно ведомство. Зърното, храните и лекарствените средства - може би в друго. Най-необходимите средства при кризи и бедствия от различен характер - в трето ведомство. Нека поясним. Транспортният министър ще се занимава с горивата. Военният - с палатки, одеяла и минерална вода. Най-любопитното е, че се умува дали храните, лекарствата, превързочните материали да не ги разпределя министърът на вътрешните работи. Тук някъде логиката започва нещо да куца.
По времето, когато в държавата имаше ред, подготовката, съхранението и разпределянето на държавния резерв и военновременните запаси беше работа на висшия орган на държавно управление. Там, където се вземат решения как да се реагира на различни заплахи, опасности и кризи, там се решава и как да се използват тези средства. Сега обаче не е ясно кой точно и как взема решенията за управление на кризи и за използване на тези запаси. По същия начин не е ясно кой и как ще формира държавния резерв. А и ще се умува дали изобщо държавата да има запас от зърно. Само тази мисъл е сама по себе си коментар на цялото управленско безумие.
Неяснотите с т.нар. преструктуриране са много. Къде ще се съхраняват, на кого ще се възлага акумулирането и опресняването на запасите? Хранителните продукти и лекарствените средства имат определен срок на годност. Преди той да изтече, трябва да бъдат подменени. В момента не се говори за държавни резерви от рода на желязо, дървен материал, цимент и др. строителни материали. А това е част от необходимото при кризи от различен характер. Не говорим само за война. А за земетресения, наводнения, пожари или други катаклизми. Спокойно може да не говорим за крупни производствени аварии, след като днешното управление на страната свива някогашното промишлено и друго производство до мизерно.
Очевидно кабинетът "Борисов" се е заел само с това, каква далавера да се извлече и от тази важна сфера. Има много примери, че дори когато държавният резерв и военновременните запаси бяха под шапката на най-висшето ръководство, пак се правеха далавери. Много шефове на резерва бяха под следствие, много съдебни дела още не са приключени. А сега, след като всичко това имущество се свали на ведомствено и подведомствено равнище, какво да кажем? Освен едно: "Да живей далаверата!"
 
Васил Попов
В-к "Дума"

Как да съхраним позитивното в себе си

Поддаването на апатията е най-лошият вариант


Има ли светлина в тунела или това са светлините на идващия влак? Една по-скоро отворена тема, която остава под формата на въпрос. Няма човек, който да не е зависим от всичко, което го заобикаля в микро-и макросоциален план: общият негативизъм, който е надвиснал над нас, мрачните физиономии на улицата, материалните проблеми, които ни изпиват, негативните неща, които единствено ни заливат от медиите, личните ни проблеми, професионалните ни затруднения, липсата на достатъчно средства... И отгоре на всичко и мрачното време. Всичко това се отразява малко по малко и се натрупва, превръщайки се в хронична неудовлетвореност. Ставаме обезверени, затваряме се в себе си. Постепенно светогледът ни се променя, малко или повече, започваме да губим надежда. Ставаме песимистични и нямаме желание за нищо. Напълно естествено, а за съжаление и неизбежно, събитията от всекидневието ни влияят. Самооценката ни зависи от това, което ни се случва -дали постигаме това, което сме си заложили като цел. Какви отзиви получаваме, как се подреждат нещата на работното място и у дома. Дали имаме работа и дали се чувстваме добре с нея. Един ден сме по-щастливи и уверени, защото сме получили добра оценка за себе си. В повечето дни обаче това, което ни заобикаля, е доста мрачно и не стимулира позитивни мисли и преживявания. Тези външни фактори се. случват не само на нас, но и на хората, с които общуваме. Без да си даваме сметка, по техните лица и липсата на блясък в очите виждаме влиянието на всичко, което се изсипва върху нас самите. А това още повече ни потиска. Отново нещо външно, в случая косвено, което не води до това да сме добре, а напротив. На фона на сивотата на всичко това, което ни е до болка познато, хората реагират индивидуално. Въпреки трудностите всеки по някакъв свой начин се стреми, поне в началото, да намери свои източници за спасение и опора. Един страда от безсъние и гледа телевизия или сърфира, за да избяга от дългите тягостни часове. Друг намира "спасение" в постоянно желание за сън, без да се чувства освежен, след като отвори очи. Защитните механизми са индивидуални и се активират, когато ситуацията стане прекалено напечена, без нашето съзнателно желание или участие, защото са на подсъзнателно ниво. Тяхната цел е да ни предпазят, за да не "прегорим" съвсем. Често разпространен например подобен защитен механизъм е апатията. Тя е свързана с липсата на емоции и готовността за изживяване на такива, което е провокирано от страха да не се разочароваме за пореден път. За съжаление подсъзнателните защити се включват на прекалено късен етап като крайна мярка. Въпросът е по-скоро дали можем да се абстрахираме така, че да оцеляваме въпреки всичко, което се случва около нас. Не като търсене на заместител, а наистина дали сме в състояние и можем ли да съумеем да запазим себе си. И известна нотка на абстрахиране. Обективно погледнато, подобна нагласа може да се приеме на пръв поглед като бягство от реалността. В случая обаче въпросът не се състои в това. Става дума по-скоро за един оптимален или идеален вариант, в който въпреки външните промени по специфичен начин да не допускаме вътрешният ни свят да бъде напълно разбит. Възможността да постигнем подобна ситуация на самодостатъчност е, ако успеем да отдаваме достатъчно значение на вътрешния си свят и да ценим повече моментите, в които сме на вълната "усещания". Това по никакъв начин не означава прекъсване на връзките с реалността. Означава единствено да преосмислим баланса на везните и кое тежи повече и има по-висока стойност за нас. Да помислим повече за нещата, които не зависят от никого, и от случващото се около нас. Какво е това, което е недосегаемо и е само лично, наше, какви са мечтите ни, кои са нещата, които искрено ни радват. И можем да постигнем или на които можем да се радваме, да мислим, да усетим. Какво може да бъде на практика едно такова нещо? Например, когато гледаме филм, да анализираме и усетим фабулата, да се пренесем в света на героите, да изпитаме и изживеем нещо с тях. Да имаме оценка и отношение за събитията, които се случват по света. Да познаваме силните и слабите си страни. Този вътрешен свят е единственото, което можем да съхраним и предпазим от външния. Или поне да съхраним частичка от него само за себе си. За да не се изгубим и потопим изцяло в реалността. Да бъдем по някакъв начин недосегаеми за всички проблеми, цялата болка и неприятности, които са част от живота. Не да изграждаме паралелен свят, в никакъв случай. Единствено да не забравяме, че част от нас е извън и над материалния свят и тя е единствената, която може да остане извън него.Може би решението е да си мислим, че въпреки всичко и всички можем да останем незасегнати, себе си, да запазим вярата си в утрешния ден и най-вече вярата в себе си. Да не забравяме, че единственото сигурно е това, което е вътре в нас, нещата, които знаем, които носим със себе си. Да останем автентични на желанията, целите, усещанията и чувствата си. Или поне да се опитаме да го постигнем.

Доц. Маргарита Бакрачева-  психолог
В-к "Новинар"

Елементарната гениалност на Великия реформатор


Ако стоите на един крак и изведнъж ви се прииска да стъпите на другия, не се питайте какво ще се получи от това. Отговорът е прост и ясен – вие ще се превърнете във Великия реформатор. Така поне се изживяват управляващите. Напоследък стана ясно, че за тях оптимизирането и формирането на светло бъдеще за ведомства, институции и дори и за Спешната помощ е като да преместиш нещо от точка А до точка Б. Преди дни премиерът Бойко Борисов ни обясни, че Спешната помощ ще бъде закрита като отделна структура и ще стане част от областните болници.
Министър-председателят мотивира решението си с това, че така или иначе Спешната помощ се помещавала в областните здравни заведения.
Можем да поздравим и правителството, и ресорния министър. Това ще е най-безболезнената реформа, правена някога. Служителите дори няма да се помръднат, а вече ще бъдат по-добри специалисти, по-реформирани и оптимизирани. Докато те успеят да стъпят от единия на другия си крак, вече ще имаме чисто нова, функционираща идеално Спешна помощ. Тя ще работи вече със свръхскоростни батмобили вместо с линейки столетници. Медицинският персонал ще е с няколко дипломи и с изглед и отношение като на стюардеса. Също така ще бъде премахната и „административната тежест” със съкращаването на чиновници от Спешната помощ.
Смазването на бюрократичния дух особено в здравната система е похвално. Доколко ще сполучат в това управляващите обаче е съмнително. Бюрокрацията по принцип е като гущеровата опашка. Откъсваш я, а тя пак си расте. Нищо чудно въпреки гръмко обявените съкращения въпросните чиновници да получат чиста нова работа в чисто реформираната Спешна помощ.
Административната тежест ще бъде заместена обаче с друга такава, която е и доста по-стряскаща. Въпреки че догодина ще се отделят повече пари именно за спешните екипи, не е ясно дали болниците ще могат да понесат финансово пришитата им нова структура. Предвидените допълнителни средства са 10 млн. лева. Според лекарския съюз, за да вървят нещата в този сектор, за нужни поне 30 млн. лева. Не е ясно и дали сценарият с реформата ще се развие по план. Ако разчетите за средствата за Спешна помощ не излязат, тежестта за издръжката й ще падне върху болниците, които в момента не са на върха на финансовото си щастие.
Поне едно е ясно от реформата. Пациентите ще бъдат като на битака. Прииска ли им се спешна помощ, отиват в болницата. Докато си я получават, ще могат да си излекуват някое сърдечно заболяване, пък защо не и някоя нередност в стомашно-чревния тракт.
 
Христина Рафаилова
В-к "Новинар"

До две години ще може да избираме личния си лекар в интернет


Това става ясно от обнародваната в Държавен вестник обществена поръчка на НЗОК,  на стойност 2 млн. лв. със срок за изпълнение  36 месеца. Цената включва и изработването на електронно здравно пациентско досие.
Очакванията са от 2014 г. да заработи специален сайт, наподобяващ пълният регистър на ОПЛ в страната.
На всеки заинтересован, след като въведе адресът си, системата автоматично ще посочва най-близкия до него общопрактикуващ лекар, както и най-краткото разстояние до кабинета му. Интернет страницата ще поддържа актуална база данни и ще показва на търсещия информация човек кои са най-близките до  дома му болници, поликлиники,и спешни центрове, както и къде е разположена специализираната апаратура като скенери и ядреномагнитни резонанси.