събота, 12 ноември 2011 г.

Кой плаща кризата?


Богатите пак са защитени, защото те не поемат по-големи данъчни тежести

Бюджетът за 2012 г. отново доказва, че кризата у нас ще се плаща от най-онеправданите: от пенсионерите, болните хора, инвалидите. Ще се плаща и от най-интелигентната част на обществото ни - от учените, от преподавателските кадри. Не се чувстват грижите на нашите управленци за науката, за хората, които са се отдали на изключително важни научни изследвания, от които зависи прогреса в икономиката, в здравеопазването, в образователната ни система. Отново бюджетът ще се осигури от лишенията които понасят съвестните, работливите, честните. Ще се осигурява и от децата, младежите, на които държавата е длъжница. Пак милиард е отделен за МВР. Дадени са повече средства за здравеопазване, за образование, за култура, но те достатъчни ли са? Отново богатите са защитени, защото те не поемат по-големи данъчни тежести, а за бедните данъците са същите като за най-богатите. Защо пенсионерите, които се трудят допълнително, ще трябва авансово да плащат 10%  данък върху минималните си трудови възнаграждения?  Безброй питанки! Безброй тревоги и лишения се задават, за да се балансира бюджетът!
Докога управленците ни ще бъдат длъжници на родителите и дедите си? Ще могат ли те да издържат на лишенията, на мизерията, на които са подложени вече четвърт век? Докога те ще бъдат притискани и няма да имат възможност да се отпуснат, защото ги чакат непосилни сметки за парно, ток, вода? Отново се задават и увеличения на цените на храните. Докога невинните и жалки пенсионери ще бъдат изнудвани за скъпи лекарства, за болничен престой? Докога ще бъдат оставени без компетентна и навременна лекарска помощ?
Няма бъдеще онова управление, което се е отказало от родителите си. Няма бъдеще онова управление, което прогонва най-кадърните си деца извън държавата.
Трохите, които се дават за най-бедните които приравняват онези, дето са работили като чистачи, с тези, дето са дежурели денонощно за здравето и образованието на бъдещето на страната, са прах в очите ни. Какво са увеличенията от 10, 20 и 30 лева? Може ли в днешното време един човек да се издържа с 300 лв.? А има и работещи, които с такива средства трябва да издържат дом, деца! Как става това? Нека да го изпробват управляващите - да бъдат оставени в същите условия поне една година! Да видим тогава как те ще "вържат двата края" и докога ще издържат с такива средства в днешното жестоко време! И не са ли тези лишения основи за раждането на лъжи, кражби?
Възрастните у нас са от това поколение, което е научено да работи съвестно и да не пита колко ще му бъде заплатено за труда. Днес такива са повечето хора на пенсионна възраст. Ние не знаехме какво е да водим "пазарлък" за заплащането за труда си, не умеехме да се пазарим и за цената на продуктите, които купуваме. Затова и на нас най-жестоко ни се отрази днешната "пазарна икономика". Ние бяхме възпитани да работим, да се задоволяваме, да се справяме с толкова, колкото имаме, и да не заничаме в чуждата паница
Когато стана промяната, често се чуваше: "Стига сме били равни!" Равенство никога не е имало, вероятно и няма да има. Дойде време да  разберем, че това са само блянове, само човешки мечти. Но дали наистина и преди бяхме равни? Защото и тогава, и особено пък сега, имаше и има "по-равни"!
Големият въпрос е: "Има ли справедливост?" Днес, във времето на тежката криза, дали наистина всички "си затягаме коланите" еднакво? Дали тежестите от кризата са разпределени еднакво за всички граждани?
Във вестниците често публикуват заплатите на ръководителите на държавата. Четем ги изумени. Как е възможно те да са 10-15-20 пъти по-големи от заплатите и пенсиите на обикновените граждани? Да не споменаваме и за заплащането на служителите в управлението на Европейския съюз! Цифрите са направо умопомрачителни! Знаем, че има представителност, но разликите със средствата на обикновените хора са направо катастрофални!
Аз разбирам държавата като едно голямо семейство. За мене членовете на това семейство трябва еднакво да страдат, еднакво да се радват и преди всичко да си помагат, да си сътрудничат. Възприемам ръководителите на държавата като родителите в семейството. Те са длъжни да осигурят спокойствието и издръжката на децата - на народа си. Ако има недоимък - първо трябва да се хранят и обличат децата. За тях е нужно преди всичко образование, здравно обслужване. Защото представете си, че майката и бащата са добре облечени, нахранени, а децата - зарязани!
Прилично ли е, човешко ли е въобще
После - да се отдаде заслуженото на хората, които са те отгледали, възпитали, на които дължиш образованието си. На тях ти дължиш всичко, което те е направило ЧОВЕК!
За мене, пък вярвам, че и за повечето от гражданите ни, властта е преди всичко ОТГОВОРНОСТ. Управляващият трябва да знае повече, да може повече и да умее да води, да отговаря за пътя, за настоящето и за бъдещето. И никакъв имунитет не му е нужен, защото той трябва да се отчита пред тези, които са го избрали, които са му гласували преди всичко ДОВЕРИЕ!
Как тъй лесно се намират пари за увеличаване на заплатите на служителите в съдебната власт, в министерствата, в управлението, за многобройните ни депутати? Защо продължават да се харчат средства за представителност в това оскъдно време, когато сме БЕДНИ и ставаме все повече БЕДНИ?
Не е ли редно да бъде поделено заплащането на кризата? И не трябва ли тези, които имат най-много, да платят повече за излизането от кризата?
Защо сега най-скъпо плащат пак тези, които съвестно са се трудили? Защо да бъдат ощетени пак тези, които са и умни, и учени, и работят съвестно, честно, самоотвержено?
Защо толкова често излезлите от властта са неприлично богати? Защо са днес тези излишества, тези луксове, тези екстри? Нито ще направят притежателите им по-умни, нито по-здрави, нито по-щастливи, нито даже по-красиви!
Все някой ден икономическата криза ще отмине.
Но какво ще остане след нея
Малко е да се каже, че ще останат огорчени  и даже озлобени хора. Ще остане безпросветност, ниска и жалка култура! Страшната жестокост е, че се разклатиха моралните ни устои като на истински хора. Промени се цялата ни ценностна система и, за жалост, не за добро! Защото сега не се цени вече трудолюбието, ученолюбието, честността, а се уважават само имотните, замогналите се, успелите финансово, натрупалите богатства от къщи, вили, коли... Не се ценят вече голямата наука, истинската култура, истинското изкуство!
Ще кажете: "Нищо ново под слънцето!". Поетът ни отдавна категорично го е казал: "Свестните у нас считат за луди!"
И тъй - ще оставим ли това несправедливо разпределяне на заплащането на кризата? Ще се оставим ли и на ужасното течение на сриването на човешкия ни морал? Иска ми се да вярвам, че нашият народ, народ с хилядолетна култура, просвета и мъдрост, не е от тези, "които си оставят коня и каруцата в калта"!

Петра Ташева
В-к "Дума"

Няма коментари:

Публикуване на коментар