Translate

петък, 7 октомври 2011 г.

Д-р Виктория Чобанова, секретар на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България:Често за лекаря е по-евтино той да плати изследване на пациент

С нея разговаря Любомира Николаева от В-к „24 часа”

- Д-р Чобанова, джипитата се оплакват, че са претоварени. Откъде сили да работят и на второ и трето място, за каквато възможност настоя сдружението ви?
- Наистина работата ни е много натоварена - над 80 на сто от медицинското обслужване. Но нека да оставим всеки сам да реши дали иска и може да работи на друго място. В момента има неравнопоставеност и дискриминация на общопрактикуващите лекари. В Националния рамков договор им е забранено да работят на второ място, а няма такова условие за лекарите от болничната и специализирана извънболнична помощ. Може би някой цели конфликт в съсловието. Лекарят е лекар и на работното си място, и в дома си - консултациите, които дава на пациентите си, не се променят от обстановката. Нека да му осигурим възможност за почивка, а дали ще я използва, да е негово решение. Така, както и другите хора избират дали да работят допълнително.

- Резервите са дали при повече ангажименти няма да "претупвате" пациентите. Критичен е и тонът на болни от рак, с психични заболявания, прекарали инсулт или инфаркт, които обвиняват, че се лакомите за последните им левчета.
- Предвид нашите искания потребителската такса да се заплаща от всеки пациент при всяко посещение при лекар? Трябва да е ясно, че не искаме да натоварим допълнително хората. Против сме обаче ние, лекарите, да финансираме социална дейност, която следва да е отговорност на държавата. Нали част от данъците на всички нас са за това. Хората масово не знаят, че като са „освободени" от заплащане на потребителска такса, никой не възстановява на лекаря тази сума. Предлагаме ясно да се определят групите, които подлежат на подпомагане.
Това е политическо решение. И всеки да заплаща потребителската си такса при посещение при лекаря. А които по решение на някоя институция са определени като"освободени", ще получават документ, с който „непосилната" такса да им бъде възстановена от съответната институция, и няма да са ощетени.
- Не е сигурно, че така ще го тълкуват и пациентите. Повече подкрепа ще имате в борбата за увеличаване на лимитите.
- Общопрактикуващите лекари сме най-близо до пациентите и това, което ние искаме, в повечето случаи е решение на проблеми, с които се сблъскват нашите пациенти. Лимитите (регулативните стандарти) ограничават възможностите ни за диагностика и лечение. Разбираемо е, че не може без никакви рамки за изследванията и консултациите. Но те трябва да са разумни и да не пречат на добрата медицинска практика. Например при хроничните заболявания профилактичните прегледи, консултациите и изследванията са ни вменени чрез наредба и трябва да ги направим задължително. Какво тогава можем да регулираме и защо трябва да следим колко от тях сме употребили? Същото е и с изследванията, които се изискват от ТЕЛК. Ето защо искаме те да не се включват в регулираните параметри. В същото време при надвишаване на лимитите лекарят е принуждаван от НЗОК да възстанови надвишените суми и той реално плаща от джоба си изследванията на своите пациенти. А често има надвишаване, защото направленията са по-малко от необходимото.
Глобите за лекаря за надвишени лимити са от 100 до 6000 лв. и повече. На практика излиза, че на мен ми е по-евтино да платя лично изследванията на моите пациенти, отколкото да ги осигуря през здравната каса, която чрез санкцията върху мен им увеличава в пъти цената.
- Звучи абсурдно.
- Но е истина. Това създава напрежение за много колеги и пациенти.
- Друг общ проблем на пациенти и лекари е нуждата от джипи в извънработно време, какъв е изходът?
- Даваме идеи на всеки здравен министър, но... За всички е ясно, че е невъзможно човек да е на работа 24 часа 365 дни в годината без седмична и годишна почивка, без възможност за отсъствие, без личен живот. Въпреки декларираното желание и д-р Стефан Константинов не успя да се справи с проблема. Например определи 20 км периметър за обслужване в дежурен кабинет. За София това е много голямо разстояние, докато в Смолянско, Кърджалийско и Разградско хората са свикнали да минават и повече километри, за да свършат някаква работа. Нашето предложение е единственият работещ вариант за малките населени места - възможност за осигуряване на този вид медицинска помощ и от център за спешна помощ срещу допълнително финансиране за работещите там. В малките селища няма нито лекари, нито достатъчно средства да се организират дежурни кабинети, дублиращи по дейност спешните центрове. И защо в малък град да има две структури с една и съща дейност по едно и също време? По-добре да има възможност за комбиниране на различните медици - общопрактикуващи, от болниците и извънболничната помощ, да се дадат правомощия на фелдшерите. Досега никой не поиска да направи тази единствено вярна крачка.
- Май няма решение, харесвано от всички страни?
- Проблемът стои във всички държави и е решен по различен начин. За да намерим правилния вариант, трябва да са ясни основите. Министерството трябваше да дефинира в България какво означава спешна помощ и за човека тя да е безплатна.
Да определи пакета, който ще се изпълнява от дежурни кабинети или лекари. Също и да го популяризира, за да може всеки българин да знае, като го боли корем например, къде да отиде. И да намери помощ. В момента и пациентите, и лекарите страдат от липсата на нормативно определени отношения. И всички са недоволни. Трябва също да се задели и достатъчен бюджет за тази дейност. Всичко друго е популизъм и имитация на дейност.
- Реалистични ли са исканията ви за увеличен бюджет за първична помощ?
- Средствата, които се отделят за извънболнична помощ тук, са в пъти по-малко, сравнено с други страни. Това е неефективно и вероятно се дължи на грешния подход да се лекуват вече напредналите като тежест заболявания, вместо да бъдат предотвратявани чрез профилактика и добре подсигурено лечение в извънболничната помощ. Ако се заплаща по-добре дейността на общопрактикуващите лекари, ако ни се даде възможност да разполагаме с повече средства за консултации и изследвания, ще има по-малко усложнени и болнично лечение. Всеки е чувал думите "Ще те приемем в болница за пълни изследвания". Голямата част могат да се проведат в извънболничната помощ. Аз като лекар съм против да се правят изследвания, които не се налагат. А се случва масово. Възможността да се уточнят състоянията и заболяванията в извънболничната помощ ще е от полза за хората, които финансират чрез вноските си и данъците здравеопазването.
- Как да дешифрираме предложението ви "Който иска - назначава"?
- Всеки ден при мен идват пациенти, прегледани от специалист, които ми казват: „Д-р Хикс поръча да ми направите тези изследвания… да ми напишете болничен…. да ми дадете ново направление…" Тези искания на специалистите са незаконни иводят до конфликти. Всеки лекар, сключил договор с НЗОК, има определен ресурс от изследвания и консултации. Чрез тези искания на другите лекари се прехвърля назначаването на изследванията и консултациите към общопрактикуващия, който е със силно ограничен лимит. И възникват конфликти между него и пациента. Затова искаме, ако на някой лекар нещо му е необходимо, да си го назначи и да не ни третира като секретарки, задължени да изпълняват неговите желания. Нека да вършим това, което умеем - диагностика и лечение, без да прехвърляме отговорността на друг. И да разхождаме хората по кабинетите.

Визитка:
Завършила е медицина в София през 1991 г. с отличен успех. Има две специалности - вътрешни болести и обща медицина. Работила е във вътрешното отделение на районната болница в Ихтиман, в поликлиничен кабинет по вътрешни болести, в спешното отделение към болницата. От 2000 г. е общопрактикуващ лекар с 2000 пациенти и над 700 хронично болни.
Секретар е на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари от 2009 г. Член на УС на регионалната лекарска колегия в София-област. Сред създателите на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област през 2007 г. и негов секретар.
От 2008 г. участва в подготовката и преговорите за промяна в условията на работа с НЗОК. Семейна, с две деца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар