За да бъде наречен „оцет", продуктът трябва да е от грозде, ябълки, ориз или дори мед, получен при естествена ферментация, обясниха от Агенцията за безопасност на храните. Масово обаче производителите ни предлагат чиста химия, а не жива течност, обясняват специалисти. На етикета трябва да присъства ниво на киселинност и хранителните стойности на 100 г продукт като енергийно съдържание, белтъчини, въглехидрати, мазнини.
Това не е изписано на българските марки с надпис „Оцет", но от дребния шрифт на етикета става ясно, че са произведени от оцетна киселина - Е-260 - 5%, вода, „натурален" оцветител и овкусител. А истинският оцет, подобно на виното, няма посочен срок на годност, докато в нашите артикули, навсякъде е посочена 2 013 г. На някои от родните марки дори пише „натурален" с едри букви, последван от ситното пояснение, че съдържа винен екстракт, вода, сулфит, овкусител и срок на годност.
Подвеждащи са и надписите, че тази течност става за консервиране. Агенцията по безопасност на храните предупреди да внимаваме с оцета в зимнината, защото в повечето случаи тези продукти на пазара са синтетично, а не натурално произведени. Натуралната кисела подправка се познава и по това, че е мътна и има нишки. Ако течността е бистра, значи е менте и дори не може да се нарича оцет, с него не може да се консервира зимнина, не се препоръчва и за редовна употреба. Киселите краставички почерняват след 1-2 месеца от него, твърдят домакини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар