Психолози: И родителите, и учителите са виновни за агресията.
Липсата на пълноценна връзка между родители и дете и училищната среда са сред основните причини за агресията и депресията сред подрастващите. Училищни психолози коментираха факторите, които карат децата да се чувстват депресирани или да реагират агресивно.
Причините са много и комплексни, но на първо място трябва да се имат предвид взаимоотношенията в семейството, заяви училищният психолог от Девета френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” Анелия Янева. Дали детето е достатъчно обичано и обгрижено, доколко се чувства ценно, доколко отношенията между родителите, които то вижда, са пълноценни. Младите хора попиват това и го приемат за модел на поведение.
„Мисля, че двата основни фактора за асоциално поведение и агресия са семейството и училището. Често децата, които са агресивни, бият се и показват колко са силни, всъщност избиват свои комплекси или вътрешни дефицити”, обясни експертът. Янева подчерта, че много често за родителите е достатъчно детето им да е облечено добре, да има хубав компютър, видеоигри и всичко необходимо за училище, но това съвсем не е така.
„Когато един млад човек не чувства обичта, какво от това, че има модерни и скъпи придобивки, които съвремието ни предлага”, заяви училищният психолог. Според Янева проблемът се корени в самата народопсихология на българина. Ние сме свикнали повече да критикуваме, отколкото да поощряваме, уточни тя.
Експертът посочи, че основната грешка, която възрастните допускат, е виждането им, че наказвайки детето си, го поправят. Наказанието не потиска детската агресивност, напротив – активира я, изтъкна Янева. Често детето е в интернет и гледа филми, когато няма нормално общуване в семейството, допълни тя. Психологът смята, че родителите трябва да прекарват повече време с децата си и да разговарят с тях, но без да ги поучават и да им говорят за училище непрекъснато. „За съжаление никой не ни учи да сме добри родители нито в училище, нито в живота, затова ние в сдружение „Семейно и училищно консултиране” създадохме училища за родители”, отбеляза тя.
„Образователната система у нас в повечето случаи не предлага на децата среда, която да ги стимулира, напротив, много често тя ги консервира и фрустрира - правят това, което трябва, а не каквото искат. Агресията се поражда точно по този начин, когато правиш нещо насила, натрупваш напрежение и започваш да го проявяваш не където трябва”, бе категорична Янева. Според нея децата учат много ненужни неща. Почти липсва алтернатива, която се предлага, за да разберат учениците кои са силните им страни, как могат да се изявяват. Малко са извънкласните форми, в които те могат да се научат да общуват по добре, да споделят емоциите си, да говорят през чувствата си и да заявят и задоволят потребностите си. Психологът отбеляза, че с прекомерните си изисквания понякога един учител може много да потисне едно дете. Понякога учителите не се съобразяват с индивидуалните потребности и начини на възприемане на информацията на своите ученици, и просто изискват много от тях или им пишат двойки, обясни Янева.
Всяка заплаха в живота на човека го кара да се чувства тревожен. Когато един индивид преживее загуба, независимо дали това е положителната му самооценка или добрите му отношения с приятелите и семейството, той реагира депресивно, като дори е възможно у него да се появят мисли за самоубийство. Винаги нещата тръгват от семейството и ако няма здраво осигурена връзка между родителя и детето, то задължително страда, обясни училищният психолог от 14-о СОУ "Проф. д-р Асен Златаров” Венета Младенова.
Родителите трябва да бъдат едни много бдителни зрители, освен да принуждават, те трябва и да уважават младия човек, подчерта тя. По думите на Младенова обаче много често това уважение го няма. Семейната среда и училището могат да създадат сериозни предпоставки за това човек да се чувства недостатъчно оценен и да не се уважава достатъчно. Понякога само една подигравка или поредица от подигравки биха могли да променят човека, да го накарат да се затвори, да страда или напротив, да стане агресивен, обясни тя.
Според Младенова учителят може да забележи промяната в детето. Тя обаче предупреди, че в началото депресията не винаги се разпознава. „Много е широк спектърът от проблеми, с които децата идват при мен. Като започнем със страха на някои от първокласниците да ходят на училище, страха от това дали ще изпълнят родителското послание. За жалост много често родителите изпращат първокласниците с едно послание - задължително да получават шестици, пък нали се сещате, че не всеки може да ги получава”, посочи експертът. Когато има разминаване между очакванията на родителите и това, което детето реално може да даде, собствената му самооценка силно се занижава и то става тревожно.
Младенова отбеляза, че все повече са тийнейджърите, които идват при училищния психолог, за да получат съвет как да преодолеят раздялата с любимия си човек. Любовните раздели на младите хора са един доста тревожен за тях момент, обясни тя. По думите й чрез интернет хората са загубили способността си да общуват. Младенова отбеляза, че съвременният човек може прекрасно да общува виртуално, но като че ли езикът на тялото вече се е загубил. Самите деца споделят, че могат прекрасно да признаят на някого, че го харесват в интернет, но когато се изправят очи в очи с човека, те не знаят какво да кажат, допълни училищният психолог.
------
Канадски учени са установили, че хората с ниска степен на увереност в себе си се чувстват още по-зле, след като са се опитали да променят това с позитивни фрази от рода „аз съм симпатичен човек”, съобщи Би Би Си.Проучването, публикувано в Psychological Science Journal, показва, че преодоляването на ниското самочувствие с позитивни мантри не дава очаквания резултат, а има обратен ефект. Участниците с висока самооценка са се почувствали съвсем малко по-добре след повтарянето на позитивните послания. Доброволците е трябвало да съставят списък с негативни и положителни мисли за тях самите. Учените открили, че хората с ниско самочувствие, на които били "позволени" негативни мисли за себе си, били в по-добро настроение, отколкото когато трябвало да се фокусират върху положителните.
Позитивните твърдения, като „ Аз се възприемам напълно!”, могат да предизвикат противоречиви мисли.
Специалистите твърдят, че позитивното мислене е полезно за хората с проблеми, когато е част от терапевтична програма.
---------
Работещите с учениците масово са без нужната квалификация.
Голяма част от училищните психолози нямат нужното обучение и квалификация, което е проблем. Това заяви училищният психолог от Девета френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” Анелия Янева. По нейните думи понякога завършилите история или философия учители се преквалифицират в училищни психолози поради липса на часове.
В момента училищният психолог може да посещава децата само в часа на класа. Ако в училището, в което работи, половината от класовете имат час на класа по едно и също време, психологът няма как да се разкъса, допълни Янева.
Експертът коментира, че системата на училищния психолог е направена така, че той трудно може да стигне до всички деца. Училищната система трябва да улесни достъпа на децата до училищния психолог и да му се дадат повече правомощия, посочи Янева.
--------
Експерт: Не пренебрегвайте думите на децата.
Не трябва да се пренебрегват думите на децата, заявили, че замислят самоубийство. Учителите и родителите обикновено неглижират думите им и смятат, че когато едно дете заяви, че смята да се самоубие, това е просто поза и то никога няма да го направи. Това подчерта училищният психолог от 14-о СОУ "Проф. д-р Асен Златаров” Венета Младенова.
Тя обясни, че случаите в практиката сочат, че посегналите на живота си деца задължително преди това са търсили помощ, заявявайки, че смятат да го направят. Не трябва думите им да се пренебрегват, предупреди психологът. Освен това дори и да не го изрекат вербално, има сигнали, по които могат да се разпознаят, уточни тя. Не случайно казах, че в училището задължително трябва да има психолог, заяви Младенова.
По думите й, обикновено преди една депресия да започне, децата започват да се оплакват от соматични проблеми – болки в крайниците, болки в кръста, нарушения на съня, хранене, което е различно от техните нужди. Експертът посочи, че учителят може да забележи други неща – лесна уморяемост, сутрешна отпадналост и нежелание на детето да ходи на училище. „Така че има сигнали, които могат да бъдат разпознати, но от човек, обучен да може да ги разпознае”, изтъкна тя.
В-к „Новинар”
Няма коментари:
Публикуване на коментар